Свържи се с нас

Култура

Фестивал на историческото наследство „Хоталич“ 2017

Древни цивилизации и култури си дават среща в Хоталич на 8 и 9 септември

Published

on

снимка: Община Севлиево

С предстоящият Фестивал на историческото наследство, който ще се проведе на 8 и 9 септември, на Севлиево предстои да влезе в елитното семейство на българския реенактмънт. Поредната чуждица, която звучи странно и чуждо за българското ухо. Какво точно стои зад нея?

Реенактмънт в буквален превод означава възстановка, възстановяване. Както много от новите, привнесени у нас течения и това е популярно в средите на практикуващите го с английското си име. Това е по простата причина, че възстановчиците – реенактори у нас са в постоянен контакт със своите колеги по света и в комуникацията си привикват да използват тези термини в оригинал. Също както казваме „футбол“, а не „крачна топка“ или както там се превежда смислово името на най-популярната игра. Като в конкретния случай обаче, думата „игра“ не е най-уместното определение. Според самото си определение, реенактмънта, историческата възстановка или реконструкция е възпроизвеждане на дадена историческа случка, исторически период или поредица от събития. Практикува се от хора, достатъчно интелигентни, за да са запознати детайлно с историческия период, който представят и достатъчно състоятелни, за да се оборудват, спрямо спецификите му.

В най-чистия си вариант, реенактмънта е известен и като експериментална археология. При него, пресъздаването на търсения период е най-пълно. Прилагат се технологии, използват се находки и техни реплики, експериментира се с артефакти, около чиято употреба има спорове и дискусии. Експерименталната археология дава безценен опит на археолози и историци в изучаването на античния свят и доста по-късни периоди. За пример – без експериментална археология, трудно бихме вникнали в живота на римския легионер. С пълна екипировка, изработена по оригинална технология, приготвяйки и консумирайки храната така, както са го правили древните, подлагайки тялото си на същите натоварвания и лишения, и в крайна сметка, достигайки същото физическо и емоционално състояние, реенакторът разкрива много детайли, останали скрити при разчитането на паметници и документи. Дава обяснение за приложението на много неизяснени находки, насочва търсенията на учените в посоки, непредполагаеми без практически опит.

Това, разбира се е „висшият пилотаж“ в реенактмънта, чийто спектър е богат и се разпростира от педанти (облечени в ръчнотъкани и везани дрехи, ботуши от недообработена кожа и въоръжени с копия, изковани от самите тях) до бутафорни участници, увили около себе си чаршаф и запасали китайски нож за зеле.

Понеже реенактмънтът не се отнася единствено до вещите и предметите, същото касае и подготовката. Има единици и групи, които посвещават години за изучаване и оттрениране на строеви формации, пресъздаващи реално съществували кохорти и легиони, в които се командва единствено на латински и се спазва структура и дисциплина типични за имперската римска армия. Обратно, има и компании от веселяци, които с кенче бира в ръка тропат със сандалки от „Илиянци“ и под вексилума на бойната си част крещят: „Наля-вооо! Кольо, не си в крак!“. Същото се отнася и до физическата подготовка. Както навсякъде, така и у нас има групи от перфектно снаряжени и теоретически подготвени реенактори, които в битка чукват мечовете си като кристални чаши, а има и такива, които са облечени в булана и винил, но в боя се хвърлят като камикадзе със зъбобол. Съответно, съществуват и различни класове фестивали, чието качество се определя според качеството на участниците. Най-претенциозните покриват на 100% реалността, която възпроизвеждат – от кожените палатки на участниците, през осветление и отопление, храна и прибори, та до тоалетните и баните. Подобни фестивали са доста скъпи като организация и съответно като входна такса за посетителите. Да участваш в подобен форум е чест и признание за всяка поканена група. Масовите мероприятия позволяват известни компромиси, като съвременни тъкани на дрехите (въпреки това, задължително от естествени материали, лен, памук, вълна), храна и битови условия и т.н. При всички условия обаче се държи изключително много на безопасността. Оръжията, които влизат в битка са модифицирани така, че да са безопасни и това се следи строго. Също така се провеждат инструктажи и се следи за изпълнение на правилата, за да не се стигне до нелепи инциденти. При групи, специализирани в бойни умения, гладиаторски битки, различни дуели и двубои, безопасността се постига след сериозни тренировки и спазване на по-свободни, но все пак – твърдо установени правила.

снимка: Община Севлиево

Предстоящото събитие в Селиево и Хоталич за пръв път ще събере най-добрите български реенактмънт групи, насочени към античност и ранно средновековие. Историята ще бъде живо пресъздадена от времената на траките, римското нашествие и установяването на легионите, метаморфозите на империята, преселението на народите, докато се стигне до България на Кубрат и Аспарух. На едно място ще могат да се видят тракийски пелтасти, римски легионери, готски, скитски и хунски бойци и български конници. Войни, които в период от над 1000 години са се сражавали по бойните полета на Мизия, Тракия и Македония, за да ни оставят в наследство своите гробове, култура и в крайна сметка, чрез гените си – себе си. Разбира се, военното дело е само един фрагмент от общата картина на реалността в реенактмънта.

Ще бъдат демонстрирани умения и занаяти, бит, култура, религиозни и граждански ритуали. Няма да бъдат пренебрегнати и почитателите на кулинарното изкуство, които ще могат да дегустират вкуса на античността, който (макар и различен в много отношения от днешните ни разбирания) е все така изискан и предназначен да задоволява капризите на някогашните изтънчени познавачи.

Ще се отдаде заслуженото и на Дионисий, който през септември е в своята стихия. Демонстрации, оборудване и снаряжение ще покажат: Дукс Антика, Свищов; Мос Майорум Улпие Сердице, София; Втора Луцензианска кохорта към НАР Кабиле, Ямбол; Авитохол, Варна; Група за антична фехтовка – София; Ситалк, Пловдив; „Наследство на номадските цивилизации“, Добрич; Антична Тракия, Ямбол, и свободни реенактори. Всеки ентусиаст, който желае да се включи с облекло в духа на историческия период ще бъде приветстван и достойно отличен от участниците във фестивала. Подобни смели дами и господа ще могат да демонстрират визията си на специален любителски конкурс за антична мода. Няма ограничения и правила за фантазията на желаещите, все пак сред факторите за оценяване основно ще тежи историческата правдивост на одеждите и снаряжението.

Когато се говори за атракции и туризъм, освен за забавната и познавателната функции на една проява от ранга на Фестивала на историческото наследство „Хоталич 2017“, следва да се обърне внимание и на евентуалните икономически ползи. Практиката показва, че реенактмънтът бързо набира сили сред фестивалните жанрове. Хиляди хора предпочитат да изоставят традиционните уикенд-забавления и да се потопят в романтичната атмосфера на древността. Освен, че са много и с твърд тренд на нарастване, подобни зрители също така представляват най-интелигентния и платежоспособен сегмент на туристите изобщо. Поддържането на традиционно високо ниво на един подобен фестивал, развитието му и добрата му реклама, могат да привлекат достатъчно посетители и да осигурят финансов приход от стокооборот достатъчен, да го превърнат в изключително печеливша инвестиция. Практиката показва, че сумите, които харчи един турист на подобен форум, включително за хотел, ресторанти, магазини и т.н. многократно надвишават това, което е по силите на един посетител на фестивал с фолклорна или друга музикална насоченост. Още повече – по време на активния курортен сезон, по данни на туроператори, от морските курорти ежедневно тръгват над стотици автобуси с чужди туристи, като всичките се насочват към Южна България и нито един към Северна. Едно качествено зрелище и добро брандиране на форума биха довели до сериозни постъпления в касите на предприемчиви бизнесмени. Факт, добре осмислен в съседна Румъния, която от няколко години прави истински „бум“ в сферата на фестивалния туризъм и утвърждава събития с международен авторитет и сериозни бюджети. Тук не можем да не отбележим, че съседите ни развиха реенактмънта след нас и идвайки на нашите фестивали, се оглеждаха като деца в сладкарница. Сега същото правим ние.

снимка: Община Севлиево, Архив

Инициативата да се организира фестивал с историческа насоченост се роди в сътрудничество между община Севлиево и сдружение за исторически реконструкции “Дукс Антика” от Свищов. Общо сечение на двете страни се яви кмета на с. Малки Вършец Цанко Цанков – съчетаващ кметските си задълженията с членство в свищовското сдружение. Откритостта на севлиевската администрация към нови форми на презентиране на историческото наследство намери отклик и сред служителите в Исторически музей – Севлиево и стана възможно благодарение на Кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов, който прозря потенциала в идеята.

Резултатът ще е виден на 8 септември, когато участниците във фестивала ще дефилират по улиците на Севлиево, за да поздравят неговите граждани и гости и най-вече в събота, 9 септември, когато ще дадат съвсем друго значение на тази разделна за българите дата.

От името на сдружение “Дукс Антика”, се обръщам с покана към севлиевци и към всички почитатели на древната ни история да посетят фестивала и да напълнят очите си с оживялата история, умовете си – с нови познания, а сърцата си с родолюбие и признание към славните ни предци.

Димитър Спасов, председател на сдружение “Дукс Антика”.

П Р О Г Р А М А
ФЕСТИВАЛ НА ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО “ХОТАЛИЧ” – 2017
(8 – 9 септември 2017 г., град Севлиево)

8 СЕПТЕМВРИ, ПЕТЪК

18:00 – Парад на участниците – от парка на Автогарата по ул. „Стара
планина”, ул. „Христо Спиридонов” до пл. „Свобода.

18:30 – Церемония по откриване на Фестивала на историческото
наследство, представяне на участниците, приветствия и
запалване на фестивален огън (пл. „Свобода”).

18:45 – Концерт на Фолклорен ансамбъл „Развитие” при НЧ
„Развитие – 1870”, Севлиево (пл. „Свобода”).

9 СЕПТЕМВРИ, СЪБОТА

09:00 – Подготовка на лагери, занаятчийски и търговски работилници за
посрещане на посетители в Средновековен град Хоталич

10:00 – Сутрешно представление – представяне на участниците,
откриване на щандове с облекла, оръжие и оборудване на
различните култури (траки, ранна римска империя, късен Рим,
готи, хуни, българи); Представяне на римско съдебно дело,
Гладиаторска битка, Представление на Cohors II Lucensium,
Римска кулинария.

12:00 – Школи за подготовка на деца – стрелба с лък, бой с меч,
конкурс за автентична визия на посетители, с награди за най-
успешните костюми, римска медицина, демонстрации в лагерите,
снимки.

16:00 – Следобедно представление:
Беседа за Хоталич;
Представление на Авитохол;
Гладиаторска битка;
Строяване и представяне на групите;
Голямата битка на народите.

19:30 – Закриване на фестивала, концерт на Група „Оратница” и група
„Конкурент”.

ПОВЕЧЕ ЗА ХОТАЛИЧ:
Средновековният град-крепост Хоталич, е един от най-добре консервираните и експонирани археологически обекти в България. Той се намира в най-западната част на Севлиевската планина т. нар. Крушевски баир и отстои на 4 км. северозападно от град Севлиево.„Късноантична и средновековна крепост Хоталич” е един от най-добре експонираните археологически обекти в България. През 1994 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.

През януари 2014 г. Община Севлиево успешно приключи изпълнението на проект по ОПРР „Осигуряване на достъп и социализация на средновековен град и крепост „Хоталич” на стойност близо 4 200 000 лв. Благодарение на него бяха реставрирани и консервирани североизточната крепостна кула, източната, западната и северната порти, „Болярска църква”, западна и източна църква, три средновековни къщи и бяха извършени инфраструктурни дейности. Всичко това, превърна мястото в любимо за севлиевци и гостите на града.

В резултат на трите десетилетия археологически проучвания на “Хоталич”, във фонда на музея сега има не само археологически, но и голям брой нумизматични находки. Най-голямата монетна находка, открита на обекта е съкровище от близо 3 000 медни монети тип “скифато”, които бяха открити в глинен съд. Сечени са предимно във византийската столица Константинопол през ХІІ и самото начало на ХІІІ в. Находки с такъв размер, особено в Северна България, са рядкост. Те свидетелстват за интензивния търговски обмен на Средновековна България и в частност на Хоталич, както с Византия, така и с други райони на българските земи.

Миналата година Община Севлиево беше удостоена и със Златен медал за исторически обект, успешно превърнат в туристическа дестинация, а отличието бе връчено на кмета д-р Иван Иванов в рамките на Международната туристическа борса “Вакация и СПА Експо”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица