

Култура
12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър“
12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър”

Вратата на спомените , снимка: ЕМО „Етър“
12 000 лири дават англичани на Лазар Донков, създател на ЕМО „Етър”, за вратата, през която доскоро посетителите на ЕМО „Етър” влизат в Гайтандийската одая. Отказът му дава възможност тази уникална културна ценност да остане у нас. Днес тя може да бъде видяна в изложбата „Вратата на спомените”, открита в Изложбената зала над Хлопкарската работилница музея на 2 март.

снимка: ЕМО „Етър“
През септември 1964 година обектите в „Етър”-а, разположени от дясната страна на река Сивек, са открити. Между тях е Гайтанджийската одая с вратата, представена днес в изложбата „Вратата на спомените”. В началото на януари 1965 година на работа от Историческия музей е прехвърлена Ганка Рибарова. Гайтанджийската одая става нейно работно място, което тя споделя със създателя на „Етър”-а Лазар Донков.
Чарковете заемат голямо пространство, затова работят върху трикраки столчета и попълват документите, опирайки ги на коленете си. Архивът, който започват да събират, се съхранява в амбалажно сандъче.
Двамата са съмишленици. Уредникът Ганка Рибарова много силно подкрепя идеята за създаване и развиване на музей на открито, какъвто днес е ЕМО „Етър”. Още през 50-те години, когато Лазар Донков извършва свои проучвания, тя му възлага да изработи макети на съоръжения, задвижвани от вода за фонда на Историческия музей, към който принадлежи. Чарковете за плетене на гайтан също попадат в тази поръчка.
Комисия от специалисти във Велико Търново, пред която макетите, задвижвани от вода са представени, ги отхвърля. Ганка Рибарова не се отказва и ги занася в София, където успява да спечели нужната подкрепа. Така започва изграждането на „Етър”-а, а представената в изложбата врата затваря помещението към новото работно място на Рибарова и Лазар Донков.
През 1971 година известни български писатели, които се заселват в габровското село Боженци, правят предложение до Министерски съвет Лазар Донков да бъде удостоен със званието „Заслужил деятел на културата”. Между подписалите са Станислав Сивриев и Слав Христов Караславов. В писмото се посочва, че освен всичките заслуги, Лазар Донков дарява и една врата, за която англичани му дават 12 000 лири.
При откриването на изложбата „Вратата на спомените” бе обявено и едно изследване на Величка Илиева, главен уредник в ЕМО „Етър”, резултатите от което ще бъдат обявени през април на конференция в Регионалния исторически музей в Габрово. Официалната хипотеза е, че тази врата е част от отдавна съборена Гайтанджийска одая в местността Тепавиците – днес около тунела до завод „Капитан дядо Никола” в Габрово. Друга хипотеза е, че Вратата на спомените е била част от Регионален исторически музей-Габрово. Проучва се и трета версия – че идва от град Априлци.
Вратата е интересна със своята визия и надписите, които са издълбани върху нея през различни периоди. Те отбелязват събития от 1864 до 1886 години. Последно върху нея е гравирана една розета от 1960-та.
Освен Вратата на спомените в изложбата са представени сокай и сокайни шевици.

Сокайни шевици, снимка: ЕМО „Етър“
Идеята на авторите – уредниците в ЕМО „Етър” Павлина Дамянова и Георги Георгиев и графичният дизайнер Мирослав Живков, е да представят вратата като гранично пространство. В българската народна традиция прагът и вратата са важни, тъй като отделят семейството от външния свят. През вратата се излиза с десния крак. Булката прекрачва в новия си дом отново с десен крак, а след като вече е невеста – в първия понеделник след сватбата, слага сокаен накит на главата си.
Накитите върху сокая са предоставени за изложбата от Регионален исторически музей-Габрово.
„Диадемата, известна като кръжило, се намира над челото при поставяне на сокая. Украсена с цветни камъни, тя е от различен метал, който показва социалния статус на семейството. Интересна е сокайната лента, пред самото кръжило, която е с много красива украса. За нея се захваща платното за обвиване на главата на жената, която носи сокая. Смочетата – малки триъгълни плочки с висулки, падат покрай ушите. Подбрадникът също е признак на социален статут. Той се състои от нанизани монети, чиито брой е различен. Нагръдникът е синджирче, което пада от сокая върху гърдите на жената. Наушниците са поставени до смочетата”, разказва уредникът в РИМ-Габрово Николета Маринова.

снимка: ЕМО „Етър“
Тя припомня, че по информация на д-р Петър Цончев само накитите по сокая струват между 650 и 800 гроша. Колкото по-благороден е металът, толкова по-скъп е накита.
В изложбата могат да бъдат видени и сокайни шевици с различна техника на изработване – тъкани, писани и ажурни. Част от тях са предоставени от Регионален исторически музей-Габрово, други са на ЕМО „Етър”.
Идеята на екипа е „Вратата на спомените” да стане постоянна експозиция в Изложбената зала над Хлопкарската работилница в музея.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Габровче“ с празничен концерт в Боженци на Лазаровден


Общинският ансамбъл „Габровче“ ще изнесе празничен фолклорен концерт за Лазаровден в архитектурно-историческия резерват „Боженци“.
От екипа на Музея канят всички почитатели на българската народна музика на мегдана в съботния 12 април от 11.00 часа. Талантливите певци и танцьори ще зарадват посетителите с пъстър букет от нашенски ритми, пролетни багри и много настроение.
Според народните поверия на този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени берат цветя за венците, които ще оплетат за Цветница. Момите са пременени в най-гиздавите си носии и обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.
От своя страна стопаните ги даряват с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.
*Автор: Миглена Въгленова,
Община Габрово.


Култура
Гран При, 4 първи и 3 специални награди за пианистките на МК „Весела“


Четири млади пианистки от Музикален клуб „Весела“ постигнаха изключителен успех на Международния конкурс „Вивапиано“, който се проведе на 5 и 6 април в концертните зали на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София.

Адриана Кънева (11 клас), Полина Флориду (10 клас), Ай Хасегава (9 клас) и Мира Русинова (8 клас) завладяха сцената със своите музикални изпълнения, които впечатлиха международното жури и им донесоха блестящи отличия – четири първи награди, три специални отличия и най-високото признание на конкурса – Гран при.
Всички четири участнички спечелиха първи награди с почти максимален брой точки, което ги нареди на върха в класирането на техните възрастови групи. Техният успех е поредното доказателство за високото ниво на подготовка и вдъхновената работа под ръководството на клавирния педагог Весела Пенева.
Носителката на Гран при – Адриана Кънева, заслужено бе отличена с най-престижната награда на конкурса. Това признание ѝ отваря възможността да се изяви като солист със симфоничен оркестър. Освен това, Адриана бе удостоена и с две специални награди: „Андрей Стоянов“ и наградата на Съюза на българските композитори.
Ай Хасегава, която съчетава с лекота музиката с успехи в химията и математиката, получи една от специалните награди – покана за концертно участие в Люксембург. Талантът и многопосочните й умения са истинско вдъхновение.

Полина Флориду впечатли журито със своя сценичен опит и умело подбран нов репертоар. Нейната конкурсна програма й донесе заслужена първа награда, която е резултат от труд, вдъхновение и артистичност.

Мира Русинова, която участва в музикални конкурси едва от една година, показа завидна подготовка и талант, като спечели първа награда с най-високия бал в своята възрастова група – 97 от възможни 100 точки!
„Невероятна е радостта ни от постигнатия прекрасен резултат и високата оценка, която журито даде за представянето на нашия музикален клуб“, сподели преподавателката Весела Пенева. „Щастие за мен и децата е да видим плодовете на вложения от нас труд! Момичетата за мен са истински герои, защото за всяко музикално състезание са необходими много, много качества, освен стабилната подготовка. Аз се гордея със своите възпитаници и искам да поздравя най-специално и сърдечно новите четири победителки от конкурса „Вивапиано“-2025, както и семействата им, които безрезервно ги подкрепят! Без съдействието на родителите, този успех би бил немислим!“, добави още тя.


Култура
Млада габровска авторка ще представи дебютния си роман


Предстои ново интересно събитие в РБ „Априлов-Палаузов“. На 9 април, сряда, от 17.15 часа ще започне срещата с Ваня Бойчева – млад човек от Габрово, влюбен в книгите съвременен автор с категорична заявка за литературен успех и в бъдеще. Тя е родена, живее и работи в Габрово.
Ваня Бойчева споделя, че нищо в живота не е случайно – върволица от дребни на пръв поглед случки я отвежда до срещата й с нейната любима писателка Даян Шаер, гостувала на габровската четяща публика, автор на популярните заглавия „Има ли места в Рая“, „Дъщерята на времето“, „Да откраднеш сърцето на дявола“, „Вдовицата на времето“, „Събуди твореца в теб“ и най-новият й роман „Любовта отзад напред“, с който габровци ще се срещнат на 10 април 2025 година, отново в библиотеката.
Точно Даян Шаер е човекът, който с професионализъм и вяра оказва нужната подкрепа на Ваня Бойчева и я подтиква категорично към издаването на нейния дебютен роман – „Грехът на монаха“, получил вече признание и популярност сред мнозина.
Ваня благодари и на други двама творци на полето на книгата днес – Боян Боев, авторът на „Сайбиева невеста“, „Последна молитва“ и др., и на Соня Хачикян, създателят и управител на книгоиздателство „Лемур“, чрез което „Грехът на монаха“ идва „на бял свят“ през ноември 2024 година. Ваня Бойчева пише своя роман в продължение на повече от две години. Художествен редактор и издател на книгата е Даян Шаер.
Една мисъл се появява у Ваня още в началото на писателския процес и бързо се превръща в решение – нейната първа книга да бъде с благотворителна кауза – по-голямата част от събраните от продажбите суми ще бъдат дарени за възстановяване на нуждаещи се от това православни храмове по българските земи.
Ваня Бойчева подкрепя по този начин и реализацията на проекта на Радослав Първанов, наречен „Счупената вяра“, откъдето идва идеята да започне този мащабен процес по даряване нов живот на знакови за българската история и народност християнски храмове.
Първите средства от продажбата на книгата „Грехът на монаха“ ще бъдат дарявани за възстановяването на църквата „Св. Йоан Рилски“ в с. Горни Угорелец, община Севлиево.


-
Кримипреди 6 дни
Изгоря покривът на Тревненската школа
-
Новинипреди 6 дни
Правителството ще рестартира проекта по изграждане на тунел под Шипка
-
Кримипреди 3 дни
Закопчаха тревненец заради близо килограм и половина марихуана
-
Новинипреди 6 дни
НГПИ „Тревненска школа“ ще поиска помощ от Междуведомствената комисия
-
Културапреди 3 дни
Владо Николов ще бъде в Габрово на 9 април
-
Новинипреди 3 дни
Усложнена пътна обстановка в региона след падналия априлски сняг
-
Новинипреди 3 дни
Габрово осъмна с априлски сняг насред пролетта
-
Новинипреди 3 дни
Сградата на Тревненската школа е застрашена след големия пожар