Свържи се с нас

Култура

Каменни изображения от времето на Българското възраждане

Published

on

Изображение на лъв от моста на р. Видима

Осем занаятчии ще вземат участие в Майсторската надпревара по каменоделство – едно от най-важните събития по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 6 до 9 септември.

Те ще работят с камък, пресъздавайки предмет от Българското възраждане. Второто произведение, с което ще се представят е по техен избор.

За стиловите особености на каменната пластика по време на Българското възраждане разказва Георги Георгиев, уредник в музея е главен организатор на Майсторската надпревара.

Каменни изображения от времето на Българското възраждане могат да се открият по чешми, мостове, църковни, административни и жилищни сгради, по надгробни плочи и оброчни кръстове.

Изображение на човек и животно от дворната врата на Лопушанския манастир

Българската каменна пластика притежава богато сюжетно разнообразие, което е свързано с: изображения на хора, на светци и ангели; растителни мотиви; изображения на животни; различни архитектурни и геометрични форми; изображения на небесни светила и др.

Пресъздаването на образи и фигури на хора е характерен мотив по чешми и мостове. То е свързано с традиционните представи за „вграждането” на човешка сянка или човешки ръст, за да се гарантира здравината на съоръжението. Цели човешки фигури присъстват по църковни и манастирски сгради, както и по къщи. Най-често са представени строителите на сградите.

Единично или групово, най-вече по църковни сгради, присъстват изображенията на светци, ангели, архангели и др. Характерен мотив са конните фигури на светците Георги и Димитър.

 Надвходна украса от църквата „Св. Спас” във Велико Търново

Други каменни изображения представят фигурите на животни. Обикновено се скулптира фигурата на лъв. Вярва се, че лъвът спи с отворени очи и охранява мястото, където е поставено изображението му. Други представяни животни са гълъбът, двуглавият орел, змията, рибата.

Някои митични персонажи украсяват пространството над вратите на възрожденските църкви. Това са ламята, драконът, птицата феникс и др.

Изображение на ламя от моста при Бяла

Растителните мотиви украсяват чешми, входни врати, прозорци. Разпространен мотив е розата, карамфилът, лозата, кипарисът, дървото на живота. Типичен мотив в украсата на чешмите е розетата – художествена стилизация на многолистна маргарита.”

Уредникът Георги Георгиев информира още за имената на осемте каменоделци, които ще участват в Надпреварата. Това са: Валерий Ганчев от с. Кунино, обл. Враца; Дарин Ганчев от София; Елин Георгиев от Аксаково; Индия Кърмова от София; Петър Кръстев от Роман; Петър Петров от с. Беляковец, обл. Велико Търново; Румен Барфончофски от Враца; Филип Филипов от София.

Икона на св. Георги от Поморийския манастир

В Младежката секция от Майсторската надпревара по каменоделство са одобрени трима участници: Денис Христов от Враца; Иван Симеонов от Враца; Павел Гетов от Роман.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица