Култура
Лични вещи на Васил Карагьозов експонат на месец юни в историческия музей
Лични вещи на Васил Карагьозов са експонат на месец юни в Регионален исторически музей. Изложбата е по случай 155 г. от неговото рождение (14 юни 1856). В подредената експозиция могат да се видят бомбето и ръкавиците на Карагозов.
Роден във Велико Търново на 14 юни 1856 г. в семейството на Николи Карагьозов и Венета Василева. Племенник на Стефан Карагьозов, Димитър Карагьозов, Ангел Карагьозов. Кръщелник на х. Николи Минчоолу. До 15 г. учи в родния си град. Тук научава гръцки и турски и получава типичното за времето си образование. На 15 г. семейството му го изпраща да получи светско образование в Западна Европа. Учи в престижните Politechnicum и Technische Hochschule. Освен специализираните знания, там се научава да свири на пиано и цигулка, да рисува, пее в хор, научава немски, френски, английски и италиански езици. Там се запознава с принц Фердинанд, който години по-късно ще стане Фердинанд І, Цар на българите.
След дипломирането си през 1881 г. се завръща в България. Установява се в гр. Габрово, тъй като започва работа като учител І степен в Априловската гимназия по дескриптивна геометрия и чертане на ученици до VII клас. Бил е изключително отдаден на професията си млад човек. По онова време занятията по дескриптивна геометрия се водели от различни учебни помагала, направени от самите преподаватели. Записките и методиките, които Васил Карагьозов разработил са използвани до 1904 г. Един от неговите ученици, бъдещият проф. д-р Стефан Бончев /геолог и първият тектоник в България/, си спомня как мъдро е бил съветван от своя преподавател ”…в навечерието на изпита никога да не учиш – оставяй тогава мозъка ти да почине и да подреди знанията, които дотогава си усвоил. Ако правиш така, никога няма да бъркаш.” Детето запомнило своя учител като “добър педагог и човек”. Докато учителства в Априловото школо, основава фонда “Бедни ученици” за набиране и подпомагане със средства на социално слабите учащи.
Името и личността на Васил Карагьозов се свързват с един от най-динамичните и градивни периоди на възход от историята на България – средата на XIX век до 30-те години на ХХ век. Придобива известност благодарение на своята професионална реализация като учител, политик, почетен немски вицеконсул и дългогодишен директор на Първа придворна княжеска фабрика “Иван Колчев Калпазанов” ААД – Габрово за производство на гайтани, шаяци и сукна. Това е първата модерна текстилна фабрика в новоосвободеното Княжество България. Слава му донасят многоборойните успехи, които предприятието жъне под неговото вещо ръководство.
Васил Карагьозов има големи заслуги за развитието на града като център на текстилната, кожарска, металообработваща промишленост.
Съдбоносна е срещата на 21 септември 1881 г. между Иван Калпазанов и Васил Караьозов. Тя поставя началото на едно голямо приятелство, което по-късно е скрепено от брака на Васил Карагьозов с най-голямата дъщеря на Иван Калпазанов – Дешка (по-голяма сестра на Стоянка, съпругата на изтъкнатия д-р Петър Цончев – медик и краевед на Габрово.
Култура
Млада габровска авторка ще представи дебютния си роман


Предстои ново интересно събитие в РБ „Априлов-Палаузов“. На 9 април, сряда, от 17.15 часа ще започне срещата с Ваня Бойчева – млад човек от Габрово, влюбен в книгите съвременен автор с категорична заявка за литературен успех и в бъдеще. Тя е родена, живее и работи в Габрово.
Ваня Бойчева споделя, че нищо в живота не е случайно – върволица от дребни на пръв поглед случки я отвежда до срещата й с нейната любима писателка Даян Шаер, гостувала на габровската четяща публика, автор на популярните заглавия „Има ли места в Рая“, „Дъщерята на времето“, „Да откраднеш сърцето на дявола“, „Вдовицата на времето“, „Събуди твореца в теб“ и най-новият й роман „Любовта отзад напред“, с който габровци ще се срещнат на 10 април 2025 година, отново в библиотеката.
Точно Даян Шаер е човекът, който с професионализъм и вяра оказва нужната подкрепа на Ваня Бойчева и я подтиква категорично към издаването на нейния дебютен роман – „Грехът на монаха“, получил вече признание и популярност сред мнозина.
Ваня благодари и на други двама творци на полето на книгата днес – Боян Боев, авторът на „Сайбиева невеста“, „Последна молитва“ и др., и на Соня Хачикян, създателят и управител на книгоиздателство „Лемур“, чрез което „Грехът на монаха“ идва „на бял свят“ през ноември 2024 година. Ваня Бойчева пише своя роман в продължение на повече от две години. Художествен редактор и издател на книгата е Даян Шаер.
Една мисъл се появява у Ваня още в началото на писателския процес и бързо се превръща в решение – нейната първа книга да бъде с благотворителна кауза – по-голямата част от събраните от продажбите суми ще бъдат дарени за възстановяване на нуждаещи се от това православни храмове по българските земи.
Ваня Бойчева подкрепя по този начин и реализацията на проекта на Радослав Първанов, наречен „Счупената вяра“, откъдето идва идеята да започне този мащабен процес по даряване нов живот на знакови за българската история и народност християнски храмове.
Първите средства от продажбата на книгата „Грехът на монаха“ ще бъдат дарявани за възстановяването на църквата „Св. Йоан Рилски“ в с. Горни Угорелец, община Севлиево.


Култура
Книгата „Царска България“ ще бъде представена в Дряново


Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Царска България (1879–1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)” с автори проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов. Събитието ще се състои на 10 април, четвъртък, от 17.30 часа в Залата за временни изложби в експозиция „Кольо Фичето“ на Исторически музей – Дряново.
Монографията разглежда важен и често пренебрегван период от българската история – времето на Царска България. Темата за монархическата институция в страната постепенно преодолява дългогодишната си табуираност и започва да се утвърждава като значим елемент от съвременната българска историография. След 1989 г. интересът към този исторически пласт нараства, а последното десетилетие бележи задълбочено внимание и нови изследвания.
Книгата на проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов има за цел да систематизира знанията за българския владетелски двор, да представи личностите, институциите и функциите му в периода 1879–1946 г., както и да провокира дискусия относно значението и наследството на Царска България.


Култура
Владо Николов ще бъде в Габрово на 9 април


На 9 април Габрово ще бъде домакин на едно вълнуващо събитие, което ще събере почитателите на спорта и културата. Владимир Николов, една от най-големите звезди на българския волейбол, ще гостува в града, за да представи своята биографична книга “Високо”.
Това е част от инициативата на платформата за литература, изкуство и култура TetaraDkaTa.com „Следите на…“. Събитието се организира съвместно с Община Габрово, Култура On Air и Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и е посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град.
Това е чудесна възможност за жителите на Габрово и гостите на града да се срещнат с един от най-успешните български волейболисти и да научат повече за неговия път в спорта.
По време на събитието Владо Николов ще сподели своите преживявания и ще отговори на въпроси от публиката. Също така, ще има възможност за автографи и снимки с неговите почитатели.
Представянето на книгата “Високо” и срещата с именития български спортист ще се проведе в зала “Възраждане” от 17.30 часа, а входът е свободен! Не пропускайте шанса да се срещнете с една от иконите на българския спорт!


-
Културапреди 7 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 7 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Културапреди 6 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева
-
Новинипреди 5 дни
Пети мандат доверие за председателя на НЧ „Развитие-1870” Данаил Лалев
-
Кримипреди 7 дни
Тежка катастрофа погуби живота на 15-годишен и рани друг 16-годишен
-
Новинипреди 7 дни
Нови цени на винетките от 1 май
-
Новинипреди 5 дни
„Ковачите“ посрещат дубъла на ЦСКА
-
Кримипреди 4 дни
Изгоря покривът на Тревненската школа