Свържи се с нас

Култура

Каква беше 2017-та година за Етъра?

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“, Архив

Разработеното ново лого и работата за промяна на графична и визуална идентичност е сериозно достижение в работата Етнографски музей на открито „Етър” през 2017 г. Създадени от утвърден на международно ниво специалист, те включват изработен специално за музея шрифт, както и всички компоненти, изграждащи облика му.

Националният архитектурния конкурс за преустройство на хотел „Странноприемница” и работният проект за преустройство на Кръстникколчовия хан в многофункционална музейна сграда са другите важни задачи през изминалата година.

снимка: ЕМО „Етър“

Най-голямото събитие за музея през 2017 г. – ХV Международен панаир на традиционните занаяти, събира над 120 майстори от България, Румъния, Украйна, Сърбия, Судан, Южна Африка, Иран и други страни. Текстилни техники за багрене и АртЗона са две събития от Панаира, по време на които се представят съвременни изделия на майстори на традиционни занаяти.

За първи път Международната майсторска надпревара е в занаята иконопис. В нея участват осем зографи от Румъния, Русия, Украйна, Албания и България. Новост е Младежката секция към Майсторската надпревара, където се състезават ученици от училищата по изкуства в Трявна, Сливен и Пловдив.

През 2017 година музеят е съорганизатор и домакин на Национален панаир на музейните сувенири. Форумът поставя важни въпроси, свързани с качеството на музейните сувенири, тяхното разнообразие и начините на популяризиране. В двата панаирни дни се обсъждат проблеми, извършват се продажби, споделят се идеи. Тази проява подпомага дейността на българските музеи, като дава насоки как те да се популяризират чрез сувенирите си.

През 2017 година събитията от традиционно богатия Културен календар на музея са представени с нови акценти, които обогатяват знанията на посетителите за бита и фолклора на балканджиите. Запазена марка на музея е пресъздаване на празнично-обредната система на жителите от този регион. През годината се организират 25 събития, като например Сирни Заговезни, Тодоровден, Гергьовден, Еньовден, Димитровден.

Музеят се включи в Европейските дни на художествените занаяти, Световния ден на плетенето на открито, Международния ден на бащата. С неправителствената организация „МЕЩРА“ за втора година успешно се реализира образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, включваща лекции и усвояване на специфични строителни техники. КЕВИС 2 – Симпозиум за лендарт и кинетично изкуство и тази година събира творци, които представят своите произведения в изложба на открито.

За седми път се организира единственото в страната „Училище за лазарки” и за първи път „Училище за коледари”. Музеят организира обучение в два занаята – бакърджийство и хлопкарство.

Успешната работа на музея в съхраняване на традициите е високо оценена от Председателя на Народното събрание на Република България, от членове на Комисия по култура и образование към Европейския парламент, от представители на Борда на фондация „Америка за България“ и от представители на дипломатическия корпус.

На Международния ден за опазване на паметниците на културата е посветена фотодокументалната изложба „Съградено и съхранено“, а на ХV Международен панаир на традиционните занаяти изложбите „Майсторство отблизо и далеч“ и „Да спечелиш с майсторлък“.

През годината в музея се представят и изложбите „Родопска сватба” на РИМ-Пазарджик, „Колани на кори” с автор Мариана Димитрова, „Икони”, „Традиционни занаяти от Иран”, „Разрушение и съзидание” (посветена на Кольо Фичето), „Някогашните занаяти през погледа на Крум Савов” на РЕМ-Пловдив. Със свои изложби музеят гостува в шест от градовете на страната. С частично финансиране от Министерство на културата е подобрен визуалния разказ в Шарланджийската работилница чрез нови информационни текстове и използване на съвременни технологии. Монтирано е специално осветление и са добавени нови експонати.

През годината са извършени сериозни реставрационни и ремонтни дейности: на калдъръмени и стълбищни настилки, на плочници, на къщите от дясната страна на чаршията, на двете билетни каси. Направено е енергийно обследване на Кръстникколчовия хан и хотела.

снимка: ЕМО „Етър“

През 2017 година музейните фондове се обогатяват с 818 постъпления. Създадени са 1 081 електронни паспорта на движими културни ценности. Реставрационното ателие извършва консервация и реставрация на 103 движими културни ценности, както и димно инсектицидно обработване на хранилищата. Оборудвани са две нови фондохранилища.

През годината музеят издава три научни сборника. Специалистите участват в единадесет научни форума и имат десет публикации в специализирани научни издания. Представители на музея се включват в престижни форуми в Румъния, Сърбия, Словения, Англия, Франция.

От сдружение „Български музеи” на ЕМО „Етър” е връчена новоучредената награда в категория „Събития и работа с публики“. Музеят отново е удостоен със „Сертификат за отличие“ от най-големия туристически сайт „TripAdvisor”. Наградата се връчва на фирми и институции, които предлагат услуги и атракциони за отлично гостоприемство и за тях има много добри отзиви от посетители. ЕМО „Етър” е приет за институционален член на европейската Асоциация на музеите на открито на двадесет и осмата среща на организацията, проведена в Бирмингам, както и за член на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ).

През изминалата година 204 837 туристи посещават музейните експозиции. От тях 24 454 са чужденци от 106 държави. Най-много са туристите от Русия, Испания, Франция, Германия, Израел. Музеят е атрактивно място и за жители на Непал, Сингапур, Тайланд, Тайван, Хаваи, Фарьорски острови, Ямайка, Пуерто Рико, Нова Зеландия.

248 са продадените годишни абонаментни карти за индивидуални и семейни посетители.

През 2017 г. Музеят изпълнява плана си за собствени приходи със 101,2% спрямо 2016 г., като най-голям дял заемат приходите от входни такси – 57%. Най-голям ръст бележат приходите от паркинг – 121%, следват приходите от продажба на музейни сувенири – 109,3%.

Пълният отчет за дейността на ЕМО „Етър” през 2017 година може да бъде ползван в музейната библиотека.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица