Свържи се с нас

Култура

Капанска възстановка на Гергьовден в ЕМО „Етър“ (снимки)

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Възстановка на един от най-важните празници за капанците от село Паламарца бе представена на Гергьовден в ЕМО „Етър”.

Особено почитан празник в капанската общност от село Паламарца е Гергьовден, където традициите, предавани от поколение на поколение са живи и днес. Малко над 250 души е местното население, още 200 са чужденците, предпочели да създадат там свой дом.

снимка: ЕМО „Етър“

„Културите ни се преливат и те също започват да уважават и отбелязват нашите празници, които са свързани с поминъка ни. Овцевъдството е важна част от него”, разказва Юлиана Попова, секретар на Народно читалище „Искра 1893”, село Паламарца.

Ансамбълът за автентичен фолклор „Капанци”, който е част от читалището, представи възстановка на гергьовденска обредност в ЕМО „Етър” на 6 май.

снимка: ЕМО „Етър“

Земеделието и животновъдството се развиват в село Паламарца, тъй като там има плодородна земя. Местното читалище от години е известно в цялата страна, негови членове пътуват, за да показват обреди, характерни за капанската общност.

„Когато в читалището започнахме да изравяме бисер по бисер от съкровищницата на нашето културно наследство, се насочихме и към празника Гергьовден. Тогава възрастните хора, някои от които бяха над 90-годишни, ни разказваха какво се е извършвало като ритуали. По техните спомени направихме възстановката. Празничната обредност е запазена от много старо време до днес. Гергьовден връща капанците към общата трапеза, ритуалното клане на агнето, кръстния знак, който се слага на мъжките деца.”

снимка: ЕМО „Етър“

Проучването започва през 2012 година, а през 2015-та от читалището вече представят обичаите във вид на постановка, предназначена за по-голяма публика. Гергьовденската обредност е показана в Одеса пред българската общност. Там Великден е познат празник, а Гергьовден – доста по-малко. Одеска телевизия заснема постановката.

Гергьовденската обредност на капанците се различава в наименованията на обредните хлябове, в начина на месенето, в украсата.

снимка: ЕМО „Етър“

„При нас върху големия гергьовски кравай присъстват кошарата, венеца за здраве, агнетата. Куче няма, за разлика от други места на страната. При капанците всичко е твърде езическо. Оралцата е хляб, който се дава на пастира и той го яде на Гергьовден за здраве. Запазено сред капанците вярване е, че ако поставиш „синчан” колан под прага на вратата вечерта преди Гергьовден, това води до плодовитост сред овцете”, разкрива Юлиана Попова.

снимка: ЕМО „Етър“

Този колан се тъче на вертикален стан, четири метра е дълъг и четири сантиметра е широк. Тъмен е, каквато по принцип е носията на жените от капанската общност.

Сред капанците се изработват тъкани и от коноп, освен от вълна. Затова е важно и това растение да даде добра реколта. По време на гергьовденската обредност невестата вдига високо хляба, наричан оралца, който е увит в конопена кърпа.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица