

Култура
Войните от 1912-1918 и отражението им върху училището, показва изложба на НМО

снимка: НМО – Габрово
Богата на снимков материал фотодокументална изложба „Училището и войните“ предлага на посетителите през летните месеци Националният музей на образованието – Габрово. Изложбата е създадена по повод 100-годишнината от Балканската война и в юбилейния си вариант е придружена от 50 документални и веществени материали от музейния фонд.
Най-важното събитие в реализацията на българската национална програма – войните от 1912-13 година, и отпечатъкът, който те слагат върху запазилата възрожденската си същност институция – училището, е тема, която придава особено значим и актуален характер на изложбата. Не случайно тя започва с получилата широк обществен отклик литография на Николай Павлович – ощетената и посечена на три след Берлинския договор България.
Изложбата проследява положението на останалото под робство българско население в Македония и Одринска Тракия, и усилената дейност за издигане на националното му съзнание, за укрепване на неговата просвета и култура чрез откриване на български училища.
Екзархията, като единствен легитимен представител на това население пред турската власт, играе основна роля за тяхното утвърждаване.
През 1911-12 година българските училища в Македония и Одринска Тракия са 1373 (13 гимназии и средни училища, 87 прогимназии и 1273 основни) с 2266 учители. В тях се обучават 78854 ученици. Гимназиите в Солун и Одрин се превръщат в огнища на родолюбие.

снимка: НМО – Габрово
Десетилетните усилия за национално самоопределение и обединение на българите намират своята кулминация в Балканските войни. Изложбата проследява отражението, което те имат върху цялото учебно дело.
Заради нуждите на войската училищата се освобождават и се превръщат в щаб-квартири, военни болници и складове. От своя страна Министерството на народното просвещение взема спешни мерки за възстановяване на учебните занятия – намиране на нови учители на мястото на мобилизираните, почистване на училищни сгради, сливане на класове. Урежда се положението и на екзархийските учители като правата им се изравняват с тези в Царството.

снимка: НМО – Габрово
Много учители вземат участие във войните, някои преминават през всички фронтове от 1912 до 1918 г. Министерството на просвещението прави всичко, за да се почита паметта на загиналите – издирва техни биографии, в училищата се правят молебени, организират се сказки, окачват се портрети. На семействата се отпускат помощи. Урежда се положението и на учениците доброволци. Дава им се възможност да държат изпити и да преминат в по-горен клас.
Жертвите на войните са огромни. Трийсет процента от българското население в Тракия е избито или загинало през 1912-13 г. Във Вардарска Македония са затворени 641 български училища с 37000 ученици. Уволнени са 10013 учители. На 36000 е забранено да учат на роден език, отменено е честването на българските празници. През лятото и есента на 1913 г. 140000 бежанци от Македония, Тракия и Добруджа идват в България.
Изложбата показва мерките, които държавата и обществото предприемат за подкрепа на пострадалите. През 1913 г. министър Петър Пешев създава благотворителен фонд за подпомагане сираците на загиналите учители – една от първите подобни инициативи.
На 15 септември 1913 г. под патронажа на княгините Евдокия и Надежда се учредява втори фонд за сираци. Той заедно с женски дружества и религиозни организации поема патронажа и част от издръжката на съществуващите сиропиталища. През 1915 г. се открива Домакински институт „Евдокия и Надежда“ за девойки сираци. Под егидата на фонда до 1919 г. се създават 12 окръжни и 2 държавни дома.

снимка: НМО – Габрово
За една година се откриват сиропиталища в Плевен, Шумен, Враца, Кюстендил, Варна, Велико Търново, Чирпан, с. Искрец, с. Шипка, Одрин. Ежегодно фондът обявява около 100 стипендии за професионалните училища. Приюти, безплатни трапезарии за бежанци, сираци и бедни ученици се откриват под егидата на Българския Червен кръст и на частни благотворителни организации.

снимка: НМО – Габрово
В тези кратки като хронология, но наситени с висок национален дух години е показано и участието на учители и ученици от Габровския край в Балканските войни.
Много от документите в изложбата носят подписа на министър Петър Пешев, който води натовареното с отговорни функции министерство на народното просвещение от 1913 до 1918 година. Интересен факт е, че роденият в Севлиево министър е по-малък брат на Стефан Пешев, един от главните организатори на Априлското въстание.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 5 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 5 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 5 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Културапреди 4 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 4 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Кримипреди 4 дни
Извършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста
-
Културапреди 3 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева