Култура
Цър-цър и книжките
снимка: Личен Архив
На стария таван, в къщата на дядо Георги, живееше със своята майчица мишлето Цър-цър. Те бяха сам-самички и малкото мишле често скучаеше. Нямаше си нито братче, нито сестричка. През деня майка му ходеше да събира храна, а Цър-Цър играеше с един орех. Търкаляше го ту в единия ъгъл на тавана, ту в другия… Щом му омръзнеше тази игра, се люлееше на въженце окачено на един стар ръждясал пирон. Друг път се закачаше за една стара греда с острите си нокти и увисваше с главата надолу като сиво овехтяло от времето чадърче.
Тези игри не се харесваха на майка му. Цър-цър скоро трябваше да ходи на училище, а още не знаеше буквите.
Една вечер мишката му каза:
– Цър-цър, вземи моливче и тетрадка от онзи шкаф! Ела, за да те науча как се пишат буквите! Вече е време и да четеш. Само докато мигнеш и ще дойде есента, а ти не знаеш нищо. Не може времето ти да минава само в игри.
– Но, мамо… Не сега. В стария сандък намерих парцалена кукла и искам да играя с нея.
Мишката го погледна строго. Цър-цър неохотно се съгласи. Знаеше, че преди да заспи тя ще му прочете приказка. Хвана моливчето и старателно започна да пише луличките и ченгелчетата на буквите, които тя му показа. Те се нижеха върху тетрадката като малки мъниста, които Цър-цър подреждаше прилежно.
Скоро се научи да чете. Забрави за игрите. Те вече не му бяха интересни, защото детските книги го пленяваха с приказните си герои. Толкова много ги заобича, че по цял ден лежеше завито под пухеното си юрганче, тайно от майка си похапваше сиренце и четеше. Леко се почесваше по главата или голото краче, когато прочетеше нещо прекалено сложно за него.
– Мамо, какво е душата? – попита то. – Може ли да се види или да се пипне?
– Душата не може да се види, сине… Нито да се пипне. А е толкова твоя колкото пръстчетата или ушенцата ти. Тя е равна на тебе…
– Коя душа е голяма?
– Тази, която е по-добра.
– Птиците имат ли душа?
– Разбира се. Разказват ни я чрез пеене…
– Мишлето се замисли. И пак вторачи поглед в книгата.
– Не мина много време и Цър-цър пак попита:
– Мамо, кого наричаме алчен?
– Този, който иска да има много златни жълтички.
– Ако му дам, ще престане ли да бъде алчен?
– Не, ще иска още от тях.
– Ако пак му дам…
– Пак ще иска… Ще го е страх да си подаде носа навън от къщи, за да не му откраднат съкровището…
– Може ли алчният да бъде смел?
– Не, страхът го прави самотен и тъжен. Той е болен…
– От какво е болен?
– Душата му е болна…
Скоро Цър-цър прочете всички книги, които бяха скрити в раклата на стария таван. Една вечер майка му каза:
– Утре ще те заведа в библиотеката.
– Какво е библиотека? – попита Цър-Цър.
– Място, където живеят много книги. Това е техният дом. Можеш да си вземаш и да четеш колкото си поискаш…Но после трябва да ги върнеш, за да ги прочете и някой друг.
Рано сутринта тръгнаха. Когато видя толкова много томове на лавиците Цър-цър много се зарадва. Избра си две, три книжки, прибра ги в торбичката си и забърза към къщи. Още щом прекрачи прага на стария таван, отвори първата. Тя му заговори с приказното си гласче:
– Моля ти се не ме пипай с мръсни ръце, защото и аз обичам да бъда чиста и хубава. Не ме оставяй навън, на дъжда, на вятъра, защото ще се намокря и страниците ми може да се разхвърчат. Не драскай по мене с мастило, молив или нокътче, защото ме загрозяваш. Не си слагай лактите върху мене, когато четеш, защото ще ме задушиш. Не ме хвърляй разтворена върху масата или пода, помисли си, какво ще ти бъде ако ти си на мое място. Не слагай между страниците ми моливи или други дебели предмети, защото ще ме разкъсаш.
Мишлето ококори очички, черни като пиперчета. Не можеше да повярва, че книжката му говори с нежното си гласче. Тя продължи.
– Не ме разкъсвай с молив или с пръстчето си, защото ще ме нараниш и ще заприличам на парцаливка. Помни, че след като съм услужила на теб трябва да отида и при други деца. Може би някога пак ще се срещнем и тогава ще ти бъде мъчно да ме видиш толкова скъсана и смачкана. Помогни да си остана здрава и чиста и аз ще се помъча да ти бъда пак полезна. Пази ме, както пазиш очите си, защото без мене ще живееш в мрак – като без очи.
Мишлето веднага остави книгата. Отиде да измие малките си ръчички. Подсуши ги. Седна на едно столче. Пак я разтвори нежно. Потъна в горещия й свят.
Вече знаеше някои от нейните тайни. Душата й проговаряше всеки път щом разгърне белите й листи – с буквички наредени като буболечки.
Скоро без книги Цър-цър щеше да живее по-трудно, отколкото без парче сиренце…
Автор: Мирела КОСТАДИНОВА
* Уважаеми приятели,
Екипът на литературния сайт Tetradkata.com и „Габрово Нюз“ подкрепят издаването на детската книга „ЧЕРВЕНИТЕ МИШКИ“, с автор Мирела Костадинова. Изданието ще съдържа приказки за справедливостта, честността, приятелството, гордостта и други нравствени ценности.
Обръщаме се към Вас с молба да подкрепите и Вие раждането на тази книга. Надяваме се на Вашето спомоществователство, за да може тя скоро да бъде в ръцете на децата.
Банкова сметка:
Банка ДСК
IBAN BG48STSA93000013799319
BIC STSABGSF
Титуляр: Мирела Костадинова Костадинова
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.
Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.
Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.
В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.
Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.
„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.
-
Културапреди 5 дниТри музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 5 дни„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 5 дниБиляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Културапреди 4 дниДряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 4 дниКак да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Кримипреди 4 дниИзвършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста
-
Културапреди 3 дниИменуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева