Свържи се с нас

Култура

Готови ли сте да посрещнете Гергьовден?

Published

on

снимка: Музей „Етър“

Съвременният човек има необходимост от известна подготовка, за да посрещне Гергьовден. Не е толкова просто, колкото може да си помисли някой. Е, да, възможно е човек да го преживее в домашна обстановка. Да си купи агнешко месо, сирене и погача от магазина. Да погледа по телевизията или във Фейсбук как се залюляват гергьовденските люлки и кантар, как се играе гергьовденското хоро. Наистина е възможно и така.

снимка: Музей „Етър“

Но който иска да усети истински празника – мястото е „Етър”-а. Още от 5 май в музея се представят традициите, свързани с Гергьовден. Така посетителите научават не само практическите действия за празника, но и тяхната символика. Ако хората в миналото толкова ревностно се придържат към традициите, това означава, че знаят за отражението им върху човека, фамилията, населеното място.

снимка: Музей „Етър“

Защо хорото е гергьовденско? Защото се играе на деня, посветен на св. Георги, в песента, която озвучава музей „Етър”, Гергана е главната героиня, а съдбата й дотолкова вълнува останалите, че са я разказали в мелодия.

Силвия Георгиева танцува във фолклорен ансамбъл „Боженци”. В „Етър”-а тя не само се хвана на хорото, но се залюля и на люлка.

снимка: Музей „Етър“

„Обичам българските песни и танци. Традициите трябва да се спазват и да се предават на децата ни. Така ще пребъдем през вековете”, убедена е Силвия Георгиева. Тя обяснява, че на хорото се хващаш за здраве. На люлката пък се залюляваш, за да има благодат през годината. Велимира Стоилова, която също като Силвия е в народна носия, е научила, че залюляването на люлката на Гергьовден помага да намериш любимия човек. Той вече е до нея, но Велимира се качва на люлката „за здраве”, както според нея гласи поверието.

снимка: Музей „Етър“

Мариела Георгиева за първи път бие масло. Това се случва в автентична обстановка, а Мариела може да види това толкова нетрадиционно за нашата действителност действие от истински кулинарен майстор – Вейлада Мутафчиева. Мариела Георгиева много държи да бъде снимана в Балканската мандра, където посетителите не само наблюдават, но могат и да се включат активно в създаването на този ценен хранителен продукт. Съпругът на Мариела и техният син помагат активно с камерите на мобилните телефони за съхраняване на спомена за това преживяване.

„Днес никой не прави такова нещо. Затова искам да е документирано. Колко съм научила, ще се разбере от резултата”, усмихва се Мариела.

снимка: Музей „Етър“

Демонстраторът Вейлада Мутафчиева разказва какво е необходимо, за да се получи истинско масло. На първо място – стадо, което да издоиш. Млякото се оставя да прокисне ден-два, след което се налива в буталката и започва неговото ръчно биене. Процесът е дълъг, но резултатите са удивителни. Вейлада обяснява, че при биенето на масло не важи познатото от телевизионния екран, но спорно внушение, че нещата стават „бързо, лесно, вкусно”. Бавно, трудно, затова пък с уникален вкус – така се създава маслото в Балканската мандра.

В хляба, който се приготвя на Гергьовден има много символика. Водата, която се използва е „мълчана” и е взета от три кладенеца. В нея са потопени билки. Върху погачата са изобразени кошара, овце, слънце. Какво още се слага като изображение и какъв смисъл има всяко – може да разберете от специалистите, които на 6 май представят в музей „Етър” тази част от гергьовденската обредност.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица