Свържи се с нас

Култура

Росен Йосифов, част от екипа, открил каменна постройка в Плиска

Росен Йосифов бе част от археологически екип, който за първи път от 40 години откри каменна сграда в Плиска

Published

on

снимка: РИМ – Габрово

Първата българска столица – Плиска, е едно изключително интересно за археолозите място, което дава важна информация за историята ни. Разположена на 23 кв. км., тя има външен град, вътрешен град и цитадела.

И тази година в екипа, който прави разкопките, се включи Росен Йосифов – археолог от Регионален исторически музей-Габрово. Той разказа, че е работено на обект „Двор северно от цитаделата”.

Екипът е ръководен от проф. Д-р Станислав Станилов от Национален археологически институт с музей към БАН. В него влизат още: гл. асистент д-р Мариела Николова, завеждащ Средновековен отдел към Национален исторически музей и Станислав Иванов, специалист от музея в Шумен.

„Първата българска столица все още крие своите загадки”, коментира Росен Йосифов.

Успява ли, с работата си тази година, екипът да разкрие за съвременността някоя от тези загадки?

Да, при това не една.

снимка: РИМ – Габрово

„В Плиска всичко е културен слой. Дълбочината му е около три метра и е сложно да се работи. Съоръженията се откриват само по техните очертания в пръстта. Понякога землените пластове се сливат и едва забележима разлика в цвета ги разграничава.”

Археологът уточнява, че първите сгради в Плиска са дървени. В конструктивни ями се полагат греди, които носят върху себе си постройките. Така са строени дори представителните сгради.

„Преди известните камении дворци на Крум и на Омуртаг, в които има тронни зали, са строени дървени сгради. Открити са множество ями, но се проучиха и тайни ходници – подземни проходи, които отвеждат от всички страни на цитаделата. Тръгват от ханския дворец и от други места.”

След 40 години в Плиска отново е открита каменна сграда. Оказва се водохранилище, с градеж, подобен на използвания за същото съоръжение вътре в цитаделата. Останали са и части от водопровода.

Според Росен Йосифов водохранилището е от периода, когато Плиска вече не е столица.

В края на 9 век Преслав е обявен за столица и се строи като копие на Константинопол. Но Плиска остава също важен център.

При разкопките това лято са открити множество следи – керамика, от набезите на печенезите от онова време.

Намерен е и оловен печат – моливдовул. По него се виждат букви и кръстни знаци.

Забележително откритие е и втората намерена в България бронзова ръка, която е поддържала свещник. Тя има желязно рамо и добре моделирани пръсти, в които се поставя свещника. В света досега са известни няколко такива ръце – едната е в Мюнхен, другата е в Крим, третата в Силистра и сегашната е от Плиска.

Габровският археолог смята, че е голяма привилегия за работиш с експертите от екипа, реализирал разкопките в Плиска. Още като младеж той се присъединява и почти всяко лято е там.

Разкопките са скъпа инвестиция, реализирана от държавата. Трите български столици – Плиска, Преслав и Велико Търоново, дават най-много информация за развитието на държавността ни. В Плиска проучванията са най-сериозни, но в Преслав – все още не.

Парите, които в България се дават за разкопки са най-малко, повече се влага в консервация, а най-голяма сума е необходима за социализацията на един обект с историческо и културно значение. Това означава той да бъде поддържан и достъпен за туристи.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица