Свържи се с нас

Култура

Храбростта на българския войник в дневника подофицер Алекси Стойков

Published

on

В училищните истории винаги присъства – понякога лаконично, по-често с имена – едно изречение: „Назначените учители заминали на фронта…“

Алекси Стойков, снимка: НМО – Габрово

Някои от тях остават по-неизвестни за голямата история на войните – като Георги Разсолков от Белица, Петър Белев от Калипетрово, Михаил Сапунов от Стара Загора, Димитър Рохов от Сливен… Други – като Луи Айер, Йордан Йовков, Теодор Траянов – записват имената си като пионери в спорта, класици на словото или последователни символисти, но рядко ги свързваме с офицерските им звания или с кръст „За храброст“.

Пощенска картичка от март 1913 г. Учителят по математика Алекси Стойков, в средата, с войници в Одринско, 1913 г.

6 май – Денят на храбростта и празник на Българската армия, е повод да разкажем за един обикновен учител от тракийското село Ениджия, посветил 36 години на математиката, а най-активната си възраст – на Балканската война, от която се завръща с кръст „За храброст“ за щурма на Одринската крепост.

Грамота за награждаване на Алекси Стойков с войнишки кръст „За храброст“ от цар Фердинанд I

Националният музей на образованието съхранява над 30 документа, ордени, медали, снимки и лични вещи на Алекси Стойков (1873 – 1955). Особено ценни сред тях са неговата автобиография – 30 ръкописни страници от тетрадка, и част от личния му военен дневник.

Войнишкият кръст „За храброст“

В него редник Стойков от 52-ри пехотен полк описва с математическа точност по дни и часове събитията от началото на мобилизацията – 17 септември 1912 г., до края на военната му служба.

Орден „Св. Александър“, IV степен

Ето част от неговите спомени, които пресъздават жива картината на военните действия:

5 октомври 1912 година: „… Между Лозен и Белица срещнахме за първи път ранени войници – наши от 10-ти Родопски полк, който полк се удари най-напред на границата с турците. Това зрелище подейства доста върху нашите войници, някои се доста изплашиха, побледняха, измениха си съвсем физиономията, даже на някои стана зле, а пък други се озъбиха доста много против врага. В това число бях и аз, в мен кипна отмъщението за раните, нанесени на нашите братя. Ранените войници се занасяха в болницата, намираща се в Белица. При минаването на Суха река забелязахме няколко автомобила. Те бяха на Царя, военния министър и някои от главната квартира. Царят със свитата си беше се изкачил на една височина, наляво от пътя, по който се движехме, и наблюдаваше хода на боя. Малко по-нагоре от автомобилите – по реката, се забелязваха няколко купчинки от убити войници, които очакваха погребение. Това много малко от войниците го забравиха. При много усилен маршрут стигнахме в Мустафа паша (Свиленград) без да срещнем турчин. Стигнахме до гарата и там се установихме на бивак да нощуваме – югозападно от града. Пристигането ни беше много тържествено: с песни, гайди, цигулки, гъдулки, ура и прочие. Мястото, където се установихме на бивак, беше съвсем голо – една пръст, през нощта беше много студено – не се спа от студ; войниците се принуждаваха да събарят здания и да кладат огън, за да се топлят. Но началствата не позволява да се правят такива повреди и наказваха мнозина от пакостниците… Така прекарахме нощта.

Орден за граждански заслуги на Алекси Стойков от Цар Борис III

Дойде 6 октомври. Даде се заповед за приготвяне за път, но след няколко минути се каза, че се отменя. Сутринта към 8.30 – 9 часа на гарата пристигна първият български влак, окичен с български флагове и много народ. Този трен беше посрещнат от нас с гръмогласно „Ура“ и тутакси се разпоредиха да сложат наместо турския надпис „Мустафа паша“ български, който нарекоха „Свилен“ град. Докато бяхме на бивака, минаваха каруци с ранени войници от бойната линия и от самия бой, който сега се водеше на северозапад – на запад от града, оттатък Марица (на нас се пада североизточно).

Страници от военния дневник на Алекси Стойков

По това време се пусна слух, че Лозенград е превзет от нашите, но мнозина не дадохме вяра на това, както и излезе. В 10.30 – 11 часа започна да вали слаб дъжд, благодарение на който се изкъпахме. Дойде обяд, обядвахме и потеглихме към Одрин. След усилни ходове стигнахме доста късно в Чермен. В това село намерихме само българи, ни едно турско семейство. Войската беше избягала предния ден…

Алекси Стойков сред ученици от Априловската гимназия в Габрово, където преподава 30 години.

На 9 октомври след обяд се захвана ожесточено сражение, но турците бяха отблъснати. Нашата кавалерия, която сутринта рано потегли за десния фланг, срещу левия турски, силно атакува неприятеля. Ние, резервата, заехме за момента боен порядък. Боят продължава три часа – пълно поражение на турците. Грамадни жертви от тяхна страна. Късно стигнахме последната позиция над Одрин – западно срещу Папаз тепе. Тази позиция бе заета от 10-ти Родопски полк, който от началото на войната гони турците и ги смъкна чак до Одрин, и сега трябваше да бъде сменен от нашия 52-ри полк.

При отиването на позицията срещнахме войниците, които се връщаха с весели лица, бодри и с такова настроение, като че не са воювали и викаха: „…. мама им…. и читаци, не бойте се, ако ни бяха ни оставили, чак в Одрин щяхме да отидем!“

Алекси Стойков сред учители от Механо-електротехникума „Д-р Никола Василиади“ – Габрово, където преподава 6 години. На 15 септември 1931 г. си подава оставката.

На 26 юни 1914 г. Фердинанд I, Цар на българите, награждава младши подофицер от 52-ри пехотен полк Алекси Стойков с „Войнишки кръст IV степен от нашия Военен орден за храброст“.

В грамотата към ордена пише: „За показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1912/13 година“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

МК „Весела“ с пореден успех на Международен конкурс

Published

on

Музикален клуб „Весела“ отбеляза пореден голям успех на 8-то издание на Международния клавирен конкурс „Андрей Стоянов“, проведен в София. Събитието, което събра около 70 млади пианисти от цялата страна, отново стана сцена за блестящите таланти, излизащи от школата на клавирния педагог Весела Пенева.

Ключовата звезда на конкурса бе 11-класничката Адриана Кънева, която завоюва златен медал в своята възрастова група, както и две специални награди: за най-добро изпълнение на пиеса от Андрей Стоянов и престижната награда „Виена“. Този приз дава на младите музиканти уникалната възможност за изява извън България.

За Адриана това е второ признание от такъв мащаб – през 2018 г. тя представи страната ни с концерти в Никозия и Пафос, Кипър. Клубът „Весела“ може да се похвали с впечатляваща история на успехи в конкурса. В последните пет години осем млади пианисти, възпитаници на Весела Пенева, са печелили наградата „Виена“, която се превърна в символ на изключителното качество на тяхната подготовка.

Освен Адриана, няколко други ученици от клуба също се отличиха в тазгодишното издание на конкурса. Делиа Георгиева (6 клас), Мира Русинова (8 клас) и Ай Хасегава (9 клас) завоюваха сребърни медали, доказвайки своята издръжливост и талант в конкуренция с млади професионалисти от музикалните училища. Техните програми включваха произведения от музикалната класика и творби на българския композитор Панчо Владигеров и Феликс Менделсон-Бартолди.

Дори най-малката участничка от клуба, първокласничката Елина Табакова, бе забелязана от журито, което ѝ присъди поощрителна награда – ярък сигнал за обещаващо бъдеще.

Престижното международно жури на конкурса, включващо специалисти като проф. д-р Евгения Симеонова от Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София и Маркус Праузе от Виена, изрази възхищението си от високото ниво на представяне на участниците. В памет на артистичния директор и създател на конкурса, проф. Ростислав Йовчев, бе връчена и специална награда, подчертавайки значимостта на конкурса за развитието на младите пианисти.

Триумфът на Музикален клуб „Весела“ е не само личен успех за неговите възпитаници, но и гордост за габровската музикална сцена, която продължава да се утвърждава на международната карта.

Зареди още

Култура

Вера Маркова ще представи най-новата си книга за женско здраве и хигиена

Published

on

На 26 ноември в Габрово ще бъде представена книгата „Менструация от А до Я“ – първата по рода си подробна и научно обоснована книга за женско здраве и менструална хигиена, написана от Вера Маркова. Събитието ще се проведе в ИМКА на ул. „Драва“ 4 от 18.00 ч.

Книгата е истински наръчник, насочен към изграждане на положително отношение към менструацията и осигуряване на полезна информация за грижа за женското здраве. „Менструация от А до Я“ е подходяща както за тийнейджъри, така и за техните родители, и съдържа над 80 цветни илюстрации, изготвени от художника Иван Домузчиев.

Книгата обединява научни изследвания от водещи университети като „Харвард“, „Макгил“ и „Станфорд“. Със своите над 50 страници библиография и подкрепата на професионалисти като редакторите Атанас и Даниела Пирянкови и коректор Ива Колева, тя е пример за висок стандарт в издаването.

Освен че разглежда менструалния цикъл и подходящите продукти, Вера Маркова предлага насоки за хранене, спорт и здраве през различните фази на цикъла. Същевременно книгата акцентира върху устойчивостта – теми като влиянието на еднократните менструални продукти върху природата също намират място.

Авторът – активист с мисия Вера Маркова е позната със своята петиция за намаляване на ДДС върху менструалните продукти в България, от 20% на 9%. Това предложение цели да направи менструалната хигиена по-достъпна – подобна мярка вече е въведена в много европейски страни.

Водена от опита си в международни проекти в страни като Белгия, Индия и Кения, Маркова поставя под въпрос обществените нагласи в България и решава да работи за промяна.

Представянето на книгата ще бъде съпътствано от лекция за женско здраве и опазване на природата. Присъстващите ще имат възможност да разгледат устойчиви менструални продукти.

Средностатистическата жена използва около 11 000 еднократни менструални продукта през живота си, които се разграждат между 400 и 800 години. Това е сериозен екологичен проблем, който „Менструация от А до Я“ също осветлява. С вход свободен, събитието е отворено за всички заинтересовани – от образователни специалисти до активисти за женски права.

Зареди още

Култура

Нови информационни източници ще закупи Библиотеката

Published

on

Габровската библиотека спечели проект към Министерството на културата по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ 2024 г. Ще бъдат закупени художествена, справочна и научна литература, публицистика, литературна история, краеведски издания – заглавия, които са подбрани така, че да отговорят на литературните и информационни търсения на потребители от всякаква възраст.

Освен регионалната библиотека „Априлов – Палаузов” още 34 обществени библиотеки от областта са одобрени от Министерство на културата по програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”.

Библиотеките, регистрирани в Регистъра на обществените библиотеки и спечелили проектите са следните: от община Габрово – НЧ „Балканска звезда – 1896” кв. Недевци, НЧ „Зора – 1872” кв. Нова махала, НЧ „Хр. Смирненски – 1949” кв. Русевци, НЧ „Отец Паисий – 1933” кв. Хаджицонев мост, НЧ „Пейо К. Яворов – 1927” с. Борики, НЧ „Съгласие – 1911” с. Велковци, НЧ „Наука – 1902” с. Враниловци, НЧ „П. Хилендарски – 1909” с. Гъбене, НЧ „Светлина – 1927” с. Жълтеш, НЧ „Нов живот – 1906” с. Кметовци, НЧ „Просвета – 1931” с. Новаковци, НЧ „Дядо Стойно – 1927” с. Поповци, НЧ „Отец Паисий – 1931” с. Стоевци”, НЧ „В. Левски – 1922” с. Яворец; община Дряново: НЧ „Развитие – 1869” и НЧ „Дряновска пробуда – 2008” гр. Дряново, НЧ „Д. Славов – 1900” с. Ганчовец, НЧ Хр. Ботев – 1894” с. Гостилица, НЧ „Наука – 1922” с. Зая; община Севлиево: Градска библиотека, НЧ „Помощ – 1881” с. Батошево, НЧ „Пробуда – 1919” с. Буря, НЧ „П. Хилендарски – 1908” с. Градница, НЧ „А. Константинов – 1898” с. Дамяново, НЧ „Развитие – 1937” с. Кормянско, НЧ „Напредък – 1887” с. Крамолин, НЧ „Зора – 1908” с. Ловнидол, НЧ „Възраждане – 1927” с. Петко Славейков, НЧ „Пробуда – 1907” с. Ряховците, НЧ „Кл. Охридски – 1899” с. Сенник, НЧ „Светлина – 1910” с. Хирево; община Трявна – НЧ „П. Славейков – 1871” гр. Трявна и НЧ „Пробуда – 1924” гр. Плачковци. Предстои подписване на договорите и осъществяване на проектите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица