Свържи се с нас

Култура

13 млн. души са видели двата яхнаджийски камъка, пренесени в „Етър”-а

13 млн. души са видели двата яхнаджийски камъка, благодарение на пренасянето им от село Енина в „Етър”-а

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

По време на документалното и теренно проучване при подготовката на проекта „Как се вади шарлан” бяха открити интересни материали, събития и разкази, свързани с историята на занаята. Голяма част от тях не можаха да намерят място в експозицията.

Росица Бинева – уредник отдел „Занаяти”, разказа любопитен епизод около изграждане на Шарланджийската работиница в „Етър”-а през 70-те години на ХХ век. Оказва се, че благодарение на пренесените в музея два яхнаджийски камъка от казанлъшкото село Енина, 13 млн. посетители са имали шанса да ги видят и да се докоснат до историята на занаята шарланджийство.

Във фонда на Държавния архив в Стара Загора (фонд №1441) се съхраняват материали и документи, събирани от Петко Пройков Китипов (1893-1989 г.) – краевед и историк. Роден и израснал в казанлъшкото село Енина. През 1907 г. завършва класното училище в Казанлък, а през 1911 г. – Педагогическото училище. Участва в Първата световна война като ротен командир.

След войната Петко Китипов работи като първоначален учител в селата Дълбок кладенец, Борисовградско (днес Първомайско), Гурково и в с. Етъра (Габровско). От 1934 г. до кончината си живее във Варна.

снимка: ЕМО „Етър“

Той събира и обработва материали, свързани с историята на Варна, но преобладаващата част от неговото научно творчество е посветена на миналото на родния му край. Събира десетилетия наред документи, спомени, сведения, свързани с културно-историческото минало на с. Енина.

Автор е на редица проучвания, статии за историята на училището, читалището, нравите и обичаите в селото. Издава книгата „Миналото на с. Енина”.

Негови материали са публикувани в книгата „Из живота на Стара Енина“, издадена от дъщеря му доц. д-р Людмила П. Китипова – Попова, която продължава неговата мисия.
В проучванията си Китипов отделя особено внимание на характерния за енинци шарланджийски занаят.

Освен последователността при обработката на материалите, спомените и документите, впечатление правят всеотдайността и ентусиазма, с които Петко Китипов отстоява идеята за изграждане на музейна сбирка, посветена на историята, поминъка, образованието и традициите в Енина.

В кореспонденция със свои съмишленици той много често поставя този въпрос и искрено страда от безхаберието на жителите на селото към съхраняването на местната история.

В едно писмо до Стефан Попиванов от Казанлък (от 2 ноември 1972 г.) срещаме следните редове: „… В разговор с някакви хора узнах, че габровци са вдигнали от селото единствените два яхнаджийски камъка, за да уреждат битовия си музей в Етъра, без никой от нашите да се заинтересува, че ограбват нещо съществено от миналото на тази енинска промишленост”.

Истината е, че при изграждането на Занаятчийската чаршия в „Етър”-а оформянето на експозицията в Шарланджийската работилница е възложено с договор на майстор Жельо Добрев Желев от с. Енина. В този документ се казва, че Желев трябва да извърши проучване и издирване на инструменти и съоръжения за шарланджийския занаят в селата от Казанлъшко, да ги пренесе и инсталира в музея.

снимка: ЕМО „Етър“

Мечтата на Петко Китипов, за музейна сбирка в Енина не се осъществява. Няма информация дали е дошъл да види на място, в „Етър”-а, къде и как са пренесени двата яхнаджийски камъка, но днес благодарение на тази експозиция повече от 13 милиона посетители от страна и чужбина са имали възможност да се запознаят с този важен за епохата на Възраждането занаят.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица