Свържи се с нас

Култура

Параграф 22

Или колко е лесно да обвиняваме читалищата, а не потърсим проблемите в собствената си къща?

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Проблемите между дряновските читалища са национално достояние! Години след години те се въртят в един порочен кръг. Липсата на конкретна политика на Община Дряново, в областта на културата и респективно читалищата, е видима и явно последователна. Създалата се ситуация стана нетърпима, което доведе до груби действия на някои читалищни представители.

Елементарното възпитание и протокол за поведение на обществени места остана в небитието. Причината е пълното бездействие на Общината, неизпълнение на решенията на съда. Предприетата политика на неплащане на държавната субсидия към някои читалища, надявайки се, че ще ги откаже от дейност е напълно погрешна.

В обществото съществува мнение, че на Дряново му е достатъчно едно читалище, не отговаря на съвременната действителност. Беше време, когато обвинявахме в монопол и тоталитарно управление дейностите в икономиката, културата и услугите. Те формираха една единствена и правилна политика на работа. Самите представители и борци против тоталитарното управление, за изграждането на демокрация в обществото и свободна пазарна икономика тогава, днес са защитници на собственото си тоталитарно управление!

Доказателство за това са: не приемане на различното мнение; не признаване на възможностите и квалификация на други специалисти освен личните; липса на приемственост между поколенията; не подготвяне на млади специалисти за продължаване и развитие на дейността на читалищата и мн. други.

Правилата на пазарната икономика по отношение на бизнеса, услугите, културната политика и отчасти образованието са едни за всички. Правото свободен избор, конкуренцията между идеи и възможности играят основна роля в развитието на обществото.

Когато в обществеността съществуват очаквания, но няма кой да ги реализира се създават инициативи, формални и неформални сдружения, за да покрият нуждите на общността. Такава възможност създаде законът за народните читалища.

В резултат на еволюцията на обществените отношения и граждански контрол през годините доведоха до създаването на много нови читалища в страната и респективно в град Дряново. Всеизвестна е междучиталищната борба за бюджетно финансиране. От това зависи дейността им. Възможността им за развитие закупуване на книги, носии, ангажиране на преподавателски състав и пр.

Тук е мястото и основната роля на Общинският съвет и Общинската администрация да създадат условия за справедливо разпределение на средствата, предоставени от Министерството на културата за действителна дейност, постигнати резултати и принос за развитието на града.

Допускам, че обществото по презумпция е възприело тезата, че читалищата разполагат с парични средства и получават високи възнаграждения. Де факто ситуацията е съвсем различна. В голямата си част читалищните дейци са назначени на минимална работна заплата, на непълен работен ден от по четири часа. Надеждите им за спокоен живот на старини и пенсия са химера.

А как стоят нещата при читалищата, не получаващи бюджетни средства, но задължени да спазват законите за осигуряване на своите служители?

За да има обективност и справедливост в разпределението на бюджетните средства е необходимо да се разработи процедура и критерии еднакви за всички читалища в общината. От една страна читалищата да приемат необходимостта от правила, от друга Общината ще може да формулира правилна културна политика и програма за развитие.

Безспорно ще се чуят мнения, за това че Министерството на културата е приело критерии за разпределение на бюджетни средства, но практиката в страната показва, че в различните региони съществуват специфики и критериите трябва да се разработят и допълнят, съобразявайки се с тях.

Така че Общините са тези, които трябва да намерят най-справедливия подход за разпределение на средствата. Създаването и доказването на добра и работеща практика изисква време и години доказване!

Очакваме Община Дряново да се превърне в полезен за обществото балансьор и арбитър на възникналите проблеми!

Надяваме се, че ще осигури благоприятни условия за развитие на читалищата и подкрепи усилията им за допълващо образование на нашите деца, възпитаващи любов към родината, традиционните в нашия регион и прокламиращи четенето като модерна и полезна дейност, откриваща нови хоризонти за развитие и самоусъвършенстване.

Автор: Ирен Петкова
*ОЧАКВАЙТЕ: ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА МЕХАНИЗЪМ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА СУБСИДИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА*

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица