Свържи се с нас

Култура

Скъп спомен, съхранен в музей „Етър“ от 1977 година

Статията е посветена на 55 години от създаването на музей „Етър” – единствена по рода си културна институция в България

Published

on

„Една сутрин, в началото на месец октомври 1977, идвайки на работа, в чаршията заварихме една странна двойка с каручка и магаренце. Семейство Франц и Сузане Трнка от Дания, бяха пропътували пеша над 4 000 км, теглейки каручката си на ръце през няколко страни в Европа и бяха стигнали до музей „Етър“, край Габрово. Те изпълняваха програма на тяхното Министерство на културата и по пътя си изучаваха местни занаяти”. Този свой спомен, съхранен десетилетия, разказва Величка Илиева, уредник в музей „Етър”.

На път за България

В Румъния Франц и Сузане купуват магарето Мухи, за да ги отмени в тегленето на каручката, която като се разглоби се превръща в малка кокетна къщичка. Тяхното желание и плановете им са изучаване на традиционни занаяти в България. Когато на 7 септември прекосяват границата, отрупаната в знамена България е в очакване на своя голям празник – 9 септември. Това е първият спомен, останал завинаги в съзнанието на младите датчани.

В началото на октомври Сузане и Франц виждат музея „Етър“ и това е достатъчно не само да се възхитят, но и да „пуснат котва“ именно тук. Не просто защото трябвало някъде да презимуват, а защото видяното надминава това, което срещат в Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Румъния. Тук попадат в пренесено от вековете спокойствие – над къщите се вият кълба от дим, в старите печки пукат дърва и в затоплените работилнички стари майстори и млади момчета все нещо майсторят. Напролет ги очаква архитектурата и обичаите на Родопите, после Гърция, бивша Югославия и обратно Копенхаген. Този престой е време на напрегнат труд – трябва да се изучат занаятите и после да се спомогне за възраждането им в Дания. Да се съберат снимки, диапозитиви за бъдеща изложба и книга.

Сузане и Виолета Керемедчиева в грънчарската работилница на музея

„Бързо си намериха квартира в квартала. Изискването им беше единствено къщата да има двор и по-голяма порта, през която да минава каручката. Франц започна работа в каруцарската работилница, а Сузане в началото изучава тъкачество при леля Мара, а по-късно грънчарство при Виолета Керемедчиева, по известна като Клара. Сузане беще изключително ерудирана жена, много наблюдателна и притежаваше огромен талант. В Копенхаген завършва дизайн във Висше училище по керамика, наследява таланта на майка си, известна поетеса. С лекота и бързина усвои тънкостите на тъкачеството – влачене, предене, боядисване с естествени багрила, тъкане и се премести в грънчарската работилница. Привличаше я габровската керамика със специфичните форми на съдовете за течности – тонче и и шулец, които като слънца грееха в жълти багри в работилницата. А Франц, преди да завърши архитектура, е дърводелец мебелист. Със сръчните си ръце той напредваше бързо в каруцарския занаят и за времето, в което със Сузане бяха в музея, направи каручка. А то не беше проста работа – една каручка да направиш трябва да си добър ковач, дърводелец и художник, за да я изрисуваш, като стане готова да пее като каручката на Сали Яшар от Йовковата „Песен на колелетата“. Франц на всеки въпрос усмихнато отговаряше с „няма проблем“. С изработената от него каручка , Франц, Сузане и Мухи след 6 месеца в музея, продължиха към Гърция. По пътя си през Южна България те се запознават с известния писател Николай Хайтов и около половин година живеят в родната му къща, спомня си още уредникът Величка Илиева.

В дома на Франц и Сузане

Щастлива случайност отвежда Виолета Керемедчиева, майстор грънчар в музея, след много години – през 1995-та, по една програма за културен обмен, в Дания. Любезните домакини и организират мила среща с Франц и Сузане, като я отвеждат в тяхното датско имение. Там те отглеждат над 100 овце и две магарета, занимават се с туризъм. Под специален навес в имението е поставен най-ценния експонат, който с гордост показват на туристите – етърската каручка.

Франц, Сузане, каручка, магаре, Етър…Звучи странно и романтично. Не, това не е авантюра, а една мисия в името на културата. И музей „Етър“ е част от нея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица