

Култура
Коледа в детската периодика на миналия век
Коледа в детските списания от XX век показва Националният музей на образованието

снимка: НМО – Габрово
Как детският периодичен печат през миналия век разказва на малките си читатели историята за Святата нощ показва в навечерието на празниците Националният музей на образованието.
В централното фоайе на НМО – Габрово са подредени коледни и новогодишни броеве на най-дълго излизалите и високо тиражни месечни илюстровани издания за деца и юноши.
Музеят тръгва по „пътя“ на Коледа с най-популярното и обичано месечно списание „Звездица“, започнало да излиза веднага след Освобождението – през 1892 година, и завършва със съществувалата половин век „Дружинка“ – от 1948 г. до демократичните промени през 1989 г.
Успехът на „Звездица“ се дължи най-вече на неговия редактор Никола Беловеждов – учител, участник в Априлското въстание и просветител.
Беловеждов публикува най-добрите образци от българската литература, които приучават децата към добродетелност и труд.

снимка: НМО – Габрово
Показани са празничните издания на списанията „Детска радост“ (1920), „Детски другар“ (1928), „Първи стъпки“ (1932), „Чавдарче“ (1946), „Славейче“ (1968), „Дружинка“ (1989) и други.

снимка: НМО – Габрово
Редакторите на изданията – повечето известни педагози, поети и писатели като Пенка Касабова, Ран Босилек, Леда Милева, Лъчезар Станчев, добросъвестно са спазвали указанията на Просветното министерство и Коледният разказ в детската периодика отразява както обществено-политическите тенденции, така и отзвука на големите исторически събития в човешките нагласи.
Показателно в това отношение е стихотворението „Нова година“ на учителя, поета и преводач Александър Муратов в списание „Чавдарче“, книжка 4 от 1946 г. След пожеланията „Нека е честита Новата година… хлебец и сланина вкъщи пак да има…“, Муратов вмъква и пресния спомен за Втората световна война: „Нека се забрави таз война голяма“.
Интересно е развитието на образа на най-популярния светец, който пълни с лакомства ботушките на децата – от Св. Николай, през Дядо Мраз до съвременния Дядо Коледа.
Докато в списанията между двете световни войни често се среща библейската история за Рождество и славословието от Евангелието на Лука „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благословение!“, след 1946 година Коледа и Нова година присъстват в народните обичаи и поверия, в разкази за добри детски постъпки, наградени от Добрия старец.

снимка: НМО – Габрово
Актуално звучат и днес „Коледните мисли“ на Вяра Бояджиева – съпруга на проф. Николай Фол и майка на проф. Александър Фол:
„Коледа не са дните, в които повече хапваме и по-дълго поспиваме. Коледа е празник на радостта, на мечтаните желания, които трябва да се изпълнят; празник на изненадите; единственото време през годината, когато и да дадеш е също така блаженство, както и да получиш!”
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 6 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 6 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 6 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Културапреди 5 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 5 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Новинипреди 6 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Кримипреди 5 дни
Извършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста
-
Културапреди 4 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева