Свържи се с нас

Култура

Книжовното наследство на Неофит Рилски показва изложба в НМО

225 години от рождението на «Патриарха на българските
писатели и педагози» и 183 г. от откриването на Габровското училище

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Националният музей на образованието, който съхранява голяма част от книжовното наследство на Неофит Рилски, показва седем оригинални издания на първия учител, въвел взаимоучителната метода в откритото на 2 януари 1835 година в Габрово първо новобългарско училищe.

Сред тях е „Българска граматика“, издадена в Крагуевац, 1835 г. – първата граматика на български език.

Изложба „225 години от рождението на Неофит Рилски“, Арт коридор, Национален музей на образованието

Точният тираж на книгата не е известен, но е внушителен за времето си. Отец Неофит получава 387 граматики, издателите на учебника братя Мустакови изпращат в Габровското училище 535 броя.

Системният труд, който отразява езиковата действителност в българските земи, се приема за начало на новобългарската граматична традиция. Използва се като учебник в почти всички български училища през 30-те години на ХІХ век.

Изложба „225 години от рождението на Неофит Рилски“, Арт коридор, Национален музей на образованието

В продължение на три десетилетия не излиза от училищните стаи и преводът на Новия завет на Неофит. НМО показва две издания на завета – второто, отпечатано в Смирна през 1850 г. и третото – в Букурещ, три години по-късно.

Още един труд, който е актуален и се използва 165 години след неговото създаване, е речникът, отпечатан в Константинопол със заглавие „Христоматия на славянския език“.

„Христоматия на славянския език“

Също много използван през ХІХ век е и значителният по обем Лексикон към Христоматията (славяно-гръцки речник).

Отец Неофит цял живот работи над гръцко-български речник, който не издава. Въпреки това историята приема, че Неофит стои в основата на българската лексикография. За този лексикон научаваме от предговора на „Краткое и ясное изложение… на греческиа язик“, Белград, 1835 г. Речникът също е сред показаните оригинали.

Освен книгите на Неофит в арт коридора на музея е експонирана фотодокументална изложба за живота и делото на възрожденския учител, просветител и книжовник; за Габрово и училището, готово да приложи модерната Бел-Ланкастърска метода на обучение; за учениците на Неофит, записали имената си като най-ревностни български просветители и продължители на делото му.
Повечето от тях след завършване на обучението си стават учители – Захарий Круша в Копривщица, София и Самоков; Брайко хаджи Генович – в Карлово и Калофер; Христо поп Митев – в Карлово; Калист Луков – в Сопот, Габрово, Одрин и Самоков; Захарий Княжески – в Габрово и Търново; Илия Грудов и Цвятко Самарджиев – в Габрово.

„Българска граматика“

Новоткритите училища се организират по образец на Габровското училище и получават от него учебници и учебни помагала. Така то се превръща в „главен разсадник на българското образование“.

Васил Априлов сравнява посветения на българското пробуждане свещеник, педагог и писател със светско име Никола Поппетров Бенин, с Кирил и Методий. Неговият най-известен ученик Захари Зограф го представя като „човек, чрез когото е дошло благополучието на целия български народ”. Чешкият историк Константин Иречек, който става министър на народното просвещение когато Неофит умира (1881), го нарича „Патриарх на българските писатели и педагози”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица