Свържи се с нас

Култура

Изложба на Фра Дяволо в Дома на хумора и сатирата

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

На 7 март в Музей Дом на хумора и сатирата ще отбележи с изложба от фонда „Хумор на народите” 125 години от рождението Райко Алексиев – Фра Дяволо. Този популярен български хуморист, журналист, издател, карикатурист е добре познат на поколението, чиято младост е преди 9 септември 1944 г. Най-малкото заради издавания от него хумористичен вестник „Щурец”, излизал без никакво прекъсване от 1932 г. до 8 септември 1944 г.

Райко Алексиев е роден на 7.03.1893 г. в Пазарджик. Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия. Печата карикатури от ученическата скамейка (1907).

Още първото му участие в „Изложба на младите“ през 1913 г. прави името му популярно и до края на годината урежда пет самостоятелни изложби.

Най-популярният му псевдоним е Фра Дяволо, подписва се и като Щуреца, Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Скитник Перо, Тома Чорни, Спартакус, Мъртва стража.

Списването на „Щурец” е изцяло негово дело, при това пише и рисува материалите в дома си. Сред сътрудници на вестника са такива известни имена, като Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Димитър Талев, Ст. Л. Костов; Илия Бешков, Стоян Венев, Александър Добринов, Чудомир и много други.
Същевременно пише и издава хумористични разкази и фейлетони (сборниците „Жалостиви случки” – 1929; „Генчо Завалията” – 1933-34; „Клюката” – 1935; „Хорски уста” -1937 ;), „Хумористична история на българите” (1937) и др. )

В навечерието на преврата от 9 септември 1944 г негови близки го предупреждават да напусне страната, както постъпват мнозина министри, политически лица, индустриалци. Кум на семейството е роденият през 1872 в Дряново виден български политик Никола Мушанов (един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век, министър-председател на три правителства през 1931 – 1934). Той снабдява Р.Алексиев с дипломатически паспорти, за да напуснат страната. Но писателят не вярва, че го грози опасност:
„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа…. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.”

Арестуван е в първите дни след преврата като „враг на народа“ и умира на 18 ноември 1944 г. в София в следствие на нанесените му побои.

През март 1945 г. е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. В съда единственно в негова защита говори колегата му Александър Жендов и единствен отхвърля повдигнатите обвинения.

Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите – забранени. След 10.11.1989 г. Райко Алексиев е реабилитиран. Съюзът на българските художници нарича на негово име една от галериите си в София.

През 2002 г. община Пазарджик учреди национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев”. На всеки три години винаги на 7 март тя се присъжда за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.
Музеят „Дом на хумора и сатирата” два пъти номинира за наградата габровски автори (Калин Илиев, 2014; Христо Стоянов, 2017).

На 27 февруари 2013 г. в чест на Райко Алексиев е наречен ледник в Антарктика.

Изложбата в Дома и подготвената за откриването й презентация ще станат част от горещия обществен дебат за преподаването на социалистическия период в училище. Без да натрапва гледна точка, тя е част от съвременния прочит на едно отминало време. Изложбата ще даде възможност на посетителя и особено на учащите се да се докоснат до ярки личности, да научат любопитни подробности от житейските и творчески биографии на големи имена от нашата култура през първите десетилетия на миналия век. Дори само това я прави навременна и й отрежда място в календара нашето време.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица