Свържи се с нас

Култура

Войните от 1912-1918 и отражението им върху училището, показва изложба на НМО

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Богата на снимков материал фотодокументална изложба „Училището и войните“ предлага на посетителите през летните месеци Националният музей на образованието – Габрово. Изложбата е създадена по повод 100-годишнината от Балканската война и в юбилейния си вариант е придружена от 50 документални и веществени материали от музейния фонд.

Най-важното събитие в реализацията на българската национална програма – войните от 1912-13 година, и отпечатъкът, който те слагат върху запазилата възрожденската си същност институция – училището, е тема, която придава особено значим и актуален характер на изложбата. Не случайно тя започва с получилата широк обществен отклик литография на Николай Павлович – ощетената и посечена на три след Берлинския договор България.

Изложбата проследява положението на останалото под робство българско население в Македония и Одринска Тракия, и усилената дейност за издигане на националното му съзнание, за укрепване на неговата просвета и култура чрез откриване на български училища.

Екзархията, като единствен легитимен представител на това население пред турската власт, играе основна роля за тяхното утвърждаване.

През 1911-12 година българските училища в Македония и Одринска Тракия са 1373 (13 гимназии и средни училища, 87 прогимназии и 1273 основни) с 2266 учители. В тях се обучават 78854 ученици. Гимназиите в Солун и Одрин се превръщат в огнища на родолюбие.

снимка: НМО – Габрово

Десетилетните усилия за национално самоопределение и обединение на българите намират своята кулминация в Балканските войни. Изложбата проследява отражението, което те имат върху цялото учебно дело.

Заради нуждите на войската училищата се освобождават и се превръщат в щаб-квартири, военни болници и складове. От своя страна Министерството на народното просвещение взема спешни мерки за възстановяване на учебните занятия – намиране на нови учители на мястото на мобилизираните, почистване на училищни сгради, сливане на класове. Урежда се положението и на екзархийските учители като правата им се изравняват с тези в Царството.

снимка: НМО – Габрово

Много учители вземат участие във войните, някои преминават през всички фронтове от 1912 до 1918 г. Министерството на просвещението прави всичко, за да се почита паметта на загиналите – издирва техни биографии, в училищата се правят молебени, организират се сказки, окачват се портрети. На семействата се отпускат помощи. Урежда се положението и на учениците доброволци. Дава им се възможност да държат изпити и да преминат в по-горен клас.


Жертвите на войните са огромни. Трийсет процента от българското население в Тракия е избито или загинало през 1912-13 г. Във Вардарска Македония са затворени 641 български училища с 37000 ученици. Уволнени са 10013 учители. На 36000 е забранено да учат на роден език, отменено е честването на българските празници. През лятото и есента на 1913 г. 140000 бежанци от Македония, Тракия и Добруджа идват в България.

Изложбата показва мерките, които държавата и обществото предприемат за подкрепа на пострадалите. През 1913 г. министър Петър Пешев създава благотворителен фонд за подпомагане сираците на загиналите учители – една от първите подобни инициативи.

На 15 септември 1913 г. под патронажа на княгините Евдокия и Надежда се учредява втори фонд за сираци. Той заедно с женски дружества и религиозни организации поема патронажа и част от издръжката на съществуващите сиропиталища. През 1915 г. се открива Домакински институт „Евдокия и Надежда“ за девойки сираци. Под егидата на фонда до 1919 г. се създават 12 окръжни и 2 държавни дома.

снимка: НМО – Габрово

За една година се откриват сиропиталища в Плевен, Шумен, Враца, Кюстендил, Варна, Велико Търново, Чирпан, с. Искрец, с. Шипка, Одрин. Ежегодно фондът обявява около 100 стипендии за професионалните училища. Приюти, безплатни трапезарии за бежанци, сираци и бедни ученици се откриват под егидата на Българския Червен кръст и на частни благотворителни организации.

снимка: НМО – Габрово

В тези кратки като хронология, но наситени с висок национален дух години е показано и участието на учители и ученици от Габровския край в Балканските войни.

Много от документите в изложбата носят подписа на министър Петър Пешев, който води натовареното с отговорни функции министерство на народното просвещение от 1913 до 1918 година. Интересен факт е, че роденият в Севлиево министър е по-малък брат на Стефан Пешев, един от главните организатори на Априлското въстание.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица