

Култура
Капанци представиха в ЕМО „Етър” сватбени обичаи от Паламарца

Засевки, пресяване на брашното. Снимка: ЕМО „Етър“
Повече от 40 души, на възраст от 7 до 82 години, участват в Ансамбъла за автентичен фолклор „Капанци” при Народно читалище „Искра 1893” в село Паламарца, община Попово.
На 23 септември в Етнографски музей на открито „Етър” ансамбълът представи обичая „Засевки”, известен още като „Малката сватба”. Трупата, която се състои от представители на капанската общност, участва в едно от атрактивните събития от културния календар на музея – Дни на сватбената обредност.
Ансамбълът изнесе истинско представление, достойно за големите сцени по света, затова не е чудно, че пространството пред църквата в ЕМО „Етър” бе изпълнено с посетители. Въздействието от емоцията, която „Капанци” предадоха на публиката, е впечатляващо. На моста, зад мястото, избрано за сцена на възстановката, можеха да се видят хора, които се опитват да имитират фолклорното музикално и танцово изпълнение.

Капанско хоро. Снимка: ЕМО „Етър“
Иван Станев е на 16 години и няма как да не бъде забелязан. Движенията му са изпълнени с лекота и вдъхновение. Когато го гледа, човек остава с впечатление, че капанските хора са изключително лесни. Но лекотата при Иван идва от дългогодишен труд. Младежът полага усилия от много малък. Присъединява се към ансамбъл „Капанци” във втори клас. Обича народните танци и не търси задълбочени обяснения защо е така, казва само: „Идва ми отвътре!”.

Иван Станев. Снимка: ЕМО „Етър“
„С танците, песните и обичаите, които представяме, ние обучаваме хората – българи и чужденци, на традициите, свързани с миналото на народа ни”, убеден е Иван Станев.
Ренета Тодорова е на 20 години, но вече има национално признание, благодарение на участието си в ансамбъла. Ренета е „най-личната мома в селото”, тъй като във възстановката в ЕМО „Етър” представя девойката, която ще се жени на следващия ден. Ренета не само е научила обичаите и танците, но знае и историята им.

Ренета Тодорова. Снимка: ЕМО „Етър“
„Обичаят „Засевки” е стар – едно време са ходили да искат момичето за булка от майката и бащата.”
Песен, представена от ансамбъла в музея, пази спомена за местна особеност. В нея се казва, че бащата има двори широки, къщи високи и ниви безкрайни. Тях дава, но момата – не.
Някога е било така и често се налагало момите от село Паламарца сами, без знанието на семейството си, да пристават на своя избраник.
Ръководителката на ансамбъла Юлияна Петрова е разговаряла с много от възрастните жени в селото. Често е чувала този отговор: „Аз нямах сватба, пристанах”.
„В ЕМО „Етър” виждате много чисто представена действителност от спомените на възрастни хора. Определящото е било имотното състояние на двата рода – на момичето и момчето, които ще се женят. Капанците са затворено общество и много ревниво пазят земята си. В стари времена са се женели помежду си, за да могат да останат къщите, земите и парите на едно място. Всеки род си има прякор. И днес, ако в Паламарца питате за някой човек, трябва да му кажете прякора. Иначе може да не разберат кого търсите.”
Юлияна Петрова изрежда странни прякори, които е трудно да бъдат възпроизведени от външен за общността човек. Прякори на родове, като например: Коленцето Бързака и Муфта Колюфте, са по-лесни. За да се научи човек да произнася другите, му трябва време. Местният диалект е изключително колоритен, но също толкова неразбираем.
Юлияна, която живее от 20 години в Паламарца, споделя, че има случаи в разговор да употреби дума от местния диалект. „Не ме разбират, но успявам да ги развеселя”, казва ръководителката на ансамбъла.

Десислава Иванова. Снимка: ЕМО „Етър“
Най-новият член на групата е Десислава Иванова. Присъединява се преди месец. Още като малка има желание да танцува народни танци, но животът й дава тази възможност сега. Десислава е омъжена, сватбата й не е била капанска, но са спазени повечето обичаи.
Симона Ангелова, Радослава Иванова и малката Таня Иванова са се присъединили по различно време към „Капанци”.
25-годишният Венко Венков изразява с думи огромната си любов към народните обичаи.
„Впечатлиха ме с едно Коледуване в селото. Тогава проявих желание и ме взеха в трупата. Българският корен е нещо, което ти дава сила в живота. Заслужава си да си част от българската народност. Ние, капанците, сме преки потомци на Аспарух и това е повод за голяма гордост.”
Венко не е женен и приема с усмивка въпроса дали ще си вземе за съпруга момиче от местната общност, след като е толкова привързан към традициите.
„Това вече е Божа работа”, казва Венко Венков – едно момче, което вярва, че е пряк потомък на аспаруховите българи.
На 24 септември, от 11:00 и от 14:00 часа, ансамбълът за автентичен фолклор „Капанци” пресъздаде в ЕМО „Етър” обичая „Извеждане на булка”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 6 дни
Българският фолклор завладя сърцата в Бали
-
Новинипреди 7 дни
Михаил Митов: Основен ремонт на улици в част от габровските села предвижда Бюджетът
-
Културапреди 6 дни
Домът на хумора и сатирата ще отпразнува 53 години на 1 април
-
Икономикапреди 6 дни
5% отстъпка от данъка, ако бъде платен до края на март
-
Икономикапреди 7 дни
Пазарът на труда в Габровско: Над 41 хиляди заети през 2024 г
-
Любопитнопреди 6 дни
Габрово се подготвя да „разлае кучетата“ с традиционния карнавал през май
-
Културапреди 3 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Кримипреди 6 дни
Инсп. Божинов пред абитуриенти: Управлението на автомобил е огромна отговорност!