Свържи се с нас

Култура

13 млн. души са видели двата яхнаджийски камъка, пренесени в „Етър”-а

13 млн. души са видели двата яхнаджийски камъка, благодарение на пренасянето им от село Енина в „Етър”-а

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

По време на документалното и теренно проучване при подготовката на проекта „Как се вади шарлан” бяха открити интересни материали, събития и разкази, свързани с историята на занаята. Голяма част от тях не можаха да намерят място в експозицията.

Росица Бинева – уредник отдел „Занаяти”, разказа любопитен епизод около изграждане на Шарланджийската работиница в „Етър”-а през 70-те години на ХХ век. Оказва се, че благодарение на пренесените в музея два яхнаджийски камъка от казанлъшкото село Енина, 13 млн. посетители са имали шанса да ги видят и да се докоснат до историята на занаята шарланджийство.

Във фонда на Държавния архив в Стара Загора (фонд №1441) се съхраняват материали и документи, събирани от Петко Пройков Китипов (1893-1989 г.) – краевед и историк. Роден и израснал в казанлъшкото село Енина. През 1907 г. завършва класното училище в Казанлък, а през 1911 г. – Педагогическото училище. Участва в Първата световна война като ротен командир.

След войната Петко Китипов работи като първоначален учител в селата Дълбок кладенец, Борисовградско (днес Първомайско), Гурково и в с. Етъра (Габровско). От 1934 г. до кончината си живее във Варна.

снимка: ЕМО „Етър“

Той събира и обработва материали, свързани с историята на Варна, но преобладаващата част от неговото научно творчество е посветена на миналото на родния му край. Събира десетилетия наред документи, спомени, сведения, свързани с културно-историческото минало на с. Енина.

Автор е на редица проучвания, статии за историята на училището, читалището, нравите и обичаите в селото. Издава книгата „Миналото на с. Енина”.

Негови материали са публикувани в книгата „Из живота на Стара Енина“, издадена от дъщеря му доц. д-р Людмила П. Китипова – Попова, която продължава неговата мисия.
В проучванията си Китипов отделя особено внимание на характерния за енинци шарланджийски занаят.

Освен последователността при обработката на материалите, спомените и документите, впечатление правят всеотдайността и ентусиазма, с които Петко Китипов отстоява идеята за изграждане на музейна сбирка, посветена на историята, поминъка, образованието и традициите в Енина.

В кореспонденция със свои съмишленици той много често поставя този въпрос и искрено страда от безхаберието на жителите на селото към съхраняването на местната история.

В едно писмо до Стефан Попиванов от Казанлък (от 2 ноември 1972 г.) срещаме следните редове: „… В разговор с някакви хора узнах, че габровци са вдигнали от селото единствените два яхнаджийски камъка, за да уреждат битовия си музей в Етъра, без никой от нашите да се заинтересува, че ограбват нещо съществено от миналото на тази енинска промишленост”.

Истината е, че при изграждането на Занаятчийската чаршия в „Етър”-а оформянето на експозицията в Шарланджийската работилница е възложено с договор на майстор Жельо Добрев Желев от с. Енина. В този документ се казва, че Желев трябва да извърши проучване и издирване на инструменти и съоръжения за шарланджийския занаят в селата от Казанлъшко, да ги пренесе и инсталира в музея.

снимка: ЕМО „Етър“

Мечтата на Петко Китипов, за музейна сбирка в Енина не се осъществява. Няма информация дали е дошъл да види на място, в „Етър”-а, къде и как са пренесени двата яхнаджийски камъка, но днес благодарение на тази експозиция повече от 13 милиона посетители от страна и чужбина са имали възможност да се запознаят с този важен за епохата на Възраждането занаят.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

МК „Весела“ с пореден успех на Международен конкурс

Published

on

Музикален клуб „Весела“ отбеляза пореден голям успех на 8-то издание на Международния клавирен конкурс „Андрей Стоянов“, проведен в София. Събитието, което събра около 70 млади пианисти от цялата страна, отново стана сцена за блестящите таланти, излизащи от школата на клавирния педагог Весела Пенева.

Ключовата звезда на конкурса бе 11-класничката Адриана Кънева, която завоюва златен медал в своята възрастова група, както и две специални награди: за най-добро изпълнение на пиеса от Андрей Стоянов и престижната награда „Виена“. Този приз дава на младите музиканти уникалната възможност за изява извън България.

За Адриана това е второ признание от такъв мащаб – през 2018 г. тя представи страната ни с концерти в Никозия и Пафос, Кипър. Клубът „Весела“ може да се похвали с впечатляваща история на успехи в конкурса. В последните пет години осем млади пианисти, възпитаници на Весела Пенева, са печелили наградата „Виена“, която се превърна в символ на изключителното качество на тяхната подготовка.

Освен Адриана, няколко други ученици от клуба също се отличиха в тазгодишното издание на конкурса. Делиа Георгиева (6 клас), Мира Русинова (8 клас) и Ай Хасегава (9 клас) завоюваха сребърни медали, доказвайки своята издръжливост и талант в конкуренция с млади професионалисти от музикалните училища. Техните програми включваха произведения от музикалната класика и творби на българския композитор Панчо Владигеров и Феликс Менделсон-Бартолди.

Дори най-малката участничка от клуба, първокласничката Елина Табакова, бе забелязана от журито, което ѝ присъди поощрителна награда – ярък сигнал за обещаващо бъдеще.

Престижното международно жури на конкурса, включващо специалисти като проф. д-р Евгения Симеонова от Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София и Маркус Праузе от Виена, изрази възхищението си от високото ниво на представяне на участниците. В памет на артистичния директор и създател на конкурса, проф. Ростислав Йовчев, бе връчена и специална награда, подчертавайки значимостта на конкурса за развитието на младите пианисти.

Триумфът на Музикален клуб „Весела“ е не само личен успех за неговите възпитаници, но и гордост за габровската музикална сцена, която продължава да се утвърждава на международната карта.

Зареди още

Култура

Вера Маркова ще представи най-новата си книга за женско здраве и хигиена

Published

on

На 26 ноември в Габрово ще бъде представена книгата „Менструация от А до Я“ – първата по рода си подробна и научно обоснована книга за женско здраве и менструална хигиена, написана от Вера Маркова. Събитието ще се проведе в ИМКА на ул. „Драва“ 4 от 18.00 ч.

Книгата е истински наръчник, насочен към изграждане на положително отношение към менструацията и осигуряване на полезна информация за грижа за женското здраве. „Менструация от А до Я“ е подходяща както за тийнейджъри, така и за техните родители, и съдържа над 80 цветни илюстрации, изготвени от художника Иван Домузчиев.

Книгата обединява научни изследвания от водещи университети като „Харвард“, „Макгил“ и „Станфорд“. Със своите над 50 страници библиография и подкрепата на професионалисти като редакторите Атанас и Даниела Пирянкови и коректор Ива Колева, тя е пример за висок стандарт в издаването.

Освен че разглежда менструалния цикъл и подходящите продукти, Вера Маркова предлага насоки за хранене, спорт и здраве през различните фази на цикъла. Същевременно книгата акцентира върху устойчивостта – теми като влиянието на еднократните менструални продукти върху природата също намират място.

Авторът – активист с мисия Вера Маркова е позната със своята петиция за намаляване на ДДС върху менструалните продукти в България, от 20% на 9%. Това предложение цели да направи менструалната хигиена по-достъпна – подобна мярка вече е въведена в много европейски страни.

Водена от опита си в международни проекти в страни като Белгия, Индия и Кения, Маркова поставя под въпрос обществените нагласи в България и решава да работи за промяна.

Представянето на книгата ще бъде съпътствано от лекция за женско здраве и опазване на природата. Присъстващите ще имат възможност да разгледат устойчиви менструални продукти.

Средностатистическата жена използва около 11 000 еднократни менструални продукта през живота си, които се разграждат между 400 и 800 години. Това е сериозен екологичен проблем, който „Менструация от А до Я“ също осветлява. С вход свободен, събитието е отворено за всички заинтересовани – от образователни специалисти до активисти за женски права.

Зареди още

Култура

Нови информационни източници ще закупи Библиотеката

Published

on

Габровската библиотека спечели проект към Министерството на културата по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ 2024 г. Ще бъдат закупени художествена, справочна и научна литература, публицистика, литературна история, краеведски издания – заглавия, които са подбрани така, че да отговорят на литературните и информационни търсения на потребители от всякаква възраст.

Освен регионалната библиотека „Априлов – Палаузов” още 34 обществени библиотеки от областта са одобрени от Министерство на културата по програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”.

Библиотеките, регистрирани в Регистъра на обществените библиотеки и спечелили проектите са следните: от община Габрово – НЧ „Балканска звезда – 1896” кв. Недевци, НЧ „Зора – 1872” кв. Нова махала, НЧ „Хр. Смирненски – 1949” кв. Русевци, НЧ „Отец Паисий – 1933” кв. Хаджицонев мост, НЧ „Пейо К. Яворов – 1927” с. Борики, НЧ „Съгласие – 1911” с. Велковци, НЧ „Наука – 1902” с. Враниловци, НЧ „П. Хилендарски – 1909” с. Гъбене, НЧ „Светлина – 1927” с. Жълтеш, НЧ „Нов живот – 1906” с. Кметовци, НЧ „Просвета – 1931” с. Новаковци, НЧ „Дядо Стойно – 1927” с. Поповци, НЧ „Отец Паисий – 1931” с. Стоевци”, НЧ „В. Левски – 1922” с. Яворец; община Дряново: НЧ „Развитие – 1869” и НЧ „Дряновска пробуда – 2008” гр. Дряново, НЧ „Д. Славов – 1900” с. Ганчовец, НЧ Хр. Ботев – 1894” с. Гостилица, НЧ „Наука – 1922” с. Зая; община Севлиево: Градска библиотека, НЧ „Помощ – 1881” с. Батошево, НЧ „Пробуда – 1919” с. Буря, НЧ „П. Хилендарски – 1908” с. Градница, НЧ „А. Константинов – 1898” с. Дамяново, НЧ „Развитие – 1937” с. Кормянско, НЧ „Напредък – 1887” с. Крамолин, НЧ „Зора – 1908” с. Ловнидол, НЧ „Възраждане – 1927” с. Петко Славейков, НЧ „Пробуда – 1907” с. Ряховците, НЧ „Кл. Охридски – 1899” с. Сенник, НЧ „Светлина – 1910” с. Хирево; община Трявна – НЧ „П. Славейков – 1871” гр. Трявна и НЧ „Пробуда – 1924” гр. Плачковци. Предстои подписване на договорите и осъществяване на проектите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица