Свържи се с нас

Култура

Картината „Ритми“ е акцент в Галерията

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

През ноември Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината „Ритми“, на българската художничка Вера Недкова. Личност, оставила богато и разнообразно културно наследство, отразяващо нейния живот.

Вера Недкова е родена през първото десетилетие на 20 в. в Скопие в семейството на българския дипломат Тодор Недков. Възпитана в интелектуална среда и израснала в чужбина от най-ранна възраст насочва вниманието си към изкуството. През 1923-1930 следва реставрация и живопис във Виена, където прави и първата си изложба през 1933г. Творбите от този период се отличават с опростена и обобщена форма, чиста, синтетична линия и деликатен пастелен колорит.

Вера Недкова се движи свободно из европейските орбити, навлиза в художествените среди като един от носителите на непосредствен европейски опит и това също предопределя водещата ѝ роля в тях, както и аристократичната дистанция между нея и много други художници. За нея споделят, че е изключително независим, творец, винаги вярна на себе си. През 1934 г. семейство Недкови се връща в България, където Вера Недкова създава голям брой композиции, пейзажи, портрети и автопортрети. Колоритът в творбите ѝ се променя, става по-топъл, ярък и наситен, фактурата в живописните ѝ платна се обогатява. През 1934 и 1939 г. тя прави две самостоятелни изложби в София, и става член на Дружеството на новите художници.

След 1944г. В. Недкова трудно се вписва в новата политическа реалност. Художничката не прави и опит за компромис, продължава да рисува така, както мисли и разбира. Естетика ѝ става “неподходяща”, но въпреки това тя отказва да промени художествените си виждания, което води до нейната изолираност от арт сцената. Тогава благодарение на втората си специалност – „консервация и реставрация“, работи главно като реставратор. През същия този период на Вера Недкова тежи и обстоятелството, че не може да пътува в чужбина. Свикналата да се движи свободно из Европа, тя се чувства изолирана, а космополитният ѝ дух е угнетен. Художествените събития на живо са заместени от книгите на различни езици. По-късно, през средата на 60-те, в Париж, Дора Валие е изумена от осведомеността ѝ: „Имаше чувството, че говори с човек, който винаги е живял тук и е в течение на много неща“.

В началото на 60-те години с „размразяването“ на художествения живот идва новото признание – реабилитацията на ранното творчество и откриването на още непознатото, непоказваното, трупаното в ателието. Вера Недкова започва да участва в представителни изложби. В платната й се връща онази яркост в колорита, която тя открива при първия си досег с българската среда, но с една особена жизненост на цвета и много по-голяма наситеност. През 1973 г. е открита нейна юбилейна изложба на ул. „Раковски“ 125. Еволюцията в творбите ѝ от този период е към по-голяма свобода и живописна експресивност. Емоционалното внушение е постигнато основно чрез пластическото изграждане на формата и разнообразието на фактурата. В голяма част от картините акцентът преминава от силуета и опростената форма до експресивното и колоритно организиране на пространствените планове. От този период са и композициите, които граничат с абстракцията – линия в творчеството ѝ, развивана съзнателно в края на 70-те и през 80-те. Следващата й юбилейна изложба е през 1984 г. в Съюза на българските художници.

Всичко, което оставя Вера Недкова като произведения на изкуството, текст, спомени и разговори с други хора, говори за изключителната ѝ ерудитска култура, познаване на световните художествени тенденции. Именно този широк кръгозор ѝ позволява да бъде толкова смела в модерния изказ. Уважението към нейното творчество остава неделимо, донякъде – дори обусловено от респекта пред личността й. В известен смисъл тези чувства се препокриват, защото и картините, и авторката, като личност носят един и същи тип въздействие – внушават дистанция, овладяност и достойнство, естетизъм.

„Целта на изкуството не е да ни потопи в бездната на нашите терзания, но да ни държи нащрек, за да осъзнаем своето положение в света.”…”Нащрек”! Вера Недкова.

Днес ние можем да се насладим на част от невероятното творчество на художничката, чрез картината „Ритми”, избрана за акцент на месец ноември. Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички ценители на българското изкуство като напомнят, че всеки вторник е ден без входна такса.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица