Свържи се с нас

Култура

Организират „Варварски събор“ край Севлиево

Published

on

снимка: Община Севлиево

На 23 септември, неделя, в Археологическия обект „Хоталич“ ще се проведе второто издание на Фестивал на историческото наследство „Хоталич“. Тази година фестивалът е под надслов „Варварски събор“, информираха от Община Севлиево.

Какво биха представлявали Балканите в Античността, ако я нямаше доминацията на Рим? Над 100 участници от България и Румъния ще пресъздадат народите и културите на местните хора, презрително сбутани от Рим под общия знаменател варвари.

снимка: Община Севлиево

В рамките на фестивала ще станете свидетели на древни обреди, занаяти и умения, които ще получат нов блясък сред дрънкане на оръжие и наслоено през вековете недоверие.

Далеч, отвъд хоризонта, могъщият Рим ще следи с тревога зараждащия се съюз и ще опитва да го разбие в зародиш. А наблюдатели ще има. Отвъд воалът на времето с потомците си ще бъдат Спартак, Децебал, Аларих, Атила, Аспарух и още стотици, хиляди сенки.

снимка: Община Севлиево

Шатрите си ще разпънат траки, даки, келти, готи, скити, хуни и всеки, който се отзове на повикът за общ събор. Всеки народ ще забие знамето си на свещена земя, ще демонстрира своите оръжия, облекло, бойни умения, занаяти и ритуали. Ще търгува, празнува и воюва. Дали племената ще стигнат до сговор или далечните пръсти на Вечният град ще успеят да всеят раздор сред тях?

„Заповядайте на 23 септември в „Хоталич“, за да станете част от Фестивала на историческото наследство Хоталич 2018!“

Време е за Варварски събор!

снимка: Община Севлиево

Кои са варварите?

Извън стените на цивилизацията, зад глинените колоси на недостойни парвенюта, отвъд стройните редици от „законни“ бесилки, убиващи правдата и честта, в непристъпните пущинаци и вековни дъбрави, съществува древен свят. Светът на варварите.

Могъщите култури на античността нарекли „варвари“ свободните народи и изградили цивилизации, чийто корени пиели от жизнената им плът. Покорената им сила подхранвала плод от великолепни творения на изкуството, разтърсващи философски прозрения и монументални градежи. За да блестят в градовете златните колони на величествени храмове, за да могат облечени в коприни и сребро пълководци да триумфират под арки от цветя и слонова кост, цели народи били продавани като роби по мръсните площадчета на същите тези градове. Унизените варварски войни водели плуговете под изгарящото слънце, събирали реколтата, умирали в задушните рудници и кървели по арените. Жените и дъщерите им, презирани и третирани като добитък, изпълвали бордеи и домакинства, задоволявайки капризите на безмилостни господари и жестоките им съпруги.

Презрението обаче прикривало стаен ужас. Случвало се пелената от лъжи и безпросветност в която били държани варварските народи да се разкъса и тогава сред множеството индивидуалисти се изправял един, който разбивал задушаващата коруба от недоверие и страх, озарявал със светлината на надеждата събратята си и ги повеждал към храмовете на лъжата за разплата. Така робите превръщали мечтата за свобода в битка за свобода, унизените посягали към достойнството на големеца, степните ездачи обръщали конете към забранените градове, а безликите селяци прехвърляли стените на непристъпни крепости. Колкото и страховити да изглеждат фараони, царе и императори, неминуемо идва ден, в който спокойното тресавище на презрените варвари се превръща в ревящ океан и помита самозабравилата се върхушка. Така е било и така ще бъде.

Летописците получават злато за труда си. Те възпяват могъществото на богатите и овластените и са жестоки към бедните и подтиснатите. Но когато измамните летописи се отхвърлят и читателят се превърне в гост и приятел, тогава пред очите му хората, описани като диви и примитивни се превръщат в богати духом носители на древна мъдрост, кръвожадните им ритуали се сливат с вибрацията на природата, а жестоките нрави се оказват борба за живот. Вие какво предпочитате? Да сте читател или приятел?

За да сте част от програма богата на зрелища, познание и забавление, за да търгувате и дегустирате, за да аплодирате умението на ездачите и настръхнете при зова на бойния рог, заповядайте на „Варварски събор“ във Фестивала на историческото наследство „Хоталич“ 2018.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица