

Култура
„Варварски събор“ тази неделя край Севлиево

снимка: Община Севлиево
На 23 септември, неделя, в Археологическия обект „Хоталич“ ще се проведе второто издание на Фестивал на историческото наследство „Хоталич“. Тази година фестивалът е под надслов „Варварски събор“, информираха от Община Севлиево.
Какво биха представлявали Балканите в Античността, ако я нямаше доминацията на Рим? Над 100 участници от България и Румъния ще пресъздадат народите и културите на местните хора, презрително сбутани от Рим под общия знаменател варвари.

снимка: Община Севлиево
В рамките на фестивала ще станете свидетели на древни обреди, занаяти и умения, които ще получат нов блясък сред дрънкане на оръжие и наслоено през вековете недоверие.
Далеч, отвъд хоризонта, могъщият Рим ще следи с тревога зараждащия се съюз и ще опитва да го разбие в зародиш. А наблюдатели ще има. Отвъд воалът на времето с потомците си ще бъдат Спартак, Децебал, Аларих, Атила, Аспарух и още стотици, хиляди сенки.

снимка: Община Севлиево
Шатрите си ще разпънат траки, даки, келти, готи, скити, хуни и всеки, който се отзове на повикът за общ събор. Всеки народ ще забие знамето си на свещена земя, ще демонстрира своите оръжия, облекло, бойни умения, занаяти и ритуали. Ще търгува, празнува и воюва. Дали племената ще стигнат до сговор или далечните пръсти на Вечният град ще успеят да всеят раздор сред тях?
„Заповядайте на 23 септември в „Хоталич“, за да станете част от Фестивала на историческото наследство Хоталич 2018!“
Време е за Варварски събор!

снимка: Община Севлиево
Кои са варварите?
Извън стените на цивилизацията, зад глинените колоси на недостойни парвенюта, отвъд стройните редици от „законни“ бесилки, убиващи правдата и честта, в непристъпните пущинаци и вековни дъбрави, съществува древен свят. Светът на варварите.
Могъщите култури на античността нарекли „варвари“ свободните народи и изградили цивилизации, чийто корени пиели от жизнената им плът. Покорената им сила подхранвала плод от великолепни творения на изкуството, разтърсващи философски прозрения и монументални градежи. За да блестят в градовете златните колони на величествени храмове, за да могат облечени в коприни и сребро пълководци да триумфират под арки от цветя и слонова кост, цели народи били продавани като роби по мръсните площадчета на същите тези градове. Унизените варварски войни водели плуговете под изгарящото слънце, събирали реколтата, умирали в задушните рудници и кървели по арените. Жените и дъщерите им, презирани и третирани като добитък, изпълвали бордеи и домакинства, задоволявайки капризите на безмилостни господари и жестоките им съпруги.
Презрението обаче прикривало стаен ужас. Случвало се пелената от лъжи и безпросветност в която били държани варварските народи да се разкъса и тогава сред множеството индивидуалисти се изправял един, който разбивал задушаващата коруба от недоверие и страх, озарявал със светлината на надеждата събратята си и ги повеждал към храмовете на лъжата за разплата. Така робите превръщали мечтата за свобода в битка за свобода, унизените посягали към достойнството на големеца, степните ездачи обръщали конете към забранените градове, а безликите селяци прехвърляли стените на непристъпни крепости. Колкото и страховити да изглеждат фараони, царе и императори, неминуемо идва ден, в който спокойното тресавище на презрените варвари се превръща в ревящ океан и помита самозабравилата се върхушка. Така е било и така ще бъде.
Летописците получават злато за труда си. Те възпяват могъществото на богатите и овластените и са жестоки към бедните и подтиснатите. Но когато измамните летописи се отхвърлят и читателят се превърне в гост и приятел, тогава пред очите му хората, описани като диви и примитивни се превръщат в богати духом носители на древна мъдрост, кръвожадните им ритуали се сливат с вибрацията на природата, а жестоките нрави се оказват борба за живот. Вие какво предпочитате? Да сте читател или приятел?
За да сте част от програма богата на зрелища, познание и забавление, за да търгувате и дегустирате, за да аплодирате умението на ездачите и настръхнете при зова на бойния рог, заповядайте на „Варварски събор“ във Фестивала на историческото наследство „Хоталич“ 2018.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 7 дни
Българският фолклор завладя сърцата в Бали
-
Културапреди 6 дни
Домът на хумора и сатирата ще отпразнува 53 години на 1 април
-
Любопитнопреди 7 дни
Габрово се подготвя да „разлае кучетата“ с традиционния карнавал през май
-
Икономикапреди 6 дни
5% отстъпка от данъка, ако бъде платен до края на март
-
Културапреди 3 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Културапреди 3 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Любопитнопреди 3 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Кримипреди 6 дни
Инсп. Божинов пред абитуриенти: Управлението на автомобил е огромна отговорност!