

Култура
Днес е Еньовден!
На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан.
Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.
Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.
Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: “Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…”. Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.
Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.
Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.
Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

снимка: ЕМО „Етъра“, Архив
Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Вярва се още, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
За Еньовден е характерно още “грабенето” и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.
Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието.
За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че “Свети Еньо” ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.
Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
източник: Vesti.bg.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Гран При, 4 първи и 3 специални награди за пианистките на МК „Весела“


Четири млади пианистки от Музикален клуб „Весела“ постигнаха изключителен успех на Международния конкурс „Вивапиано“, който се проведе на 5 и 6 април в концертните зали на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София.

Адриана Кънева (11 клас), Полина Флориду (10 клас), Ай Хасегава (9 клас) и Мира Русинова (8 клас) завладяха сцената със своите музикални изпълнения, които впечатлиха международното жури и им донесоха блестящи отличия – четири първи награди, три специални отличия и най-високото признание на конкурса – Гран при.
Всички четири участнички спечелиха първи награди с почти максимален брой точки, което ги нареди на върха в класирането на техните възрастови групи. Техният успех е поредното доказателство за високото ниво на подготовка и вдъхновената работа под ръководството на клавирния педагог Весела Пенева.
Носителката на Гран при – Адриана Кънева, заслужено бе отличена с най-престижната награда на конкурса. Това признание ѝ отваря възможността да се изяви като солист със симфоничен оркестър. Освен това, Адриана бе удостоена и с две специални награди: „Андрей Стоянов“ и наградата на Съюза на българските композитори.
Ай Хасегава, която съчетава с лекота музиката с успехи в химията и математиката, получи една от специалните награди – покана за концертно участие в Люксембург. Талантът и многопосочните й умения са истинско вдъхновение.

Полина Флориду впечатли журито със своя сценичен опит и умело подбран нов репертоар. Нейната конкурсна програма й донесе заслужена първа награда, която е резултат от труд, вдъхновение и артистичност.

Мира Русинова, която участва в музикални конкурси едва от една година, показа завидна подготовка и талант, като спечели първа награда с най-високия бал в своята възрастова група – 97 от възможни 100 точки!
„Невероятна е радостта ни от постигнатия прекрасен резултат и високата оценка, която журито даде за представянето на нашия музикален клуб“, сподели преподавателката Весела Пенева. „Щастие за мен и децата е да видим плодовете на вложения от нас труд! Момичетата за мен са истински герои, защото за всяко музикално състезание са необходими много, много качества, освен стабилната подготовка. Аз се гордея със своите възпитаници и искам да поздравя най-специално и сърдечно новите четири победителки от конкурса „Вивапиано“-2025, както и семействата им, които безрезервно ги подкрепят! Без съдействието на родителите, този успех би бил немислим!“, добави още тя.


Култура
Млада габровска авторка ще представи дебютния си роман


Предстои ново интересно събитие в РБ „Априлов-Палаузов“. На 9 април, сряда, от 17.15 часа ще започне срещата с Ваня Бойчева – млад човек от Габрово, влюбен в книгите съвременен автор с категорична заявка за литературен успех и в бъдеще. Тя е родена, живее и работи в Габрово.
Ваня Бойчева споделя, че нищо в живота не е случайно – върволица от дребни на пръв поглед случки я отвежда до срещата й с нейната любима писателка Даян Шаер, гостувала на габровската четяща публика, автор на популярните заглавия „Има ли места в Рая“, „Дъщерята на времето“, „Да откраднеш сърцето на дявола“, „Вдовицата на времето“, „Събуди твореца в теб“ и най-новият й роман „Любовта отзад напред“, с който габровци ще се срещнат на 10 април 2025 година, отново в библиотеката.
Точно Даян Шаер е човекът, който с професионализъм и вяра оказва нужната подкрепа на Ваня Бойчева и я подтиква категорично към издаването на нейния дебютен роман – „Грехът на монаха“, получил вече признание и популярност сред мнозина.
Ваня благодари и на други двама творци на полето на книгата днес – Боян Боев, авторът на „Сайбиева невеста“, „Последна молитва“ и др., и на Соня Хачикян, създателят и управител на книгоиздателство „Лемур“, чрез което „Грехът на монаха“ идва „на бял свят“ през ноември 2024 година. Ваня Бойчева пише своя роман в продължение на повече от две години. Художествен редактор и издател на книгата е Даян Шаер.
Една мисъл се появява у Ваня още в началото на писателския процес и бързо се превръща в решение – нейната първа книга да бъде с благотворителна кауза – по-голямата част от събраните от продажбите суми ще бъдат дарени за възстановяване на нуждаещи се от това православни храмове по българските земи.
Ваня Бойчева подкрепя по този начин и реализацията на проекта на Радослав Първанов, наречен „Счупената вяра“, откъдето идва идеята да започне този мащабен процес по даряване нов живот на знакови за българската история и народност християнски храмове.
Първите средства от продажбата на книгата „Грехът на монаха“ ще бъдат дарявани за възстановяването на църквата „Св. Йоан Рилски“ в с. Горни Угорелец, община Севлиево.


Култура
Книгата „Царска България“ ще бъде представена в Дряново


Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Царска България (1879–1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)” с автори проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов. Събитието ще се състои на 10 април, четвъртък, от 17.30 часа в Залата за временни изложби в експозиция „Кольо Фичето“ на Исторически музей – Дряново.
Монографията разглежда важен и често пренебрегван период от българската история – времето на Царска България. Темата за монархическата институция в страната постепенно преодолява дългогодишната си табуираност и започва да се утвърждава като значим елемент от съвременната българска историография. След 1989 г. интересът към този исторически пласт нараства, а последното десетилетие бележи задълбочено внимание и нови изследвания.
Книгата на проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов има за цел да систематизира знанията за българския владетелски двор, да представи личностите, институциите и функциите му в периода 1879–1946 г., както и да провокира дискусия относно значението и наследството на Царска България.


-
Културапреди 7 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева
-
Новинипреди 6 дни
Пети мандат доверие за председателя на НЧ „Развитие-1870” Данаил Лалев
-
Новинипреди 6 дни
„Ковачите“ посрещат дубъла на ЦСКА
-
Кримипреди 5 дни
Изгоря покривът на Тревненската школа
-
Кримипреди 6 дни
Голямо количество контрабанден тютюн бе иззет при акция
-
Любопитнопреди 7 дни
Конкурс за детска рисунка на тема „Вълшебен свят“
-
Новинипреди 5 дни
НГПИ „Тревненска школа“ ще поиска помощ от Междуведомствената комисия
-
Новинипреди 5 дни
Правителството ще рестартира проекта по изграждане на тунел под Шипка