Свържи се с нас

Култура

Един от най-успешните кметове написва книгата „Водоснабдяването на Габрово“

Published

on

снимка: РИМ – Габрово

Културна ценност за месец ноември 2018 г. в Регионален исторически музей – Габрово е книгата „Водоснабдяването на Габрово“ от габровския кмет Илия Кожухаров. Тя излиза от печат през 1929 г. и се състои от 73 страници. Съдържанието описва етапите на проекта за водоснабдяване, финансирането на проекта, закупуването на материали, резултати от изследването на чистотата и годността на водата и др.

Авторът на книгата остава в историята на Габрово като един от най-успешните габровски кметове. През неговото управление градът е благоустроен, водоснабден, електрифициран и са изградени редица емблематични обществени сгради и паметници: училище „Неофит Рилски“, сградата на кметството и покрития пазар – халите, градската баня, водният синдикат „Грамадата“, мостът „Игото“, подпорните стени на р. Янтра, статуята на Рачо Ковача, паметникът на Васил Априлов и др.

Илия Иванов Кожухаров е роден в Габрово през 1893 г. в семейство на свещеник. Завършва Априловска гимназия. Учи право във Франция и в Софийския университет. Участва в Балканските войни и Първата световна война. В периода 1919 – 1921 г. работи като съдебен кандидат в Търновския окръжен съд, като помощник мирови съдия и мирови съдия в Габрово и Берковица. Член на Демократическата партия. Илия Кожухаров е кмет на Габрово през 20-те и първата половина на 30-те години на ХХ в. Заема и редица други високопоставени държавни постове: главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (1935-1937 г.), министър на правосъдието (1938 г.), министър на търговията, промишлеността и труда (1938-1939 г.). В периода 1941 – 1945 г. е председател на УС на памукотекстилно дружество „Принц Кирил“ – Габрово. Почетен гражданин на Габрово. Умира през 1994 г. в София.

Проблемът с водоснабдяването и канализацията на града търси своето решение още от Освобождението.

Хронологията на събитията е следната: обръща се внимание на проектите на арх. Стефанов и арх. Кафеджийски от 1908-1909 г. и започва детайлно проучване на съществуващите в града водоизточници. Назначен е началника на Търновското окръжно водоснабдително бюро, който завършва проектирането в началото на 1928 г. Интересен е фактът за съдбата на тръбите за проектирания водопровод. През февруари същата година Търновската окръжна постоянна комисия нарежда на габровския общински съвет да внесе в Българската земеделска банка в София сумата от 300 хил. лв. Тези разходи, обаче не са включени в бюджета на Общината за тази година. Парите трябва да бъдат внесени веднага, за да не бъде премахнато Габрово от списъка на поръчките в Министерството на благоустройството. За да се набавят средствата са осигурени от личните заеми на Илия Кожухаров, Петър Ц. Хаджистойчев, д-р Константин Вапцов, Христо Хесапчиев, Ст. Дойнов и Пенчо Х. Мадемов от Габровската популярна банка на стойност от по 50 хил. лв.

В заключението на книгата си, кметът Кожухаров пише: „Водоснабдяване, канализация, строеж на улици, социални грижи и редица други градоустройствени въпроси, продължават при все това да вълнуват общественото мнение в Габрово и представляват център, към който се насочва интересът и вниманието на цялото габровско гражданство. Над всички тия въпроси, като една от най-първите нужди, стои въпросът за водоснабдяването на града с чиста вода, към който най-много е насочено вниманието на гражданството. За да се даде възможност на последните да се ориентира върху състоянието на този въпрос – ето, както се каза вече, мисълта, която подсказа написването на настоящата книга.“

Автор на статията е историкът Иван Христов
Използвана литература :
Кожухаров, Ил. Водоснабдяването на Габрово. Габрово, 1929.
Търновски, Д. Габровските градоначалници 1879 – 1946 г.. Габрово, 2005.
Постомпиров, Ив., К. Гечева. 100 години Габровски памукотекстил: Зараждане на памукотекстилната промишленост в Габрово. Габрово, 2012.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица