

Култура
Как се боядисва гайтанът?
Само преди седмица актуална медийна тема беше боядисването на яйца за Великден. Как това се прави с естествени багрила показаха две жени в Етнографски музей на открито „Етър”.
По същото време в Гайтанджийската одая на музея хората можеха да видят, че не само яйцата се боядисват с цветове, извлечени от различните части на растенията – корени, цвят, листа. Гайтанът, който служи за украса и укрепване на дрехите в миналото, също е обагрян с подобна технология. Постиганите цветове са силни, трайни и не замърсяван природата.
Посетителите на ЕМО „Етър” я познават като Събина.
Срещат я често в една от къщите в музея и си купуват от нея гайтан.
Някои не знаят за какво служи, а тя увлекателно им разказва колко популярен е до първите десетилетия на ХХ век.
Не пропуска да спомене, че гайтанът започва да се завръща в модата, като уникален начин за украса на дрехата.
Занаят се краде, но Събина Хунева с готовност разказва как се боядисва гайтан в миналото.
Убедена е, че са необходими години практика и човек, който да те насочва, за да се научиш да правиш гайтан, да го боядисваш и да го продаваш.
В ЕМО „Етър”, където има специални казани за боядисване, Събина е запалила огъня и е поставила гайтан в него. Цветовете, които е постигнала могат да се видят на окачения на прът гайтан.
„Казанът се пълни с вода и се загрява до около 40 градуса. Истинските майстори не мерят температурата, а потапят ръката си, за да установят дали е дошло време да се сложи боята. За затягане се налива оцетна киселина. Гайтанът, който е приготвен за боядисване, се поставя в казана и се затопля постепенно до около 40 градуса. Изважда се и се поставя отново когато течността заври. Бърка се с дървено гребло. Поне час и половина продължава този процес, но може и повече време, докато гайтанът поеме цвета. След това се изважда и се отнася за измиване в течаща вода.
Черен цвят на гайтана се постига със смрадлика, а по-светли цветове – синьото, например, се постига с растението синило. Кафявото се постига с орехова шума, и зеленото с бял равнец. Жълт цвят на гайтана се постига с люспи от лук. Дори да не ви се вярва, цветовете са много трайни. Днес гайтан се боядисва и със съвременни багрила, но традицията на предходните поколения е запазена жива.”
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 4 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 4 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 4 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Новинипреди 4 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Културапреди 3 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 3 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Кримипреди 4 дни
Извършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста
-
Културапреди 2 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева