Свържи се с нас

Култура

„Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“

Първото извънстолично представяне на изложбата „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“ е в ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

44 медни съда, изработени през различен период от време, са включени в изложбата „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“, която се открива на 21 февруари от 11:30 часа в Изложбена зала на Етнографски музей на открито „Етър”. Собственик е Националният исторически музей, а това е първото й гостуване извън столицата.
Цялата колекция от бакърени съдове съдържа 158 предмета, изработени по различно време – от периода на Османската империя до 30-те години на ХХ век.

В изложбата могат да се видят уникални мюсюлмански ритуални съдове, използвани за магически лечебни практики, гравирани с митологични фигури чаши, съдове с дарствени надписи, синия от 1751 година.

снимка: ЕМО „Етър“

Чрез изложбата „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“ може ясно да се откроят основните тенденции в развитието на медникарския (бакърджийския) занаят по българските земи от периода на Възраждането до 30-те години на XX в. и да се надникне в бита на населението от тази епоха.

Медникарството е в групата на занаятите, практикувани основно в градска среда. Те представляват най-добре развитата форма на възрожденско занаятчийско производство. Наименованието му се определя от метала, който се използва при изработката на съдовете – мед. Много често вместо мед се използва и османската дума бакър, затова на места занаятът е известен като бакърджийство.

снимка: ЕМО „Етър“

До Освобождението занаятът се практикува повсеместно в цялата Османска империя, като основните медникарски центрове по българските земи са: Видин, Шумен, Велико Търново, Свищов, Габрово, Троян, Ловеч, София, Пловдив, Стара Загора, Устово (Смолянско) и др.

Съдовете, изработвани от бакърджиите са около 30 вида – за домашна употреба или с религиозно предназначение.

снимка: ЕМО „Етър“

Украсата на бакъра е „визитна картичка“ на занаятчията. Най-голям майсторлък се проявява при изписването на синии, където под влиянието на източния стил, донесен от османците, се достига до сложни композиции с висока художествена стойност.

Интересът на Дикран Балабанян към медните съдове започва в началото на 40-те години на миналия век. Родителите му имат пунт за събиране на желязо. Един ден там са стоварени медни съдове, докарани от Гърция. Ануш Балабанян – майката на Дикран, отделя два сахана, върху които са гравирани арменски надписи. Това се запечатва в съзнанието на момчето. Едва по-късно, в късните си студентски години през 1964-та, започва да колекционира медни предмети. Дикран Балабанян оценява какво предимство е съдовете да имат датировка. Един от съхранените от него е от 1633 година. Друг, дошъл в България от юг, е особено странен, благодарение на богатата си, нетрадиционна украса, на която се виждат птици и хора със скафандри.

снимка: ЕМО „Етър“

Немалко от предметите са подарени на Балабанян от собственици, на които допада неговата колекционерска страст. Дикран Балабанян, като ценител, осъзнава колко важно колекциите в музеите да се обогатяват непрекъснато. На ценните предмети мястото им е там, убеден е той.
Куратор на изложбата – Димитър Василев, етнолог в Националния исторически музей. Тя може да бъде посетена до средата на месец май 2018 година.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица