

Култура
Параграф 22
Или колко е лесно да обвиняваме читалищата, а не потърсим проблемите в собствената си къща?

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Проблемите между дряновските читалища са национално достояние! Години след години те се въртят в един порочен кръг. Липсата на конкретна политика на Община Дряново, в областта на културата и респективно читалищата, е видима и явно последователна. Създалата се ситуация стана нетърпима, което доведе до груби действия на някои читалищни представители.
Елементарното възпитание и протокол за поведение на обществени места остана в небитието. Причината е пълното бездействие на Общината, неизпълнение на решенията на съда. Предприетата политика на неплащане на държавната субсидия към някои читалища, надявайки се, че ще ги откаже от дейност е напълно погрешна.
В обществото съществува мнение, че на Дряново му е достатъчно едно читалище, не отговаря на съвременната действителност. Беше време, когато обвинявахме в монопол и тоталитарно управление дейностите в икономиката, културата и услугите. Те формираха една единствена и правилна политика на работа. Самите представители и борци против тоталитарното управление, за изграждането на демокрация в обществото и свободна пазарна икономика тогава, днес са защитници на собственото си тоталитарно управление!
Доказателство за това са: не приемане на различното мнение; не признаване на възможностите и квалификация на други специалисти освен личните; липса на приемственост между поколенията; не подготвяне на млади специалисти за продължаване и развитие на дейността на читалищата и мн. други.
Правилата на пазарната икономика по отношение на бизнеса, услугите, културната политика и отчасти образованието са едни за всички. Правото свободен избор, конкуренцията между идеи и възможности играят основна роля в развитието на обществото.
Когато в обществеността съществуват очаквания, но няма кой да ги реализира се създават инициативи, формални и неформални сдружения, за да покрият нуждите на общността. Такава възможност създаде законът за народните читалища.
В резултат на еволюцията на обществените отношения и граждански контрол през годините доведоха до създаването на много нови читалища в страната и респективно в град Дряново. Всеизвестна е междучиталищната борба за бюджетно финансиране. От това зависи дейността им. Възможността им за развитие закупуване на книги, носии, ангажиране на преподавателски състав и пр.
Тук е мястото и основната роля на Общинският съвет и Общинската администрация да създадат условия за справедливо разпределение на средствата, предоставени от Министерството на културата за действителна дейност, постигнати резултати и принос за развитието на града.
Допускам, че обществото по презумпция е възприело тезата, че читалищата разполагат с парични средства и получават високи възнаграждения. Де факто ситуацията е съвсем различна. В голямата си част читалищните дейци са назначени на минимална работна заплата, на непълен работен ден от по четири часа. Надеждите им за спокоен живот на старини и пенсия са химера.
А как стоят нещата при читалищата, не получаващи бюджетни средства, но задължени да спазват законите за осигуряване на своите служители?
За да има обективност и справедливост в разпределението на бюджетните средства е необходимо да се разработи процедура и критерии еднакви за всички читалища в общината. От една страна читалищата да приемат необходимостта от правила, от друга Общината ще може да формулира правилна културна политика и програма за развитие.
Безспорно ще се чуят мнения, за това че Министерството на културата е приело критерии за разпределение на бюджетни средства, но практиката в страната показва, че в различните региони съществуват специфики и критериите трябва да се разработят и допълнят, съобразявайки се с тях.
Така че Общините са тези, които трябва да намерят най-справедливия подход за разпределение на средствата. Създаването и доказването на добра и работеща практика изисква време и години доказване!
Очакваме Община Дряново да се превърне в полезен за обществото балансьор и арбитър на възникналите проблеми!
Надяваме се, че ще осигури благоприятни условия за развитие на читалищата и подкрепи усилията им за допълващо образование на нашите деца, възпитаващи любов към родината, традиционните в нашия регион и прокламиращи четенето като модерна и полезна дейност, откриваща нови хоризонти за развитие и самоусъвършенстване.
Автор: Ирен Петкова
*ОЧАКВАЙТЕ: ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА МЕХАНИЗЪМ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА СУБСИДИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА*
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Икономикапреди 7 дни
5% отстъпка от данъка, ако бъде платен до края на март
-
Културапреди 4 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 4 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 4 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Кримипреди 7 дни
Инсп. Божинов пред абитуриенти: Управлението на автомобил е огромна отговорност!
-
Новинипреди 4 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Културапреди 3 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 3 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?