Свържи се с нас

Култура

Отключването на светлината с Йордан Камджалов

Йордан Камджалов: За мен най-важен е Човекът!

Published

on

То се случи на 10 декември в Габрово. Първо по рода си, обединяващо в концептуален проект три формата: „България пее“, среща–разговор с идеолога на събитието – световно известния магьосник – диригент Йордан Камджалов и изпълнението на Ансамбъла на Музикалната Лаборатория за Човека.

Три събития, осъществени на три различни етажа на Художествена галерия „Христо Цокев, всяко от които надграждаше предходното, за да се стигне до крайната цел – съпреживяването, сливането с космическото звучене на българските песни.

Първото впечатление беше от светлинките по стъпалата към първия етаж. Те мамеха и обещаваха тайнство и магия. Второто беше изненадата от празната зала. Един обръч от столове я опасваше, но те бяха твърде малко за нахлуващите посетители. Екран, озвучителна уредба и миниатюрен подиум даваха повод за предположения.

После, почти невидимо, отнякъде се появи Маестрото. Фин, ненатрапващ се, един от нас. Събра всички погледи, обедини мислите, превърна множеството в инструмент. И започна да го настройва. Оформи колони като струни, които тропаха и пляскаха в зададената от него последователност. Накара всеки да се вслушва в себе си и в съседа. Синхронизира ни. Подчини ни с плавните движения на ръцете си.

Най-удивителното беше, когато тези хора, случайно събрани заедно, запяха и магията се получи – повече от сто души пееха една от най-съкровените български песни – „Хубава си, моя горо“. Никой не се възпротиви, никой не пожела да напусне залата, пеехме пак и пак, обединени от една обща цел – да изпеем песента възможно най-добре.

Следващото ниво на преживяване беше разговорът с Маестрото. Допусна ни до своите разбирания за света, до надеждите си за едно ново Възраждане, до вярата в човека и в неговите безкрайни възможности. Почувствахме огорчението му от охолството, в което живеем, от неизползваната свобода, с която разполагаме. Разказа ни за началото на своя път и ни изпълни с любовта и благодарността си към своите родители. Пося в нас усещането, че всеки е неразделна част от цялото и специален поотделно. Накара ни отново да се преклоним пред героите на България и пред нейните будители и ни припомни, че трябва не да осъждаме, а да ценим.

И отново никой не си тръгна, никой не напусна залата… С пречистени мисли се отправихме на последния етаж, където столовете, обособени в три сектора, оформяха кръг с три лъча. В полумрака светеха светлинките по пода. И постепенно въздухът от всички страни започна да вибрира, пространството се насити със звук, сякаш таванът се отвори и се превърна в купол.

Добавиха се гласове, като шепот, наслагващи се и интерфериращи един с друг. И уж това бяха познатите на нас песни „Хубава си моя горо“ и „Притури се планината“ и не бяха – защото по-важно беше звученето, което резонираше в нас самите и ставахме част от гората, от планината и сякаш получавахме свише отговор на изпятата молитва „Отче наш“. И ни изпълваше благоговение, умиротворение, удивление от случващото се.

Да, Маестро Камджалов отключи предколедно в нас светлината и станахме „на Космоса с трептенето в единен съвършен синхрон“.

Остава само да си пожелаем нашият град да бъде не само началото на пътя, а пресечната точка на пътищата на Ансамбъла на Музикалната Лаборатория за Човека, защото е важно да се връщаш там, откъдето си тръгнал.

И да благодарим на Фондация „Камджалов“, на организатора Народно читалище „Будителите-2017“, на спомоществователите Рекламна агенция „Елмазови“, клуб „Фотоплейс“, хотел „МАК“, „М Прес“, ресторант „РЕСТ“, вестник „100 вести“, „Габрово Нюз“, център „Озарение“, както и на включилите се доброволци за безвъзмездната им помощ.

Автор: Росица Кънева.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица