Свържи се с нас

Култура

Коледа в детската периодика на миналия век

Коледа в детските списания от XX век показва Националният музей на образованието

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Как детският периодичен печат през миналия век разказва на малките си читатели историята за Святата нощ показва в навечерието на празниците Националният музей на образованието.

В централното фоайе на НМО – Габрово са подредени коледни и новогодишни броеве на най-дълго излизалите и високо тиражни месечни илюстровани издания за деца и юноши.

Музеят тръгва по „пътя“ на Коледа с най-популярното и обичано месечно списание „Звездица“, започнало да излиза веднага след Освобождението – през 1892 година, и завършва със съществувалата половин век „Дружинка“ – от 1948 г. до демократичните промени през 1989 г.

Успехът на „Звездица“ се дължи най-вече на неговия редактор Никола Беловеждов – учител, участник в Априлското въстание и просветител.

Беловеждов публикува най-добрите образци от българската литература, които приучават децата към добродетелност и труд.

снимка: НМО – Габрово

Показани са празничните издания на списанията „Детска радост“ (1920), „Детски другар“ (1928), „Първи стъпки“ (1932), „Чавдарче“ (1946), „Славейче“ (1968), „Дружинка“ (1989) и други.

снимка: НМО – Габрово

Редакторите на изданията – повечето известни педагози, поети и писатели като Пенка Касабова, Ран Босилек, Леда Милева, Лъчезар Станчев, добросъвестно са спазвали указанията на Просветното министерство и Коледният разказ в детската периодика отразява както обществено-политическите тенденции, така и отзвука на големите исторически събития в човешките нагласи.

Показателно в това отношение е стихотворението „Нова година“ на учителя, поета и преводач Александър Муратов в списание „Чавдарче“, книжка 4 от 1946 г. След пожеланията „Нека е честита Новата година… хлебец и сланина вкъщи пак да има…“, Муратов вмъква и пресния спомен за Втората световна война: „Нека се забрави таз война голяма“.

Интересно е развитието на образа на най-популярния светец, който пълни с лакомства ботушките на децата – от Св. Николай, през Дядо Мраз до съвременния Дядо Коледа.

Докато в списанията между двете световни войни често се среща библейската история за Рождество и славословието от Евангелието на Лука „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благословение!“, след 1946 година Коледа и Нова година присъстват в народните обичаи и поверия, в разкази за добри детски постъпки, наградени от Добрия старец.

снимка: НМО – Габрово

Актуално звучат и днес „Коледните мисли“ на Вяра Бояджиева – съпруга на проф. Николай Фол и майка на проф. Александър Фол:

„Коледа не са дните, в които повече хапваме и по-дълго поспиваме. Коледа е празник на радостта, на мечтаните желания, които трябва да се изпълнят; празник на изненадите; единственото време през годината, когато и да дадеш е също така блаженство, както и да получиш!”

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица