

Култура
Емил Елмазов представя храната Еньова омая и напитката Розова вода

снимка: ЕМО „Етър“
На 24 юни Еньо намята кожуха си и тръгва да доведе зимата. Рано сутринта се берат билките, за да са най-лековити. Още в 05:00 часа Хвърковатата Еньова чета, водена от Емил Елмазов, тръгва да отбележи празника.
Всичко започва от църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново, където ще бъде запален „здравеносен огън”. Ще бъде опушена Асеновата махала за здраве, а от поляните край Арбанаси ще бъдат набрани билките.
На Самоводската чаршия започва тяхното приготвяне, а по обед Емил Елмазов тръгва за Етнографски музей на открито „Етър” в Габрово, където още от 09:00 часа билкари от цялата страна са разположили шатрите си.
Еньовден е празник на слънцето, билките и водата. Елмазов ще представи пред посетителите в музея как се приготвят Еньова омая и Розова зора – едното е напитка, другото – храна. И в двете е вложена много енергия, която подхранва духовното и материалното в човека.
Преди да разкаже за питието и храната, Емил Елмазов предлага да изясни повече за Еньовден – по думите му: „езически празник, приет от църквата, за да може народната енергия да се влее в християнската душа.”
„ХХ век протече през доказването, че цялото е по-силно от частите му. Химическата фармацевтика нарастваше и си избираше за храм лабораторията, а за вяра – анализа. Тоест, разкъсването на растението, за да бъде то изследвано. Едно растение би могло да се изследва, ако се се изстискат от него соковете, ако се приемат отделените вещества. Но не можа да се получи, природата отново спечели битката и бе доказано, че цялото е по-силно от частите си. Еньовден през последните години е манифестация на тази победа – на цялото над идеята за частите. На цялото като храна и лекарство.
Розовата зора е храна и най-добре се прави във време, каквото имаме тази година, когато розите успяха да дочака Еньовден. Берат се венечните листа от розата, смилат се и се вгражда в кристали от слънчева захар. Получава се сок, който се вари с чист пчелен мед. Силата идва от сливането на растителния и животински свят.
През последните години не е имало по-подходящо време за Розова зора. Захарта ни се получава, когато се подложат кристалите на захарта под слънчев лъч, преминал през лупа, каквато са ползвали и богомилите. Това е стара алхимична формула. Розовата вода приема мъдростта на Средновековието и древността, за да я приложи в съвремието. Който иска да намери в себе си повече сили за духовен живот, може да го направи от Розовата зора. Смилането и варенето се извършват много бавно, за да се запазят структурите, а който приготвя напитката изпраща вербалното влияние.
След като хапне от Розовата зора, човек има нужда да отпие от Еньовата омая – една смес от девет билки и вино.

снимка: ЕМО „Етър“
Билките съединяват Изтока и Запада, благодарение на смесването им с растения от нашите земи. Това питие увеличава енергията на привличането между хората, като в същото време се противопоставя на енергията на властната арогантност. Еньовата омая омайва хората и показва, че всичко е едно, че основния смисъл на битието ни тук е да не се мразим, да се убиваме, защото така нашата сила изтича в Земята и тя страда от това.“
Мускатово орехче, шафран, портокал, канела, ветрогон, бабини зъби – това са някои от деветте билки, които се ползват за Еньовата омая. Билките трябва да бъдат в съотношение 1/10 от виното. Светлата доза от това питие е една ракиена чаша. Ако се пие повече, се минава в тъмната страна.
Това е само част от философията, заложена в храните и напитките, приготвяни от чисти природни продукти, на базата на знание, съхранено от миналото. Рецептите за приготвяне на Еньова омая и Розова зора ще бъдат представени на 24 юни в ЕМО Етър от Емил Елмазов.
„Еньовден – празник на слънцето, билките и водата” в ЕМО „Етър”
24 юни
09:00 – 12:00 ч. Включете се в конкурса за „Еньовски венец” и „Момина китка и венче”
10:00 – 18:00 ч. Базар на билкови продукти
11:00 – 16:00 ч. Плетене на венци, боядисване с естествени багрила
11:00 – 14:00 ч. Музикална и танцова програма
25 юни
10:00 – 18:00 ч. Базар на билкови продукти
11:00 – 16:00 ч. Представяне на занаята „копаничарство”
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 5 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 5 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 5 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Културапреди 4 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 4 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Кримипреди 5 дни
Извършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста
-
Културапреди 3 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева