Свържи се с нас

Култура

Обновяване на Шарланджийската работилница в ЕМО „Етър“

Пътят на Росица Бинева към забравеното минало я отведе в град Шипка

Published

on

Къщата на Тотю Безлов в с. Шипка

През лятото Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти” в Етнографски музей на открито „Етър”, прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало, за да даде своя принос към обновяването на Шарланджийската работилница в музея. Проектът „Как се вади шарлан” предвижда преустройство и подобряване на визуалния разказ в Шарланджийската работилница в музея и е подкрепен финансово от Министерство на културата.

Шарланът е нерафинирано растително масло. Думата шарлан е персийска и означава масло от сусам. У нас е възприета от турския език и с нея са назовавани всички растителни масла.

Шарланджийството е занаят, познат в Габровския регион в миналото, като маслото е било произвеждано от орехи. Днес следите на този изчезнал, но атрактивен занаят са изгубени. Фактите, до които може да се достигне са малко, което разшири периметъра на проучванията, извършвани от Росица Бинева.

В средата на август 2017 година екип на музея обиколи южна България – Хасково, Ивайловградско и Казанлъшко, благодарение на което днес „Етър”-а разполага с достоверна информация как се е практикувало шарланджийството. Това е важен принос към идеята за модернизация и допълнителна социализация на Шарланджийската работилница в музея.

Малките населени места на юг от Балкана бяха септемврийската спирка на Росица Бинева. Разказът й ни отвежда в ХІХ и ХХ век, в едно време, когато няма компютърни технологии, а физическия труд е важно условие, за да се произведе един продукт.

„При проучване историята на шарланджийството, често се срещаше името на една личност, която в началото на ХХ век символично свързваше историята на занаята от двете страни на Балкана.

Тотю Дечков Безлов (ударението е на „е”) е роден през 1891 година в с. Шипка (днес град). В спомените си той разказва, че първия му досег с шарланджийството е през 1907 – 1908 година в Габрово, когато наблюдава работилницата на Йонко Колчев. По-късно вижда такива работилници в Стара Загора – за ленено масло; в Дедеагач (Александруполис) и Гюмюрджина (Комотини) – за зехтин. След като се връща от войната през 1918 година, той си прави своя шарланджийница в с. Шипка, която е изградена по подобие на работилницата на Йонко Колчев.

Тотю Безлов пред работилницата му в с. Шипка

В търсене на разнообразие в производството той експериментира, като за кратко време, освен от орехи, започва за произвежда и масло от мак, който внася от Гърция.
С разширяване на производството и натрупване на капитал, Тотю Безлов прокарва нововъведения в занаята. През 1928 г. заменя коня в яхната с дизелов мотор и така увеличава капацитета на производство.

По-подробна информация за неговия живот дава г-жа Гина Хаджиева от гр. Шипка. Тя е дългогодишен уредник в Галерията и Черпанлиевата къща в гр. Шипка, била е и председател на читалището. Г-жа Хаджиева е родственичка на Безлов (майката на Безлов и бабата на г-жа Хаджиева са сестри).

По убеждение Безлов е земеделец. Идеята за коопериране е много популярна в Шипка. Не случайно почти цялото село едновременно се включва в ТКЗС-то. При учредяването му през 1945 година Тотю Безлов е първия му председател. Вероятно по това време спира функционирането на яхната.

Гина Хаджиева си спомня, че когато била малка (50-те години на ХХ век) е виждала пресата от шарланджийницата да стои извадена в двора на Тотю Безлов.

Уредникът Росица Бинева и г-жа Гина Хаджиева

Но връзката на Безлов с шарланджийството не спира до тук. През 1978 година, инвентарът от ях­ната на Тотю Безлов става част от експозицията на Исторически музей „Искра“ – Казанлък. Тя е разположена в работилницата на Иван Йонков, (строена през първата половина на ХІХ век и работила до началото на XX в.).

През същата година (1978 г.), пред колегата ни – Пенка Колева, Тотю Безлов разказва подробно технологията за производство на шарлан. Информацията влиза в архива на отдел „Занаяти” на ЕМО „Етър” и е в основата на разработвания нов експозиционен разказ в шарланджийската работилница на музея.“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

МК „Весела“ с пореден успех на Международен конкурс

Published

on

Музикален клуб „Весела“ отбеляза пореден голям успех на 8-то издание на Международния клавирен конкурс „Андрей Стоянов“, проведен в София. Събитието, което събра около 70 млади пианисти от цялата страна, отново стана сцена за блестящите таланти, излизащи от школата на клавирния педагог Весела Пенева.

Ключовата звезда на конкурса бе 11-класничката Адриана Кънева, която завоюва златен медал в своята възрастова група, както и две специални награди: за най-добро изпълнение на пиеса от Андрей Стоянов и престижната награда „Виена“. Този приз дава на младите музиканти уникалната възможност за изява извън България.

За Адриана това е второ признание от такъв мащаб – през 2018 г. тя представи страната ни с концерти в Никозия и Пафос, Кипър. Клубът „Весела“ може да се похвали с впечатляваща история на успехи в конкурса. В последните пет години осем млади пианисти, възпитаници на Весела Пенева, са печелили наградата „Виена“, която се превърна в символ на изключителното качество на тяхната подготовка.

Освен Адриана, няколко други ученици от клуба също се отличиха в тазгодишното издание на конкурса. Делиа Георгиева (6 клас), Мира Русинова (8 клас) и Ай Хасегава (9 клас) завоюваха сребърни медали, доказвайки своята издръжливост и талант в конкуренция с млади професионалисти от музикалните училища. Техните програми включваха произведения от музикалната класика и творби на българския композитор Панчо Владигеров и Феликс Менделсон-Бартолди.

Дори най-малката участничка от клуба, първокласничката Елина Табакова, бе забелязана от журито, което ѝ присъди поощрителна награда – ярък сигнал за обещаващо бъдеще.

Престижното международно жури на конкурса, включващо специалисти като проф. д-р Евгения Симеонова от Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София и Маркус Праузе от Виена, изрази възхищението си от високото ниво на представяне на участниците. В памет на артистичния директор и създател на конкурса, проф. Ростислав Йовчев, бе връчена и специална награда, подчертавайки значимостта на конкурса за развитието на младите пианисти.

Триумфът на Музикален клуб „Весела“ е не само личен успех за неговите възпитаници, но и гордост за габровската музикална сцена, която продължава да се утвърждава на международната карта.

Зареди още

Култура

Вера Маркова ще представи най-новата си книга за женско здраве и хигиена

Published

on

На 26 ноември в Габрово ще бъде представена книгата „Менструация от А до Я“ – първата по рода си подробна и научно обоснована книга за женско здраве и менструална хигиена, написана от Вера Маркова. Събитието ще се проведе в ИМКА на ул. „Драва“ 4 от 18.00 ч.

Книгата е истински наръчник, насочен към изграждане на положително отношение към менструацията и осигуряване на полезна информация за грижа за женското здраве. „Менструация от А до Я“ е подходяща както за тийнейджъри, така и за техните родители, и съдържа над 80 цветни илюстрации, изготвени от художника Иван Домузчиев.

Книгата обединява научни изследвания от водещи университети като „Харвард“, „Макгил“ и „Станфорд“. Със своите над 50 страници библиография и подкрепата на професионалисти като редакторите Атанас и Даниела Пирянкови и коректор Ива Колева, тя е пример за висок стандарт в издаването.

Освен че разглежда менструалния цикъл и подходящите продукти, Вера Маркова предлага насоки за хранене, спорт и здраве през различните фази на цикъла. Същевременно книгата акцентира върху устойчивостта – теми като влиянието на еднократните менструални продукти върху природата също намират място.

Авторът – активист с мисия Вера Маркова е позната със своята петиция за намаляване на ДДС върху менструалните продукти в България, от 20% на 9%. Това предложение цели да направи менструалната хигиена по-достъпна – подобна мярка вече е въведена в много европейски страни.

Водена от опита си в международни проекти в страни като Белгия, Индия и Кения, Маркова поставя под въпрос обществените нагласи в България и решава да работи за промяна.

Представянето на книгата ще бъде съпътствано от лекция за женско здраве и опазване на природата. Присъстващите ще имат възможност да разгледат устойчиви менструални продукти.

Средностатистическата жена използва около 11 000 еднократни менструални продукта през живота си, които се разграждат между 400 и 800 години. Това е сериозен екологичен проблем, който „Менструация от А до Я“ също осветлява. С вход свободен, събитието е отворено за всички заинтересовани – от образователни специалисти до активисти за женски права.

Зареди още

Култура

Нови информационни източници ще закупи Библиотеката

Published

on

Габровската библиотека спечели проект към Министерството на културата по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ 2024 г. Ще бъдат закупени художествена, справочна и научна литература, публицистика, литературна история, краеведски издания – заглавия, които са подбрани така, че да отговорят на литературните и информационни търсения на потребители от всякаква възраст.

Освен регионалната библиотека „Априлов – Палаузов” още 34 обществени библиотеки от областта са одобрени от Министерство на културата по програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”.

Библиотеките, регистрирани в Регистъра на обществените библиотеки и спечелили проектите са следните: от община Габрово – НЧ „Балканска звезда – 1896” кв. Недевци, НЧ „Зора – 1872” кв. Нова махала, НЧ „Хр. Смирненски – 1949” кв. Русевци, НЧ „Отец Паисий – 1933” кв. Хаджицонев мост, НЧ „Пейо К. Яворов – 1927” с. Борики, НЧ „Съгласие – 1911” с. Велковци, НЧ „Наука – 1902” с. Враниловци, НЧ „П. Хилендарски – 1909” с. Гъбене, НЧ „Светлина – 1927” с. Жълтеш, НЧ „Нов живот – 1906” с. Кметовци, НЧ „Просвета – 1931” с. Новаковци, НЧ „Дядо Стойно – 1927” с. Поповци, НЧ „Отец Паисий – 1931” с. Стоевци”, НЧ „В. Левски – 1922” с. Яворец; община Дряново: НЧ „Развитие – 1869” и НЧ „Дряновска пробуда – 2008” гр. Дряново, НЧ „Д. Славов – 1900” с. Ганчовец, НЧ Хр. Ботев – 1894” с. Гостилица, НЧ „Наука – 1922” с. Зая; община Севлиево: Градска библиотека, НЧ „Помощ – 1881” с. Батошево, НЧ „Пробуда – 1919” с. Буря, НЧ „П. Хилендарски – 1908” с. Градница, НЧ „А. Константинов – 1898” с. Дамяново, НЧ „Развитие – 1937” с. Кормянско, НЧ „Напредък – 1887” с. Крамолин, НЧ „Зора – 1908” с. Ловнидол, НЧ „Възраждане – 1927” с. Петко Славейков, НЧ „Пробуда – 1907” с. Ряховците, НЧ „Кл. Охридски – 1899” с. Сенник, НЧ „Светлина – 1910” с. Хирево; община Трявна – НЧ „П. Славейков – 1871” гр. Трявна и НЧ „Пробуда – 1924” гр. Плачковци. Предстои подписване на договорите и осъществяване на проектите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица