Селекционерът на мъжкия национален отбор на България по ръгби, френският специалист Ромен Балмис, включи петима играчи от Габрово в разширената група от 35 състезатели за предстоящите два двубоя в група С на дивизия „Конференция“ (третото ниво под Шестте нации) срещу Молдова и Сърбия.

„Лъвовете“ приемат в петък (18 април) силния тим на Молдова от 18.00 ч. на Националния стадион „Васил Левски“ и това ще е първият в историята на националния ни тим по ръгби мач, който ще се играе на осветление. Срещата ще е втора за националния ни отбор през сезон 2024/25 и първа за календарната 2025-та.

Следващият ни и последен мач в групата е на 10 май на стадион „Крал Петър I“ в Белград. В състава на България са четирима състезатели на „Янтра“. Това са капитанът Димитър Георгиев, Тодор Диклич, Никола Венков и Даниел Цвятков. След известна пауза в националния тим се завръща и още един габровски ръгбист – Стефан Аврамов, който през този сезон защитава цветовете на „Валяците“ (Перник).

България не започна добре участието си в групата, след като на 5 октомври м.г. загуби с 10:49 гостуването си срещу Турция. В момента тимът ни e на четвъртото място в класирането без спечелена точка. Молдова е лидер с 10 т., пред Турция с 5 и Сърбия с 4. Ръгбистите ни ще се борят не само за първа победа през сезона, а и за реванш точно срещу Молдова заради тежката загуба от тях с 6:48 в Кишинев на 4 май м.г. в заключителната среща на миналия сезон в същата дивизия.

Отборът ни вече се събра на лагер на базата на БФС в „Бояна“, съперникът пък се подготвя от 9 април в Кишинев за предстоящия сблъсък. Двубоят с Молдова ще бъде предаван пряко по ТВ1, включително и онлайн на сайта на телевизията. Срещата е в 18 часа в петък, а 7 часа по-рано, от 11:00, на терена в Требич в столицата ще премерят сили и юношеските национални отбори на двете страни.

В тази национална гарнитура са включени шестима състезатели на „Янтра“ – Денислав Башев, Иван Иванов, Калин Иванов, Димитър Димитров, Преслав Христов и Теодор Христов. Ивайло Цанков отпадна поради получената контузия на турнира Купа България, проведен през уикенда в Берковица.

Днес, 17 април, Исторически музей-Етрополе представя в РЕМО „Етър“ изложбата „Етрополски плескани яйца – съхраненото наследство“. На Велики четвъртък етрополките Венета Мишева, Таня Денова и Илияна Христова ще демонстрират на живо в музей „Етър“ как се рисуват етрополски плескани яйца. Всеки посетител може да участва в работилницата, като закупи семеен билет „Претвори традициите“.

Етрополе от векове е един от центровете в България за рисуване на великденски яйца с восъчна техника. Изписаните яйца са наричани от етрополци плескани. Уникалните рисувани яйца се отличават от другите със специфичната техника на нанасяне на контурите с восък върху бяло яйце, както и характерните си мотиви – петле, бърдуче, цветя или кръст. За тяхната изработка трябва умение, така описват традицията местните историци и краеведи, чиито записи са от началото на ХХ в.

Етрополските плескани яйца се рисуват с писалка, която се топи в пчелен восък. С нея се очертават контурите на петел, цветя, бърдуче или кръст. В едната половина на яйцето задължително се рисува петел, той има различна украса и поза. В другата половина на яйцето се рисува бърдуче, пролетни цветя, стилизиран кръст от цветни розети. После фигурата се оцветява в съответните цветове – жълт, зелен, червен и на места кафяв.

За целта се разбива суров жълтък, в който се разтварят червена, зелена и жълта боя. След това с клечица се запълват нарисуваните мотиви с оцветения жълтък. Така нарисуваните плескани яйца се оставят да изсъхнат хубаво. При добре спазена технология плесканото яйце може да се съхрани между 10 и 20 години. С плесканите яйца не се чука, те се пазят като сувенир и най-ценен дар.

В миналото и днес се подаряват на уважавани и почитани хора, кумове и родители. Техниката за рисуване с восък и бои е усвоена от уредниците на Исторически музей- Етрополе Венета Мишева и Таня Денова от баба Янка Вълкова, една от последните майсторки, рисуващи красивите етрополски плескани яйца. Две уреднички, както и нейната внучка Илияна Христова, днес са признати за носители на умения, които са на изчезване. Тяхното майсторство и сръчност са емблема за града. Трите се опитват да опазят и предат на младите хора това познание.

През 2024 г. Групата за рисуване на Етрополски плескани яйца стана част от националната система „Живи човешки съкровища“. Екипът на музея в Етрополе през последните 25 години опазва и предава на поколенията техниката за рисуване на плескани яйца като организира работилници всяка година в навечерието на Великденските празници. Хиляди са учащите преминали през образователната програма на музея.

Изложбата ще представи историята на традицията, описана от историка Александър Тацов, още в началото на ХХ в., неговите прерисувани схеми с мотиви, които ни дават първообраза на рисунъка. Последната истинска носителка на това умение, което тя предава на своята внучка и служителите в музея. Образци на яйца с характерните за Етрополе мотиви, писалките за писане, други предмети, свързани с традициите, бита и обичаите от Етрополско по Великден.

Изложбата ще гостува в музей Етър до края на месец май.

Днес е Велики четвъртък – денят от Страстната седмица, на който по традиция се боядисват великденските яйца.

Обредът изисква това да става рано сутринта, според някои – преди изгрев слънце.

Първото яйце задължително трябва да е червено – символ на пролятата кръв на Спасителя. Докато боята още не е изсъхнала с яйцето се рисува кръст върху челата на децата и се натриват бузките им – за здраве.

Първото яйце се пази в къщата в продължение на година, за да носи успех и щастие на домакините. Второто яйце също се боядисва в червено. То ще бъде занесено и оставено в църквата след празничната литургия в полунощ на събота срещу неделя.

На Велики четвъртък се замесва и тестото за великденските козунаци. Най-често те се оформят като плитка, а в средата на мястото на усукването на тестото да се поставят шарени яйца.

За семействата, които не успеят да изпълнят ритуалите днес,  се дава втора възможност – да  боядисат яйцата и да омесят козунаците в събота. След въздържанието на Разпети петък, съботата е денят за довършване на подготовката за празника.