Свържи се с нас

Култура

Запознайте се със строителните занаяти на Стара планина

Published

on


Постройки с възрожденска архитектура все още могат да се видят в села от региона на Габрово. Издържали изпитанията на годините, някои от тях вече са застрашени от изчезване. Съвременните хора не знаят много за предимствата на тази архитектура, но все още има майстори, които могат да ги построят и поддържат.

Изложбата „Строителните занаяти на Стара планина”, която вече е открита в музей „Етър”, представя материално и нематериално културно наследство – постройки, майстори, които владеят строителния занаят и инструменти, които се ползват.


Изложбата е част от проекта „Строителните занаяти на Стара планина”, реализиран от сдружение „Мещра” и музей „Етър”.

Цанко Пенчев от габровското село Горнова могила е един от интересните гости при представянето на проекта „Строителните занаяти на Стара планина”. По време на теренните проучвания, свързани с тази инициатива, Цанко Пенчев дава информация на уредника от музей „Етър” Росица Бинева за човек от неговото село, живял до 80-те години на миналия век – дядо Станчо Иванов. Самобитен майстор, роден някъде в началото на ХХ век, рано остава сирак, но неговия дядо го въвежда в живота.


„Дядо му е Колю и затова много хора от селото го наричаха дядо Колчо, като прякор. Понеже дядо му го въвежда в живота, така да се каже. Научава го на ред. При него „зиде” приказки няма”, разказва Цанко Пенчев за стария майстор.

„Зиде” означава излишни, става ясно от обяснението на жителя на Горнова могила. Той помни думи на своя баща по този повод. Преди много години в селото има друг човек, който е известен с това, че думите му често се отдалечават от истината. Дядо Станчо ( или Колчо, както му е прякора) казва за него: „Не го слушайте, той послъгва”, а онзи разбира и се обижда. „Какво ще се сърди, казват съседите, той Станчо „зиде” приказки не приказва”.


Станчо Иванов научава много от дядо си. Може каца да направи, с времето става майстор на къщите с плочи, добър ковач с нужното оборудване, умее дори колела на волската си каруца да поправи.

Историята за самобитния майстор Станчо от Горнова могила, вече е съхранена не само сред малкото останали негови съселяни, какъвто е Цанко Пенчев, благодарение на теренните проучвания и изложбата, открита в музея „Етър”.


В изложбата са представени историите на още майстори. Майстор Панайот е строител. При откриването на изложбата „Строителните занаяти на Стара планина” от екипа на сдружение „Мещра” го посрещат с видимо уважение. Занимава се с поддръжка на стари къщи, които днес не се правят. Казва, че има интерес към тях от чужденци, особено от англичани. Благодарение на това, днес той има достатъчно работа.

Един от фокусите на проекта „Строителните занаяти на Стара планина” е нематериалното културно наследство – хората със съответните умения. Освен майстор Панайот, в изложбата са представени Христо Тоцев, който е много добър в сухата каменна зидария и Павел Кунчев – признат в реденето на каменни плочи върху покрив.


Специално внимание е отделено на наследниците на Тревненската школа. Учители, възпитаници – настоящи и бъдещи, които продължават традицията на дърворезбата.

Изложбата показва част от селата, посетени по време на двете теренни проучвания през 2018 година от екипите на „Мещра” и „Етър”-а. 30 села са проучени през лятото и есента, а 13-те табла от изложбата представят традиционната възрожденска архитектура, все още запазена в тях.


От сдружение „Мещра” са убедени, че приемствеността е особено важна за запазването на старото знание. Майсторите, с които запознава изложбата, работят само с традиционни материали – дърво, камък, глина.

Особено обнадеждаващо е, че доста от местните хора знаят как да поддържат къщите си.


От сдружение „Мещра” работят в различни части на България – в Западните Родопи, в Странджа и в Централна Стара планина. Базата данни, които са събрани, ще достигне до много голям кръг от хора, за да се запазят старите умения.

Ако имате стара къща или друг вид постройка, от сдружението могат да Ви свържат с майстор, който да се погрижи за нея.


Арх. Ирина Аргирова, председател на сдружението, би живяла във възрожденска къща. Предпочита архитектурата на старопланинските. Таня Вълканова, която също е от екипа на организацията, харесва странджанските. Особено й допада характерната към къщите дървена пристройка, с която се „обшиват” къщите. Между тази обшивка и дома се получава коридор, който се ползва за стопански нужди. Това, един вид буферно пространство, запазва хладината през лятото и изолира от външния студ през зимата.

В деня на откриване на изложбата Ирина Аргирова и Таня Вълкова представиха работата на сдружението при теренните проучвания, свързани с реализацията на „Строителните занаяти на Стара планина”, а уредникът Росица Бинева разказа за ролята на музея.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Габровче“ с празничен концерт в Боженци на Лазаровден

Published

on

Общинският ансамбъл „Габровче“ ще изнесе празничен фолклорен концерт за Лазаровден в архитектурно-историческия резерват „Боженци“.

От екипа на Музея канят всички почитатели на българската народна музика на мегдана в съботния 12 април от 11.00 часа. Талантливите певци и танцьори ще зарадват посетителите с пъстър букет от нашенски ритми, пролетни багри и много настроение.

