Свържи се с нас

Култура

Ръкопис от XIX век за празника на Кирил и Методий се съхранява в НМО

„Да бъде тяхната памет вечна и неистрита от сърдцата на християнския род, и особено на българския народ“, заръчва даскал Петко от Жеравна

Published

on

Светският празник за прослава на паметта и делото на Св. Св. Кирил и Методий бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества на 11 май – денят, в който църквата почита светите равноапостоли.

В Националния музей на образованието в Габрово се пази оригинален документ – реч за Кирил и Методий, написана и произнесена на 11 май 1866 г. в с. Жеравна от учителя Петко Димитров.

Реч на Петко Димитров

Речта (8 ръкописни страници) е израз на преклонението и отношението на тогавашното общество към Светите братя и тяхното дело. В словото на даскал Петко има тържествен момент, биографични данни и оценка за труда на първоучителите:
„Любезни съотечественици, благочестиви християни,
Ето че дойде пак тържественият ден на благодарност към нашите отци и учители!
Ето че дочакахме и таз година празникът, който е свещен за нас, тоест за всичките братя българи и цялото славянско племе. Свещен е наистина и тържествен за всички ни, защото в него се славослови блажената памет за тези, които са просветили нашия и целия славянски народ, дали са ни учението Христово на наш език. Говоря за тези, които са измислили нашата азбука и превели на наш език свещеното писание (б. а. Библията). С една реч, говоря за тези, които са положили първия камък, първата основа на Христовата църква в България. А заедно с него и началото на писмеността, на книжовното учение и просвещение…

Тези хора са претърпяли заради делото си различни гонения до смъртта.
Ето, това е подвигът и заслугите на тези наши свети отци и равноапостоли Кирил и Методий. Да бъде тяхната памет вечна и неистрита от сърдцата на християнския род, и особено на българския народ. Дай Боже да се сподобим с въздвижението на потъпканото наше духовенство, което да продължи примерът на тяхната святост, на техния неуморим труд за утвърждаване на евангелското учение. Дай Боже, и ние да видим един ден такива пастири и учители, които с любовта си към народа и отечеството, още и с предаността си към престола на негово императорско величество султан Абдул Азис и да останат добър пример за всички тия синове на отечеството! Амин.“

Отбелязване на 11 май в Трявна, 1895 г. (снимка от музейната експозиция)

В речта си учителят подробно разказва за произхода на Кирил и Методий, за техните лични качества, за Великоморавската мисия и техните „сътрудници“ Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.

Сведения за отбелязване на 11 май намираме и във възрожденската книжнина и периодичен печат.

Цариградски вестник, 1859 г., информации за честване на 11 май

На страниците на „Цариградски вестник“ от 26 април 1858 г. се съобщава, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват Св. Св. Кирил и Методий вместо Деня на Свети Три светители като училищен празник.

През 1859 г. паметта на светите равноапостоли е отбелязана в Габрово. Училищното тържество е организирано от тогавашния учител в Габровското училище Тодор Бурмов. В дописка от 13 юни 1859 г. в “Цариградски вестник” четем:
“Празникът на славянските просветители Кирила и Методия се празнува и в Габрово като един голям празник. На литургията се възпоменуваха имената на благодетелите на училището – Васил Априлова и Палаузовите и се рече молитва за всичките, които се подвизават за образованието на българското юношество…”

Карта, изработена от историка Христо Йонков, на която са отразени честванията на Кирило-Методиевия празник

През годините празникът, посветен на създателите на българската писменост, постепенно започва да се отбелязва във всички градове и села на България и излиза вън от пределите й сред българските емигранти в Букурещ, Галац, Браила, Скопие, Крайова, Болград, Диарбекир…

*Снимки: НМО – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица