Свържи се с нас

Култура

Читалище „Бъдеще – 1928“ ще отбележи 90-годишен юбилей

Published

on

снимка: НЧ „Бъдеще – 1928“

Тази година Народно читалище „Бъдеще – 1928“, квартал Любово ще отпразнува 90 години от основаването си. Читалищното настоятелство отправя покана към жителите и гостите на квартала да се присъединят към юбилея, който ще се проведе идната събота, 15 септември.

снимка: НЧ „Бъдеще – 1928“

Празникът ще се проведе пред сградата на читалището, а началният час, в който ще започне е 17.30 часа. В програмата по случай 90-годишния юбилей участие ще вземат НЧ „Св.св. Кирил и Методий – 1928“, НЧ „Зора – 1872“, ТФ „Зорница“ – Трявна, „Еликсир Брас Шоу Бенд“ (духов оркестър) – Ловеч, група F.I.M.S., със специалното участие на Ралица Христова. Водещ на събитие ще бъде Светлана Кацарска.

снимка: НЧ „Бъдеще – 1928“

На 21 януари 1928 г. в село Газурници, Габровска околия е основано читалище „Бъдеще“ от 31 членове. В същия ден е приет уставът на читалището. На 23 януари същата година е избрано читалищно настоятелство и проверителна комисия. Първият председател на читалището е Стефан Балабанов. Касиер е бил Димитър Илиев, а за секретар е избран Генчо Начев.

Първоначално читалище се е помещавало в тогавашното начално селско училище. На 15 май 1928 г. индустриалецът Илия Илев, стопанин на фабрика Бъдещност е подарил един шкаф с приспособления за библиотека, на стойност 1500 лева, поради което е бил провъзгласен за благодетелен член на читалището.

Майстори, читалищни членове направили сцена в една от учебни стаи и при особен ентусиазъм през годината били дадени от читалището две вечеринки, на които са играни пиесите „Много бабривият бръснар“ и „Бъчва червено вино“.

В началото на 30-те години започва подготовка за строежа на новата сграда, а именно намиране на терен и събиране средства за строежа й. Първоначалният вид на новата сграда е бил малък салон, без сцена и с две стаички – в едната се е помещавала библиотеката, а в другата е била читалнята.

До 9 септември 1944 година читалището се е наричало „Бъдеще“. След това е преименувано на  „Георги Генев“. През годините са изнесени много театрални постановки, танцови забави за младежите от селото.

В началото на 50-те години започва изграждането на сцената, а след обявяването на село Газурници за квартал Любово на град Габрово, започва разширение и строеж на новото двуетажно крило, което и до момента се помещава библиотеката.

На новата читалищна сцена в края на 50-те години са изнасяли концерти професионални фолклорни състави. На тази сцена са пели именити изпълнители като Борис Машалов, Мита Стойчева, Йовчо Караиванов и други .

През 60-те години са изнесени множество театрални постановки като „Михал Мишкоет“ и  „Някой ден , някоя нощ“.

През 70-те години се създава детски танцов състав, който съществува до 1988 г. Ръководители на състава са Веска и Любка Якова. През 70-те години също е създадена школа по акордеон. Неин ръководител е педагожката Христина Колева. Изнесени са театрални постановки, като „Чуден човек“, „Когато гръм удари“ и „Женско царство“.

През 1988 година е създадена женската певческа група, която през годините има значителни успехи на национални и международни фестивали.

Втора награда на Копривщица 1995. На националния събор-надпяване Копривщица 2005 г., самодейците от читалището направиха много добро впечатление на журито, което ги класира за финалния етап и снимки пред Българска национална телевизия.

На Международния фолклорен фестивал гр. Хасково 2007, групата завоюва Трета награда в съревнование с 48 състави, от 8 държави.

През 2016 г . на Националния фестивал за хумористична песен в ЕМО „Етър“, групата завоюва втора награда, а през следващата 2017 г. печели Трета награда на националния фолклорен фестивал „Авлига пее“, в село Обединение. Ръководите на групата през годините са Росица Колева и Иван Станев.

Успехите, постигнати от читалището, освен на добрата работа в самодейните групи се дължат и на доброто читалищно ръководство. Тук е мястото да бъдат споменати някой от читалищните председатели и библиотекари пред годините, които са: Тяна Митева –председател и библиотекар Стиляна Костова, Иванка Колева –председател и библиотекар Веселина Григорова .

Други председатели през годините също са – Стефан Лесев, Валентина Стайчева, Павлин Колев . За успехите на читалището през годините са допринесли и библиотекари, като Рена Рачкова, Габриела Урукова, Марияна Демирева.

В момента читалището се ръководи от млад и ентусиазиран екип, с председател Йоана Кожухарова и библиотекар Илиян Станев, които вече трета година възстановяват на много високо художествено ниво празника на квартал Любово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица