

Култура
Обновяване на Шарланджийската работилница в ЕМО „Етър“
Пътят на Росица Бинева към забравеното минало я отведе в град Шипка

Къщата на Тотю Безлов в с. Шипка
През лятото Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти” в Етнографски музей на открито „Етър”, прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало, за да даде своя принос към обновяването на Шарланджийската работилница в музея. Проектът „Как се вади шарлан” предвижда преустройство и подобряване на визуалния разказ в Шарланджийската работилница в музея и е подкрепен финансово от Министерство на културата.
Шарланът е нерафинирано растително масло. Думата шарлан е персийска и означава масло от сусам. У нас е възприета от турския език и с нея са назовавани всички растителни масла.
Шарланджийството е занаят, познат в Габровския регион в миналото, като маслото е било произвеждано от орехи. Днес следите на този изчезнал, но атрактивен занаят са изгубени. Фактите, до които може да се достигне са малко, което разшири периметъра на проучванията, извършвани от Росица Бинева.
В средата на август 2017 година екип на музея обиколи южна България – Хасково, Ивайловградско и Казанлъшко, благодарение на което днес „Етър”-а разполага с достоверна информация как се е практикувало шарланджийството. Това е важен принос към идеята за модернизация и допълнителна социализация на Шарланджийската работилница в музея.
Малките населени места на юг от Балкана бяха септемврийската спирка на Росица Бинева. Разказът й ни отвежда в ХІХ и ХХ век, в едно време, когато няма компютърни технологии, а физическия труд е важно условие, за да се произведе един продукт.
„При проучване историята на шарланджийството, често се срещаше името на една личност, която в началото на ХХ век символично свързваше историята на занаята от двете страни на Балкана.
Тотю Дечков Безлов (ударението е на „е”) е роден през 1891 година в с. Шипка (днес град). В спомените си той разказва, че първия му досег с шарланджийството е през 1907 – 1908 година в Габрово, когато наблюдава работилницата на Йонко Колчев. По-късно вижда такива работилници в Стара Загора – за ленено масло; в Дедеагач (Александруполис) и Гюмюрджина (Комотини) – за зехтин. След като се връща от войната през 1918 година, той си прави своя шарланджийница в с. Шипка, която е изградена по подобие на работилницата на Йонко Колчев.

Тотю Безлов пред работилницата му в с. Шипка
В търсене на разнообразие в производството той експериментира, като за кратко време, освен от орехи, започва за произвежда и масло от мак, който внася от Гърция.
С разширяване на производството и натрупване на капитал, Тотю Безлов прокарва нововъведения в занаята. През 1928 г. заменя коня в яхната с дизелов мотор и така увеличава капацитета на производство.
По-подробна информация за неговия живот дава г-жа Гина Хаджиева от гр. Шипка. Тя е дългогодишен уредник в Галерията и Черпанлиевата къща в гр. Шипка, била е и председател на читалището. Г-жа Хаджиева е родственичка на Безлов (майката на Безлов и бабата на г-жа Хаджиева са сестри).
По убеждение Безлов е земеделец. Идеята за коопериране е много популярна в Шипка. Не случайно почти цялото село едновременно се включва в ТКЗС-то. При учредяването му през 1945 година Тотю Безлов е първия му председател. Вероятно по това време спира функционирането на яхната.
Гина Хаджиева си спомня, че когато била малка (50-те години на ХХ век) е виждала пресата от шарланджийницата да стои извадена в двора на Тотю Безлов.

Уредникът Росица Бинева и г-жа Гина Хаджиева
Но връзката на Безлов с шарланджийството не спира до тук. През 1978 година, инвентарът от яхната на Тотю Безлов става част от експозицията на Исторически музей „Искра“ – Казанлък. Тя е разположена в работилницата на Иван Йонков, (строена през първата половина на ХІХ век и работила до началото на XX в.).
През същата година (1978 г.), пред колегата ни – Пенка Колева, Тотю Безлов разказва подробно технологията за производство на шарлан. Информацията влиза в архива на отдел „Занаяти” на ЕМО „Етър” и е в основата на разработвания нов експозиционен разказ в шарланджийската работилница на музея.“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 7 дни
Българският фолклор завладя сърцата в Бали
-
Културапреди 6 дни
Домът на хумора и сатирата ще отпразнува 53 години на 1 април
-
Любопитнопреди 7 дни
Габрово се подготвя да „разлае кучетата“ с традиционния карнавал през май
-
Икономикапреди 6 дни
5% отстъпка от данъка, ако бъде платен до края на март
-
Културапреди 3 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Културапреди 3 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Любопитнопреди 3 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Кримипреди 6 дни
Инсп. Божинов пред абитуриенти: Управлението на автомобил е огромна отговорност!