

Култура
Един от най-успешните кметове написва книгата „Водоснабдяването на Габрово“

снимка: РИМ – Габрово
Културна ценност за месец ноември 2018 г. в Регионален исторически музей – Габрово е книгата „Водоснабдяването на Габрово“ от габровския кмет Илия Кожухаров. Тя излиза от печат през 1929 г. и се състои от 73 страници. Съдържанието описва етапите на проекта за водоснабдяване, финансирането на проекта, закупуването на материали, резултати от изследването на чистотата и годността на водата и др.
Авторът на книгата остава в историята на Габрово като един от най-успешните габровски кметове. През неговото управление градът е благоустроен, водоснабден, електрифициран и са изградени редица емблематични обществени сгради и паметници: училище „Неофит Рилски“, сградата на кметството и покрития пазар – халите, градската баня, водният синдикат „Грамадата“, мостът „Игото“, подпорните стени на р. Янтра, статуята на Рачо Ковача, паметникът на Васил Априлов и др.
Илия Иванов Кожухаров е роден в Габрово през 1893 г. в семейство на свещеник. Завършва Априловска гимназия. Учи право във Франция и в Софийския университет. Участва в Балканските войни и Първата световна война. В периода 1919 – 1921 г. работи като съдебен кандидат в Търновския окръжен съд, като помощник мирови съдия и мирови съдия в Габрово и Берковица. Член на Демократическата партия. Илия Кожухаров е кмет на Габрово през 20-те и първата половина на 30-те години на ХХ в. Заема и редица други високопоставени държавни постове: главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (1935-1937 г.), министър на правосъдието (1938 г.), министър на търговията, промишлеността и труда (1938-1939 г.). В периода 1941 – 1945 г. е председател на УС на памукотекстилно дружество „Принц Кирил“ – Габрово. Почетен гражданин на Габрово. Умира през 1994 г. в София.
Проблемът с водоснабдяването и канализацията на града търси своето решение още от Освобождението.
Хронологията на събитията е следната: обръща се внимание на проектите на арх. Стефанов и арх. Кафеджийски от 1908-1909 г. и започва детайлно проучване на съществуващите в града водоизточници. Назначен е началника на Търновското окръжно водоснабдително бюро, който завършва проектирането в началото на 1928 г. Интересен е фактът за съдбата на тръбите за проектирания водопровод. През февруари същата година Търновската окръжна постоянна комисия нарежда на габровския общински съвет да внесе в Българската земеделска банка в София сумата от 300 хил. лв. Тези разходи, обаче не са включени в бюджета на Общината за тази година. Парите трябва да бъдат внесени веднага, за да не бъде премахнато Габрово от списъка на поръчките в Министерството на благоустройството. За да се набавят средствата са осигурени от личните заеми на Илия Кожухаров, Петър Ц. Хаджистойчев, д-р Константин Вапцов, Христо Хесапчиев, Ст. Дойнов и Пенчо Х. Мадемов от Габровската популярна банка на стойност от по 50 хил. лв.
В заключението на книгата си, кметът Кожухаров пише: „Водоснабдяване, канализация, строеж на улици, социални грижи и редица други градоустройствени въпроси, продължават при все това да вълнуват общественото мнение в Габрово и представляват център, към който се насочва интересът и вниманието на цялото габровско гражданство. Над всички тия въпроси, като една от най-първите нужди, стои въпросът за водоснабдяването на града с чиста вода, към който най-много е насочено вниманието на гражданството. За да се даде възможност на последните да се ориентира върху състоянието на този въпрос – ето, както се каза вече, мисълта, която подсказа написването на настоящата книга.“
Автор на статията е историкът Иван Христов
Използвана литература :
Кожухаров, Ил. Водоснабдяването на Габрово. Габрово, 1929.
Търновски, Д. Габровските градоначалници 1879 – 1946 г.. Габрово, 2005.
Постомпиров, Ив., К. Гечева. 100 години Габровски памукотекстил: Зараждане на памукотекстилната промишленост в Габрово. Габрово, 2012.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 7 дни
Българският фолклор завладя сърцата в Бали
-
Културапреди 7 дни
Домът на хумора и сатирата ще отпразнува 53 години на 1 април
-
Икономикапреди 7 дни
5% отстъпка от данъка, ако бъде платен до края на март
-
Любопитнопреди 7 дни
Габрово се подготвя да „разлае кучетата“ с традиционния карнавал през май
-
Културапреди 4 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Културапреди 4 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Любопитнопреди 4 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Кримипреди 7 дни
Инсп. Божинов пред абитуриенти: Управлението на автомобил е огромна отговорност!