Свържи се с нас

Култура

Творбите от „Кевис“ имат силата да променят човешкото съзнание

Published

on

Снимка: Музей „Етър“

„Тече и изтича“ – това е темата на тазгодишното издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство „Кевис“, който се провежда в музей „Етър“. Инициативата придоби традиционен характер, а инсталациите на интернационалната група от 12 участника дълго ще впечатлява посетителите в музея на открито.

Творбите имат силно абстрактен характер и провокират хората да разсъждават върху тях. Разбира се, всеки вижда от своята гледна точка и формирана житейска философия, което е търсен ефект от самите творци.

Снимка: Музей „Етър“

„Искаме да насочим вниманието на хората към движението на въздуха и водата, на нещата около нас, тъй като колкото и статични да ни се струват, всъщност се променят всеки един момент“, така Добрин Атанасов обосновава темата, избрана за това издание на „Кевис“.

„Тече и изтича“ ни кара да прозрем, че въпрос на време е всяко нещо да изчезне. За своята инсталация Добрин Атанасов ползва големи пръти, които така са поставени, че при вятър се раздвижват. В някакъв момент, в зависимост от ситуацията, те ще се разрушат и ще бъдат забравени.

Снимка: Музей „Етър“

„Не се замисляме, създаваме какво ли не, мислейки, че ще остане едва ли не вечно. Или поне за много голям период от време. А всъщност – няма такива неща. Въпреки това, продължаваме да го правим“, разсъждава творецът и вярва, че с инсталацията, която създава ще накара посетителите в музей „Етър“ да се замислят над временния характер на всичко в живота, а това ще доведе до вътрешна промяна в самите тях.

Денислав Дойчев от Сливен е доброволец. Има още няколко младежи като него, които помагат на творците при изработването на техните инсталации и при поставянето им на територията на музея. На младежа предстои да учи в Холандия, където вече е приет в университет.
И Мая Джурова от Сливен е доброволка. Получава лична покана от Софийския университет, където учи, да се включи в симпозиума.

Снимка: Музей „Етър“

Доброволците помагат много активно в създаването на една много символична и посветена на определен човек инсталация. Голям паяк, оплел своите мрежи, е впримчил в тях непознато за нас – земните хора, същество. Може и да е предмет – никой не знае, тъй като творецът Жорж Ру от години открива, снима на видео и представя чрез творбите си непознати обекти. Жорж Ру наблюдава небето и съветва всеки да се вглежда в него. Идеята на творбата му е, че земно същество е забелязало такъв обект и се опитва да го привлече. По своя си начин.

Снимка: Музей „Етър“

„Вселената е нещо огромно, ние сме миниатюрна част от нея и няма как да не съществуват такива, необясними за нас неща“, казва Мая Джурова.

Мария Белева определя инсталациите като „много интересни“. Тя няма своя, но насочва специално вниманието към един паяк, в който има много символика.

Снимка: Музей „Етър“

„Да, в повечето случаи е необходимо изкуството да се обяснява. Всяка една идея има различни нива на изказ. Вербалната и визуалната комуникация се допълват, когато наблюдаваш обект пред себе си“, смята Орфей Миндов. Той казва, че това е причината всички визуални обекти да имат заглавия.

Орфей Миндов е избрал специално място в музей „Етър“, за да постави творбата си. От там тя може да бъде наблюдавана от три страни. Това е важно за твореца, тъй като инсталацията му е пространствена. Той е създал вертикална структура, забита в земята, която „оживява“ при всеки контакт. Въпреки че Орфей Миндов отчита необходимостта от обяснение на творбата, казва, че колкото по-малко се обяснява, толкова по-добра е тя.

Снимка: Музей „Етър“

Юлия също е избрала място за своята инсталация – зад Гайтанджийската одая в „Етър“-а. Работи на място, тъй като околните дървета й помагат. Обвива ги в бяла прежда и създава лабиринт, който дава възможност да се разгледа един обект от различни точки. Юлия разчита на асоциациите на хората, за да бъде разбрана творбата й.

Много важна част от тазгодишния „Кевис“ са Жорж Ру и Антония Дуенде. Той е французин, тя българка, но живеят в Берлин. Заедно създават важната инсталация, свързана с паяжината, паяка и впримчената в мрежите незрима за повечето земни хора фина материя. Жорж от години е посветил себе си на тези явления. Не се опитва да ги доказва или да ги обяснява научно. Той твори чрез тях. Антония подкрепя философията му. Две много интересни личности, чиито съзнания са отворени към Вселената. Какво си пожелава Жорж ли? Не световен успех, не да смае публиката, не да прави изложби на места със световно значение. Това може да се случи, може и да не се случи. Може дори частично да се реализира, както често става в живота. Жорж си пожелава съзнанието му да се отваря все повече към незримото.

Снимка: Музей „Етър“

Инсталациите на участниците в Международния симпозиум „Кевис” могат да се видят на различни места в музея „Етър”.

Симпозиумът се организира от Център за неформално образование и културна дейност АЛОС, съвместно с музей „Етър”. Партньори са Катедра „Визуални изкуства“ към СУ „Св. Климент Охридски“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и сдружение Изкуство в действие.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица