Свържи се с нас

Култура

Бакърджийството е начин на живот!

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Бакърджийството не е само добре усвоена техника, качествен метал и огън, бакърджийството е начин на живот!

Снимката от майсторското свидетелство на Стефан Вълев Йонков, разположена на видимо място в Бакърджийската работилница в ЕМО „Етър”, като икона пази мястото. Годините тук са замрели, времето сякаш е спряло в това царство на старото българско занаятчийство. Днес Бакърджийската работилница е същата както в миналото. Само хората са различни, но е спазено разбирането за приемственост.

Някога, преди майстор Стефан да спре да практикува, очите му се насълзявали от факта, че не иска да напусне занаята, но занаятът е започнал да го напуска.

Работата в Бакърджийската работилница на ЕМО „Етър” никога не е била съставена само от труд и усилие. Емоциите, нахлували в помещението през годините, все още имат своята сила, макар днес да са само спомен.

За сълзите на Стефан Йонков, първи майстор в Бакърджийската работилница, си спомня Петър Паунов – един от неговите някогашни чираци. В историята има всичко – и сблъсък на поколения, и респект от стария майстор, и откраднато знание. Нали всички сме чували, че занаят се краде?

Петър Паунов, обаче, не се притеснява да предаде своите умения на двамата чираци – Иван Димитров и Живко Димитров, които обучава в Бакърджийската работилница на ЕМО „Етър”. Изтеклото време е променило ситуацията. Днес става въпрос да се запазят старите техники, да се съхрани един занаят. Няма ги еснафските организации, а занаятчийските играят малко по-различна роля.

Майстор Стефан е обучил петима бакърджии и Петър Паунов е един от тях. Изтърсакът, както сам казва.

„На стената сме „белязали” два образа. Той обичаше да сяда на това място и да си почива. Облягаше се, а на стената се образуваше сянка от лицето му”, спомня си Петър Паунов. Чираците издебват спящия майстор и очертават силуета. Вторият е на Александър Раев от София – най-големият бакърджия през 80-те години на ХХ век.

„Добре, че не са ги замазали на стената досега”, размишлява Петър Паунов, отчитайки, че „номерата”, които някога чираците са гледали да извъртят на майсторите днес са неразделна част от историята на Бакърджийската работилница.

снимка: ЕМО „Етър“

Сега Петър Паунов е един от признатите майстори и има свои чираци. Живко Димитров и Иван Димитров нямат много време да мислят какъв номер да извъртят на майстора. Както казахме, времената вече са други. Двамата влагат много от себе си, за да получат знания и умения от един толкова сладкодумен човек, който е запазил ценни спомени.

Габровците са си габровци. В миналото купували леген от тънка ламарина, защото бил по-евтин. На следващата година им се налагало отново да минат през бакърджийската работилница, за да закупят нов. Съд от дебела ламарина е символ на богатство. Ако някой казвал, че няма да купува нов леген за децата си, ставало ясно, че е взел от по-скъпите.

„По-скъп е, но десет пъти повече живот има. И като чуе това, човек се научава, че от евтини неща не се пести. Който е глупав, продължава да купува легени от тънка ламарина”, смее се Петър Паунов.

Днес повечето хора свързват бакърджийския занаят с предмети, които могат да служат и за украса на дома. В едно джезве можеш да приготвиш кафе за гостите си – вкусна напитка, която все още не се е превърнала в екзотика. Макар че, натам вървят нещата. Един бакърджия трябва да може да изработи сахани, менчета, кани, тенджери.

Живко споделя с майстор Петър, че е запазил стари съдове от баба си. Сред тях е тенджера, в която е готвено в продължение на 40 години. Деформирана е от употреба.

Петър Паунов разказва историята си на своите чираци, не от желание да се изтъкне, а за да ги научи, че упоритостта, постоянството, усъвършенстването и вярата в себе си не са празни фрази. Ако липсват, успехът ти ще е кратък.

снимка: ЕМО „Етър“

„1980 година започнах да се обучавам. Шест месеца по-късно исках да се явя за майстор, но не ми дадоха. Малък ми бил стажът. И аз да покажа, че мога взех един ибрик и го направих. Бай Стефан каза, че не вярвал, че съм можел да го направя. Гледа го, гледа и каза: „Е-е-е, Петре, сега и космически кораб да кажеш, че можеш да направиш – ще ти повярвам. На една година ме допуснаха до майсторски изпит.”

Ибрикът е от най-трудните за изработка предмети.

Живко и Иван са ученици номер 11 и 12 за Петър Паунов. Той не ги подлага на изпитанието да проявят търпение, но преди десетилетия е трябвало три месеца единствено да стои на оджака и да вкарва струя въздух. Днес съзнава каква закалка е това. Петър е крал занаята си в буквалния смисъл на думата. И се осланя на усета си. Казва на учениците си, че наклона на чукчето, силата на удара, инструмента са важни, а особено важна е прецизността.

Бакърджийството не е само добре усвоена техника, качествен метал, огън и инструменти. Бакърджийството е начин на живот. Истинският бакърджия е човек, изградил себе си като личност.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица