Новини

Жители на ул. „Клокотница“ незнайно как останаха без контейнер за смет

Published

преди 6 години

26.07.2019

hri100.petrov

Мястото, където е бил позициониран дълги години съдът за смет

Вече близо месец и половина, жители в габровския квартал „Борово“ на ул. „Клокотница“ №13, 15, 17 и района, са принудени да изхвърлят боклука си на 400 метра от домовете си, поради незнайно изземане на съда за събиране на отпадъци. За това алармира до редакцията на „Габрово Нюз“ читател на медията, което наложи незабавна проверка.

Пред нашия екип живущи на ул. „Клокотница“ споделиха, че са отправили запитване до ОП „Благоустрояване“ относно липсата на металния 4000-литров съд за отпадъци, но в отговор получили, че боклукчийският камион трудно обръщал на улицата.

Гражданите обаче, не са съгласни с това, защото повече от 40 години не е имало проблем с извозването на боклука от улицата. Затова те са внесли и подписка до Община Габрово, две седмици след изчезването на съда за отпадъци, с искане той да бъде върнат обратно на мястото си, но все още чакат отговор.

„Положението е неприемливо и е наложително скоро да бъдат взети мерки за разрешаване на проблема“. Това коментират граждани в социалните мрежи, където също е изразено тяхното недоволство.

Според живущите в квартала, една сутрин, както обикновено, работници от „БКС-то“ дошли да съберат битовите отпадъци, но заедно с тях „магически“ изчезнал и съдът за боклук.

„Липсата на контейнер за отпадъци, създава огромно неудобство и принуждава възрастни и трудноподвижни хора, ежедневно да слизат и качват стръмен баир, за да могат да изхвърлят боклука си, до „най-близкия“ контейнер, намиращ се на 400 м от тях“, заяви пред „Габрово Нюз“, човекът, потърсил ни за съдействие да дадем гласност на проблема.

Оказва се, че потърпевши от създалата се ситуация са близо 150 души.

Проблемите обаче не спират до тук. Живущите на ул. Клокотница №13, 15 и 17 изпадат в ситуации, при които хора от съседните улуци негодуват, че използват обособените за тях контейнери, защото по този начин ги пълнят много бързо. Но поради отнетия им съд за отпадъци, хората нямат друг избор.

Според информация от Община Габрово, на територията на града се използват и обслужват 2 368 броя съдове за отпадъци, а хората от ул. „Клокотница“ все още издирват своя.

Интересното в случая е, че иззетият по незнайни причини контейнер, преди близо месец и половина, все още е регистриран в приложение в сайта на Община Габрово, в който всеки гражданин може да открие информация за местоположението и основните характеристики на всеки един от съдовете за отпадъци, подържани от ОП „Благоустрояване“. https://gishub.gabrovo.bg/waste-containers/

Недоволните жителите споделиха още пред нашата медия, че дори са готови и на по-крайни действия.

Те заявяват, че ако съвсем скоро не им бъде върнат иззетият съд за смет, то те ще оставят боклука си пред входа на Общината, докато не бъде взето адекватното решение.

Оказва се, че случаят не е изолиран. Жители на кв. „Нова махала“ са поставени в същото положение – да се чудят къде по-близо да изхвърлят боклука си. По думите на засегнатите в района, там дори няма съдове за събиране на отпадъци.

„Смятам, че хората не могат да бъдат подлагани на такива безобразия в 21 век. При положение, че всички ние плащаме данък „такса смет“, е необходимо навсякъде, където има жилищни сгради и къщи, да бъдат осигурени контейнери за отпадъци“, сподели авторът на сигнала до нас.

„Щом камиона няма къде да обърне, да направят кръгово!“

„Това е моят роден дом…. е Бога ми не помня да е имало проблем с обръщането на камиона на БКС“, са само част от коментарите в социалната мрежа, които предизвика мистериозното изчезване на контейнера за смет.

Каква ще бъде реакцията на отговорните институции и какво ще предприемат те, предстои да разберем. Чрез настоящата публикация се надяваме да бъде обърнато внимание на проблема на живущите на ул.“Клокотница“ и той да бъде решен. Ще продължим да следим и да ви информираме за случая.

Ако и Вие желаете да ни покажете Вашия поглед от събитията от деня, изпращайте ни снимки, коментари, мнения, сигнали на адрес: info@gabrovonews.vxpknrygwd-58e609mpx6d7.p.runcloud.link или на страницата ни във фейсбук, а ние ще ги предоставяме на вниманието на широката общественост.

Автор: Цветелина Христова,
III курс, спец. „Връзки с обществеността“,
ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Виж също

ПГТ „Пенчо Семов“ домакинства практиката на 12 унгарски ученици

Не изпускай

Музеят „Етър” отправя покана за „Диалог с миналото”

Новини

Магистър на ТУ – Габрово е новият директор на РИОСВ

Published

преди 18 часа

08.04.2025

hri100.petrov

Инж. Станислав Станчев е новият директор на РИОСВ-Велико Търново. Считано от 7 април 2025 г. той е назначен със заповед на министъра на околната среда и водите.

Инж. Станчев е дългогодишен служител на инспекцията. През 2005 г. започва работа като експерт в отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, от 2014 г. е негов началник, а от 2022 г. е началник на отдел „Контролна дейност“.

Роден е във Велико Търново. Завършва специалност „География“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и магистърска програма „Екология и опазване на околната среда“ в Технически университет – Габрово.

Женен, с две деца.

Зареди още

Култура

Млада габровска авторка ще представи дебютния си роман

Published

преди 18 часа

08.04.2025

hri100.petrov

Предстои ново интересно събитие в РБ „Априлов-Палаузов“. На 9 април, сряда, от 17.15 часа ще започне срещата с Ваня Бойчева – млад човек от Габрово, влюбен в книгите съвременен автор с категорична заявка за литературен успех и в бъдеще. Тя е родена, живее и работи в Габрово.

Ваня Бойчева споделя, че нищо в живота не е случайно – върволица от дребни на пръв поглед случки я отвежда до срещата й с нейната любима писателка Даян Шаер, гостувала на габровската четяща публика, автор на популярните заглавия „Има ли места в Рая“, „Дъщерята на времето“, „Да откраднеш сърцето на дявола“, „Вдовицата на времето“, „Събуди твореца в теб“ и най-новият й роман „Любовта отзад напред“, с който габровци ще се срещнат на 10 април 2025 година, отново в библиотеката.

Точно Даян Шаер е човекът, който с професионализъм и вяра оказва нужната подкрепа на Ваня Бойчева и я подтиква категорично към издаването на нейния дебютен роман – „Грехът на монаха“, получил вече признание и популярност сред мнозина.

Ваня благодари и на други двама творци на полето на книгата днес – Боян Боев, авторът на „Сайбиева невеста“, „Последна молитва“ и др., и на Соня Хачикян, създателят и управител на книгоиздателство „Лемур“, чрез което „Грехът на монаха“ идва „на бял свят“ през ноември 2024 година. Ваня Бойчева пише своя роман в продължение на повече от две години. Художествен редактор и издател на книгата е Даян Шаер.

Една мисъл се появява у Ваня още в началото на писателския процес и бързо се превръща в решение – нейната първа книга да бъде с благотворителна кауза – по-голямата част от събраните от продажбите суми ще бъдат дарени за възстановяване на нуждаещи се от това православни храмове по българските земи.

Ваня Бойчева подкрепя по този начин и реализацията на проекта на Радослав Първанов, наречен „Счупената вяра“, откъдето идва идеята да започне този мащабен процес по даряване нов живот на знакови за българската история и народност християнски храмове.

Първите средства от продажбата на книгата „Грехът на монаха“ ще бъдат дарявани за възстановяването на църквата „Св. Йоан Рилски“ в с. Горни Угорелец, община Севлиево.

Зареди още

Култура

Книгата „Царска България“ ще бъде представена в Дряново

Published

преди 19 часа

08.04.2025

hri100.petrov

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Царска България (1879–1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)” с автори проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов. Събитието ще се състои на 10 април, четвъртък, от 17.30 часа в Залата за временни изложби в експозиция „Кольо Фичето“ на Исторически музей – Дряново.

Монографията разглежда важен и често пренебрегван период от българската история – времето на Царска България. Темата за монархическата институция в страната постепенно преодолява дългогодишната си табуираност и започва да се утвърждава като значим елемент от съвременната българска историография. След 1989 г. интересът към този исторически пласт нараства, а последното десетилетие бележи задълбочено внимание и нови изследвания.

Книгата на проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов има за цел да систематизира знанията за българския владетелски двор, да представи личностите, институциите и функциите му в периода 1879–1946 г., както и да провокира дискусия относно значението и наследството на Царска България.