Според народните поверия на този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени берат цветя за венците, които ще оплетат за Цветница. Момите са пременени в най-гиздавите си носии и обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.

От своя страна стопаните ги даряват с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.

*Автор: Миглена Въгленова,
Община Габрово.

Зареди още

Култура

Гран При, 4 първи и 3 специални награди за пианистките на МК „Весела“

Published

on

Четири млади пианистки от Музикален клуб „Весела“ постигнаха изключителен успех на Международния конкурс „Вивапиано“, който се проведе на 5 и 6 април в концертните зали на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София.

Адриана Кънева (11 клас), Полина Флориду (10 клас), Ай Хасегава (9 клас) и Мира Русинова (8 клас) завладяха сцената със своите музикални изпълнения, които впечатлиха международното жури и им донесоха блестящи отличия – четири първи награди, три специални отличия и най-високото признание на конкурса – Гран при.

Всички четири участнички спечелиха първи награди с почти максимален брой точки, което ги нареди на върха в класирането на техните възрастови групи. Техният успех е поредното доказателство за високото ниво на подготовка и вдъхновената работа под ръководството на клавирния педагог Весела Пенева.

Носителката на Гран при – Адриана Кънева, заслужено бе отличена с най-престижната награда на конкурса. Това признание ѝ отваря възможността да се изяви като солист със симфоничен оркестър. Освен това, Адриана бе удостоена и с две специални награди: „Андрей Стоянов“ и наградата на Съюза на българските композитори.

Ай Хасегава, която съчетава с лекота музиката с успехи в химията и математиката, получи една от специалните награди – покана за концертно участие в Люксембург. Талантът и многопосочните й умения са истинско вдъхновение.

Полина Флориду впечатли журито със своя сценичен опит и умело подбран нов репертоар. Нейната конкурсна програма й донесе заслужена първа награда, която е резултат от труд, вдъхновение и артистичност.

Мира Русинова, която участва в музикални конкурси едва от една година, показа завидна подготовка и талант, като спечели първа награда с най-високия бал в своята възрастова група – 97 от възможни 100 точки!

„Невероятна е радостта ни от постигнатия прекрасен резултат и високата оценка, която журито даде за представянето на нашия музикален клуб“, сподели преподавателката Весела Пенева. „Щастие за мен и децата е да видим плодовете на вложения от нас труд! Момичетата за мен са истински герои, защото за всяко музикално състезание са необходими много, много качества, освен стабилната подготовка. Аз се гордея със своите възпитаници и искам да поздравя най-специално и сърдечно новите четири победителки от конкурса „Вивапиано“-2025, както и семействата им, които безрезервно ги подкрепят! Без съдействието на родителите, този успех би бил немислим!“, добави още тя.

Зареди още

Култура

Млада габровска авторка ще представи дебютния си роман

Published

on

Предстои ново интересно събитие в РБ „Априлов-Палаузов“. На 9 април, сряда, от 17.15 часа ще започне срещата с Ваня Бойчева – млад човек от Габрово, влюбен в книгите съвременен автор с категорична заявка за литературен успех и в бъдеще. Тя е родена, живее и работи в Габрово.

Ваня Бойчева споделя, че нищо в живота не е случайно – върволица от дребни на пръв поглед случки я отвежда до срещата й с нейната любима писателка Даян Шаер, гостувала на габровската четяща публика, автор на популярните заглавия „Има ли места в Рая“, „Дъщерята на времето“, „Да откраднеш сърцето на дявола“, „Вдовицата на времето“, „Събуди твореца в теб“ и най-новият й роман „Любовта отзад напред“, с който габровци ще се срещнат на 10 април 2025 година, отново в библиотеката.

Точно Даян Шаер е човекът, който с професионализъм и вяра оказва нужната подкрепа на Ваня Бойчева и я подтиква категорично към издаването на нейния дебютен роман – „Грехът на монаха“, получил вече признание и популярност сред мнозина.

Ваня благодари и на други двама творци на полето на книгата днес – Боян Боев, авторът на „Сайбиева невеста“, „Последна молитва“ и др., и на Соня Хачикян, създателят и управител на книгоиздателство „Лемур“, чрез което „Грехът на монаха“ идва „на бял свят“ през ноември 2024 година. Ваня Бойчева пише своя роман в продължение на повече от две години. Художествен редактор и издател на книгата е Даян Шаер.

Една мисъл се появява у Ваня още в началото на писателския процес и бързо се превръща в решение – нейната първа книга да бъде с благотворителна кауза – по-голямата част от събраните от продажбите суми ще бъдат дарени за възстановяване на нуждаещи се от това православни храмове по българските земи.

Ваня Бойчева подкрепя по този начин и реализацията на проекта на Радослав Първанов, наречен „Счупената вяра“, откъдето идва идеята да започне този мащабен процес по даряване нов живот на знакови за българската история и народност християнски храмове.

Първите средства от продажбата на книгата „Грехът на монаха“ ще бъдат дарявани за възстановяването на църквата „Св. Йоан Рилски“ в с. Горни Угорелец, община Севлиево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица