

Новини
Димитър Мичковец – първият кмет на свободно Габрово
Габровската община и административно – управленските процеси в България през първите години след Освобождението.
Устройството и начинът на функциониране на общинското, градското и селското управление в Княжество България са определени от първото правителство на страната ни, начело на което застава габровецът Тодор Бурмов.
По смисъла на издадените Привременни правила за общинско, градско и селско управление, на 19 септември 1879 г. за кмет на Габрово е назначен Димитър Мичковец, а за помощник – кмет е избран Янко Арнаудов.
Първият кмет на свободно Габрово – Димитър Мичковец, е роден около 1815 г. Завършва военно училище в Русия. Занаятчия и организатор на голяма кожарска работилница. По време на Освободителната война, в неговата къща се намира щабът на руската армия.

По време на своето управление кметът Мичковец и членовете на Градския съвет полагат основни грижи за благоустройството на града. Започва поправка на калдъръма на някои улици, засадени са дръвчета в районите на ул. „Брянска”, ул. „Орловска” и ул. „Николаевска”.
Направена е и първата стъпка за изработване на общ регулационен план на града. Първата следосвобожденска общинска управа е начело на града до ноември 1880 г.
С обнародването на Закона за градските общини през 1886 г. се променя регламентът за избор на кметовете и техните помощници – избирането им се възлага на общинските съвети.
Съгласно закона, до началото на 20-те години на ХХ век всеки кмет има един помощник – кмет. При разтурването на общинския съвет за определен период, общината се управлява от временни тричленни комисии, назначавани от окръжния управител до провеждането на нови избори.
През 1934 г. правителството на Кимон Георгиев премахва изборността на общинските съвети и ръководството на общината преминава в ръцете на т.нар. постоянно присъствие.
С наредба – закон от същата година изборността на кметския институт е заменена със системата за назначаване на кметовете от централната власт в лицето на министъра на вътрешните работи и народното здраве по предложение на съответния областен директор.
Мандатът на членовете на постоянното присъствие се увеличава от 3 на 5 години.
През 1937 г. се възстановява само изборността на общинските съветници. В тях вече се включват представители на професионални сдружения и кооперации.
През 1938 г. в помощ на кмета се създава „засилена общинска управа“, която заседава ежеседмично, като решава въпроси от стопански и административен характер.
А с някои от важните решения, които Габровската градска управа взема в годините до края на ХIХ век, ще ви запознаем в следваща публикация.
Източници:
„Градско общинско управление – Габрово“ /Справочник на документите в архивния фонд на Градско общинско управление-Габрово в териториален архив – Габрово и Регионален исторически музей – Габрово (1977-1959 г.)/, София, 2009 г.
Търновски, Д. – „Габровските градоначалници 1879-1946 г.“, Габрово, 2005 г.
Стефанов, Р. – „Управление на Габровската община“, Габрово, 1976 г.
„Габрово – 130 години град – 1860-1990 г.“ /Сборник от доклади и съобщения, изнесени пред научната конференция, посветена на 130-годишнината от обявяването на Габрово за град/, Габрово, 1994 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Магистър на ТУ – Габрово е новият директор на РИОСВ


Инж. Станислав Станчев е новият директор на РИОСВ-Велико Търново. Считано от 7 април 2025 г. той е назначен със заповед на министъра на околната среда и водите.
Инж. Станчев е дългогодишен служител на инспекцията. През 2005 г. започва работа като експерт в отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, от 2014 г. е негов началник, а от 2022 г. е началник на отдел „Контролна дейност“.
Роден е във Велико Търново. Завършва специалност „География“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и магистърска програма „Екология и опазване на околната среда“ в Технически университет – Габрово.
Женен, с две деца.


Култура
Млада габровска авторка ще представи дебютния си роман


Предстои ново интересно събитие в РБ „Априлов-Палаузов“. На 9 април, сряда, от 17.15 часа ще започне срещата с Ваня Бойчева – млад човек от Габрово, влюбен в книгите съвременен автор с категорична заявка за литературен успех и в бъдеще. Тя е родена, живее и работи в Габрово.
Ваня Бойчева споделя, че нищо в живота не е случайно – върволица от дребни на пръв поглед случки я отвежда до срещата й с нейната любима писателка Даян Шаер, гостувала на габровската четяща публика, автор на популярните заглавия „Има ли места в Рая“, „Дъщерята на времето“, „Да откраднеш сърцето на дявола“, „Вдовицата на времето“, „Събуди твореца в теб“ и най-новият й роман „Любовта отзад напред“, с който габровци ще се срещнат на 10 април 2025 година, отново в библиотеката.
Точно Даян Шаер е човекът, който с професионализъм и вяра оказва нужната подкрепа на Ваня Бойчева и я подтиква категорично към издаването на нейния дебютен роман – „Грехът на монаха“, получил вече признание и популярност сред мнозина.
Ваня благодари и на други двама творци на полето на книгата днес – Боян Боев, авторът на „Сайбиева невеста“, „Последна молитва“ и др., и на Соня Хачикян, създателят и управител на книгоиздателство „Лемур“, чрез което „Грехът на монаха“ идва „на бял свят“ през ноември 2024 година. Ваня Бойчева пише своя роман в продължение на повече от две години. Художествен редактор и издател на книгата е Даян Шаер.
Една мисъл се появява у Ваня още в началото на писателския процес и бързо се превръща в решение – нейната първа книга да бъде с благотворителна кауза – по-голямата част от събраните от продажбите суми ще бъдат дарени за възстановяване на нуждаещи се от това православни храмове по българските земи.
Ваня Бойчева подкрепя по този начин и реализацията на проекта на Радослав Първанов, наречен „Счупената вяра“, откъдето идва идеята да започне този мащабен процес по даряване нов живот на знакови за българската история и народност християнски храмове.
Първите средства от продажбата на книгата „Грехът на монаха“ ще бъдат дарявани за възстановяването на църквата „Св. Йоан Рилски“ в с. Горни Угорелец, община Севлиево.


Култура
Книгата „Царска България“ ще бъде представена в Дряново


Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Царска България (1879–1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)” с автори проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов. Събитието ще се състои на 10 април, четвъртък, от 17.30 часа в Залата за временни изложби в експозиция „Кольо Фичето“ на Исторически музей – Дряново.
Монографията разглежда важен и често пренебрегван период от българската история – времето на Царска България. Темата за монархическата институция в страната постепенно преодолява дългогодишната си табуираност и започва да се утвърждава като значим елемент от съвременната българска историография. След 1989 г. интересът към този исторически пласт нараства, а последното десетилетие бележи задълбочено внимание и нови изследвания.
Книгата на проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов има за цел да систематизира знанията за българския владетелски двор, да представи личностите, институциите и функциите му в периода 1879–1946 г., както и да провокира дискусия относно значението и наследството на Царска България.


-
Културапреди 6 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева
-
Новинипреди 6 дни
Пети мандат доверие за председателя на НЧ „Развитие-1870” Данаил Лалев
-
Новинипреди 6 дни
„Ковачите“ посрещат дубъла на ЦСКА
-
Кримипреди 5 дни
Изгоря покривът на Тревненската школа
-
Кримипреди 6 дни
Голямо количество контрабанден тютюн бе иззет при акция
-
Любопитнопреди 6 дни
Конкурс за детска рисунка на тема „Вълшебен свят“
-
Новинипреди 4 дни
НГПИ „Тревненска школа“ ще поиска помощ от Междуведомствената комисия
-
Новинипреди 4 дни
Правителството ще рестартира проекта по изграждане на тунел под Шипка