Свържи се с нас

Култура

Конкурсът за хотела към ЕМО „Етър“ предизвика голям интерес при представянето си в столицата

При голям интерес премина столичното представяне на Архитектурния конкурс за хотела към ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

При голям интерес премина столичното представяне на Архитектурния конкурс за хотела към ЕМО „Етър“.

снимка: ЕМО „Етър“

Двама доценти, един професор, десетки архитекти, представители на неправителствения сектор и граждани взеха участие в публичното представяне в София на Архитектурния конкурс за идейни проекти за осъвременяване на сградата на хотела към ЕМО „Етър”. Инициативата се състоя в зала SoHALL на арт пространство за споделено ползване SOHO Sofia.

снимка: ЕМО „Етър“

Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова – член на журито, преподавател в катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия и експерт по културно наследство, изрази удовлетворение от идеята да се търсят решения за осъвременяване на хотела чрез конкурс.

„Конкурсното начало безпристрастно възможност за изява на знайни и незнайни, и най-вече на незнайни, архитекти. Затова поздравявам организаторите на този конкурс. За нас, журито, това беше едно незабравимо преживяване. Искам да поздравя всички участници, не само победителите. Във всеки проект имаше зрънце емоция, зрънце радост. Имаше нещо, което искахме да отличим. Така или иначе, трябваше някой да бъде първи, втори или трети. Останалите нямаше как да се „качат на стълбичката”. Трябва да кажа, че нямаше проект без проблем. Но ние се опитахме да намерим онзи проект, който съчетава в добра перспектива вярната посока, вярното решение – както към „Етър”-а, така и към сградата на хотела.”

Доц. Кандулкова подчерта значението на хотелската сграда, която е на границата на групова културна ценност от национално значение, а в същото време не е защитена.

„Не е защитена, но има качествата да бъде защитена”, подчерта арх. Йорданка Кандулкова. Тя обяви, че хотел „Странноприемница” към ЕМО „Етър” е архитектурно явление от втората половина на ХХ век. Класираният на първо място проект отчита точно тази специфика, смята Кандулкова. Проектът дава и добра вътрешна организация на пространството.

снимка: ЕМО „Етър“

Проф. Тодор Бараков от Строителния факултет, Катедра Масивни конструкции към Университета по архитектура, строителство и геодезия призова екипът, спечелил конкурса да се съобразява с природните особености на региона.

Той заяви, че Габрово преди години не е част от земетръсните райони на страната, но според новото райониране е включен към тях. Проф. Бараков заяви, че е необходимо да се обърне специално внимание на елементите от сградата на хотела, които поемат сеизмичните сили.

снимка: ЕМО „Етър“

Доц. д-р Соня Алексиева от Нов български университет обърна внимание на елементите от вътрешните пространства на хотела, които са уникални като изработка и присъствие. Доц. Алексиева призова да се запазят дървени тавани, които имат своята неповторимост и дават облик на мястото. Тя смята, че обзавеждането трябва да бъде съобразено с вида туристи, които се очакват и със спецификата на ЕМО „Етър”.

Препоръките на всички участници в представянето бяха коментирани и ще бъдат отчетени, според своето значение при реализацията на проекта.

снимка: ЕМО „Етър“

„Предстои подписване на договор с екипа-победител за работен проект, съобщи директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова.

Спечелилият проект за преустройство на хотел „Странноприемница” беше презентиран от авторите му арх. Петя Николова и арх. Андрей Андреев от Another Studio, съвместно с арх. Милена Фетваджиева от URBANVIVA-architectural studio.

Хотел „Странноприемница“ разполага с изчистени класически пространства. Проектът е свързан с добавяне на функции, атракции, цвят и светлина, с цел да бъде привлечен липсващият потребител – човекът в инвалидна количка, малкото дете и артистът. Авторите се съобразяват със съществуващата визия отвън и с одобрената визуална идентичност на ЕМО „Етър”.

Предложеното решение е съобразено с поставените изисквания, функционални групи, връзки и разпределение на площите. Добавя се група допълнителни активности, включваща: зони за срещи и отдих, експозиции и представяне на инсталации и предмети на изкуството, библио и медиатека, детски кът и забавления. Административната част е ново и най-голямото звено в проекта.

снимка: ЕМО „Етър“

Площадът пред сградата е решен с приоритет на пешеходния достъп, като се оформя представително външно пространство, обединяващо входовете на сградата и подхода към музея. Осигурени са паркоместа, предвиждат се такива и за велосипеди. С цел достъпност отделните зони са решени без разлики в нивата. Достъпната вътрешна комуникация е чрез асансьор. Предвижда се прилагане на пакет от енергоефективни мерки, както и спазване на конструктивните препоръки. Стремежът е максимално разкриване на фасадата.

Авторите на проекта надграждат графичната идентичност, като прилагат в интериора модулна система за обзавеждане, в смислова и визуална връзка с квадратните модули на логотипа. Добавят гама, синхронизирана с одобрената гама на графичната идентичност. Интериорът следва общата концепция на намеса, като запазва и/или интерпретира по съвременен начин съществуващите елементи /облицовки, тъкани, дърворезби/. Добавят се експозиции по стените и се предлага съвременна интерпретация на релефните тавани с оптимизирано осветление и визия.

В зоната на фоайето е интегрирана търговска част, което осигурява по-добра видимост на сувенири и продукти.

Броят на двойните стаи без тераса е намален с една, за сметка на което е добавена една тройна стая без тераса. Идеята на проекта е стаите да са в съзвучие с цялостната концепция, като се внесе повече светлина. Различните стаи обаче може да имат и собствена специфика.

Механата също ще добие нова визия. Запазват се авторските тъмни осветителни тела. Към нея на първо ниво е осигурен достъп с топла връзка за посетители и вход за зареждане от север.

Администрацията е разпределена на първи и втори етаж с два отделни входа за всеки от тях.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица