Култура
„Художниците на Стара Загора“ гостуват в Габрово
снимка: ХГ „Христо Цокев“
На 4 април Художествена галерия – Стара Загора ще гостува на ХГ „Христо Цокев“ – Габрово с изложба „Художниците на Стара Загора“. Експозицията е съставена от 57 живописни произведения, дело на 36 автора.
Включените в нея художници от Антон Митов, Васил Маринов и Атанас Михов през Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров и Марио Жеков, поколението на Петър Славов, Димитър Караджов, Петър Русков и Димитър Чехларов до Любомир Цакев, Иван Попчев и Янаки Кавръков представят основната част от творците определящи облика на художествените процеси на Стара Загора от края на 19 до края на 20 век. Тя е своеобразен реверанс към паметта и таланта на четири поколения художници, утвърдили своя град сред духовните центрове на страната ни.
Повод за гордост за нас, като габровци е присъствието в експозицията на оставилия трайни следи в културния живот на града ни, но роден в Стара Загора художник Минчо Минчев.
Изложбата предстои да бъде открита лично от Проф. д-р Марин Добрев на 4 април /вторник/ от 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“, ет.1 и може да бъде видяна до 18 април, включително.
ХУДОЖНИЦИТЕ НА СТАРА ЗАГОРА
В специалното издание „Петдесет години българско изкуство” през 1933г. известният изкуствовед Андрей Протич пише „Антон Митов произхождаше от Стара Загора, градът, който е дал на България най-много художници, най-много поети, най-много музиканти – компонисти …”. И има основание за това.
В края на 1878г. Атанас Гюдженов идва в Стара Загора, за да помогне при възкресяването на опустошените църкви и остава тук за цял живот като иконописец и театрален художник. Три години по-късно Антон Митов заминава за Флоренция да учи живопис. През 1886г. своя път към Пражката академия поема Никола Попов. През 1891г. Георги Евстатиев постъпва във Флорентинската академия, а по-малкият брат на Антон Митов – Георги е вече студент в Торино. Сред първите възпитаници на Държавното рисувално училище са Васил Димов, Атанас Михов, Добри Христов, Васил Маринов. Те слагат началото на първите самостоятелни и колективни изложби в родния град. През 1989г. Васил Димов, преди постъпването си в Римската художествена академия, реди своя камерна изложба. В началото на века тук се събират като учители Георги Евстатиев, Васил Маринов, Димитър Куцаров, Добри Христов, Васил Костакев, Генчо Митев. През 1908г. Васил Маринов и Никола Стоенчев откриват първите курсове по рисуване за юноши. С дарени живописни платна от Васил Димов, Антон Митов, Георги Евстатиев, Петко Клисуров и Атанас Михов е сложено началото на картинната сбирка към Археологическото дружество „Августа Траяна” /бъдещата художествена галерия/. През 1910г., още преди приемането им в Академията, Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров представят първата си изложба. Следват самостоятелните изложби на Димитър Куцаров и Васил Маринов, както и активното им участие в основаването на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив. През 1914г. Никола Кожухаров печели конкурса за завеса на Старозагорския театър и заедно с Димитър Гюдженов я реализират. Фоайетата и салоните на училищата и малкия салон на Дружество „Театър” са се превърнали в експозиционни зали. Изложбената дейност в края на 10-те години в Стара Загора е тъй динамична, че става притегателен център за художниците от страната. Тук през 1920г. в дома на поета Иван Мирчев още неизвестният Иван Милев реди станалата по-късно своя митична изложба. С голямата си колективна експозиция през 1921г. старозагорските художници слагат началото и на традиционните си годишни представяния. През 1922г. Жельо Тачев подрежда най-ранната си изложба, а Гюдженов и Кожухаров показват картините си от войната. Следващата година е паметна с юношеската изложба на Димитър Караджов, със съвместната експозиция на Васил Маринов и Евгения Илиева /по-късно Лепавцова/, с втората, още по-внушителна изложба на Жельо Тачев и т.н. През 1924г. художествения живот в Стара Загора става още по-интензивен. През м. март в малкия салон на дружество „Театър” проф. Антон Митов започва прочутата серия от лекции по история на изкуството с т.н. „светлинни картини”. Никола Аръшев открива първата си самостоятелна изложба от пейзажи. През същата година са показани още десет изложби, сред които тези на Александър Мутафов и Евгения Илиева, на Васил Маринов. В края на 20-те години Марио Жеков, Васил Костакев, Атанас Михов срещат публиката със своите картини, а през 1927г. руският художник Моромцев я очарова с морските си пейзажи от началото на 20 век. През следващото десетилетие осезаемо е присъствието тук на казанлъшките художници Станю Стаматов и Мара Нонова /по-късно Чорбаджийска/, на творци като Кирил Буюклийски, Васил Тодоров и Спиридон Иванов. Появяват се художниците от новото поколение – Николай Евров, Димитър Караджов, Дона Бояджиева, Господин Георгиев, Стоян Йорданов и др. Впечатляващо дълголетие на изложбената си дейност поддържат Васил Маринов, Васил Костакев, Васил Тодоров и Евгения Илиева. На тяхната енергия и организаторска дейност Стара Загора дължи удивителния ритъм на събития в художествения си живот. Голяма част от гостуванията, както и представянето на старозагорските художници в Пловдив и София, е тяхно дело. В най-голяма степен заслугата за формирането на този своеобразен духовен генератор през първите четири десетилетия на миналия век е на Васил Маринов.
Старозагорското дружество на художниците е сред първите, които Съюзът на българските художници утвърждава в края на 40-те години. Тогава традициите са поети от новите млади – Петър Русков, Зафир Георгиев, Георги Стефанов. Естественото прехвърляне на моста между двете поколения става чрез Васил Тодоров, Руси Карабиберов и Тодор Калпакчиев. През 50-те и 60-те години общността се разширява от творци като Георги Славов, Илко Георгиев, Антон Дамянов, Димитър Чехларов и др. След тях публиката на Стара Загора посреща още двайсетина, наскоро завършили художественото си образование, енергични и талантливи скулптори, графици и живописци, които намериха свое място в гилдията и по пътя към национални и международни форуми. Част от тях като Иван Попчев, Любомир Цакев, Белин Мартинов, Янаки Кавръков, Емил Иванов, Илия Тодоров, Александър Козаров ще се утвърдят като явления в съвременното ни изкуство, но ранната смърт прекъсна техния устрем.
На всички тях, на творците от четирите поколения старозагорски художници, е посветена тази изложба. Срещата на публика с нея, надявам се, ще отговори по достойнство на мисията, която всеки от тези тридесет и пет автори носят в себе си.
Проф. д-р Марин Добрев, Директор на Художествена галерия Стара Загора.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
На 26 ноември в Габрово ще бъде представена книгата „Менструация от А до Я“ – първата по рода си подробна и научно обоснована книга за женско здраве и менструална хигиена, написана от Вера Маркова. Събитието ще се проведе в ИМКА на ул. „Драва“ 4 от 18.00 ч.
Книгата е истински наръчник, насочен към изграждане на положително отношение към менструацията и осигуряване на полезна информация за грижа за женското здраве. „Менструация от А до Я“ е подходяща както за тийнейджъри, така и за техните родители, и съдържа над 80 цветни илюстрации, изготвени от художника Иван Домузчиев.
Книгата обединява научни изследвания от водещи университети като „Харвард“, „Макгил“ и „Станфорд“. Със своите над 50 страници библиография и подкрепата на професионалисти като редакторите Атанас и Даниела Пирянкови и коректор Ива Колева, тя е пример за висок стандарт в издаването.
Освен че разглежда менструалния цикъл и подходящите продукти, Вера Маркова предлага насоки за хранене, спорт и здраве през различните фази на цикъла. Същевременно книгата акцентира върху устойчивостта – теми като влиянието на еднократните менструални продукти върху природата също намират място.
Авторът – активист с мисия Вера Маркова е позната със своята петиция за намаляване на ДДС върху менструалните продукти в България, от 20% на 9%. Това предложение цели да направи менструалната хигиена по-достъпна – подобна мярка вече е въведена в много европейски страни.
Водена от опита си в международни проекти в страни като Белгия, Индия и Кения, Маркова поставя под въпрос обществените нагласи в България и решава да работи за промяна.
Представянето на книгата ще бъде съпътствано от лекция за женско здраве и опазване на природата. Присъстващите ще имат възможност да разгледат устойчиви менструални продукти.
Средностатистическата жена използва около 11 000 еднократни менструални продукта през живота си, които се разграждат между 400 и 800 години. Това е сериозен екологичен проблем, който „Менструация от А до Я“ също осветлява. С вход свободен, събитието е отворено за всички заинтересовани – от образователни специалисти до активисти за женски права.
Габровската библиотека спечели проект към Министерството на културата по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ 2024 г. Ще бъдат закупени художествена, справочна и научна литература, публицистика, литературна история, краеведски издания – заглавия, които са подбрани така, че да отговорят на литературните и информационни търсения на потребители от всякаква възраст.
Освен регионалната библиотека „Априлов – Палаузов” още 34 обществени библиотеки от областта са одобрени от Министерство на културата по програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”.
Библиотеките, регистрирани в Регистъра на обществените библиотеки и спечелили проектите са следните: от община Габрово – НЧ „Балканска звезда – 1896” кв. Недевци, НЧ „Зора – 1872” кв. Нова махала, НЧ „Хр. Смирненски – 1949” кв. Русевци, НЧ „Отец Паисий – 1933” кв. Хаджицонев мост, НЧ „Пейо К. Яворов – 1927” с. Борики, НЧ „Съгласие – 1911” с. Велковци, НЧ „Наука – 1902” с. Враниловци, НЧ „П. Хилендарски – 1909” с. Гъбене, НЧ „Светлина – 1927” с. Жълтеш, НЧ „Нов живот – 1906” с. Кметовци, НЧ „Просвета – 1931” с. Новаковци, НЧ „Дядо Стойно – 1927” с. Поповци, НЧ „Отец Паисий – 1931” с. Стоевци”, НЧ „В. Левски – 1922” с. Яворец; община Дряново: НЧ „Развитие – 1869” и НЧ „Дряновска пробуда – 2008” гр. Дряново, НЧ „Д. Славов – 1900” с. Ганчовец, НЧ Хр. Ботев – 1894” с. Гостилица, НЧ „Наука – 1922” с. Зая; община Севлиево: Градска библиотека, НЧ „Помощ – 1881” с. Батошево, НЧ „Пробуда – 1919” с. Буря, НЧ „П. Хилендарски – 1908” с. Градница, НЧ „А. Константинов – 1898” с. Дамяново, НЧ „Развитие – 1937” с. Кормянско, НЧ „Напредък – 1887” с. Крамолин, НЧ „Зора – 1908” с. Ловнидол, НЧ „Възраждане – 1927” с. Петко Славейков, НЧ „Пробуда – 1907” с. Ряховците, НЧ „Кл. Охридски – 1899” с. Сенник, НЧ „Светлина – 1910” с. Хирево; община Трявна – НЧ „П. Славейков – 1871” гр. Трявна и НЧ „Пробуда – 1924” гр. Плачковци. Предстои подписване на договорите и осъществяване на проектите.
Габровският драматичен театър отбелязва 95 години от своето основаване, а юбилеят е ознаменуван с важно признание. Спектакълът „Портретът на Дориан Грей“, поставен от Веселка Кунчева, бе номиниран за Културно събитие на 2024 година в годишната класация на „Площад Славейков“.
Новината бе съобщена от кмета на Габрово Таня Христова на своята официална страница във фейсбук. Кметът поздрави директора на театъра Петко Койчев и целия екип за техния труд, всеотдайност и принос към културата в града.
„Номинациите са знак за чувствителността на публиката към културата и нейното извисяване,“ подчерта Христова, като изрази гордостта си, че Габрово остава средище на таланти, които оставят трайна диря не само на местно, но и на световно ниво.
„Портретът на Дориан Грей“ е спектакъл, който вече е завладял сърцата на зрителите, превръщайки се в символ на високото ниво на театралното изкуство в Габрово. Съчетанието от впечатляваща режисура и талантлив актьорски състав подчертава културния облик на града, който почти век пази и развива театралната традиция.
В обръщението си Христова насърчи почитателите на изкуството да гласуват за спектакъла в класацията, като припомни, че театърът е място, което „разширява кръгозорите, вдъхновява и помага на зрителите да изразяват емоциите си без притеснение.“
Пожелаваме на екипа на театъра още успехи, вдъхновение и заслужено признание! Можете да подкрепите Габровския драматичен театър оттук.
-
Икономикапреди 7 дниПриходната администрация отбелязва професионалния си празник – Денят на Св. Матей
-
Любопитнопреди 7 дни„Любовната чешма“ става на 60 години
-
Любопитнопреди 7 дниШеф Андре Токев, редица звезди и знаменитости идват за кулинарното състезание
-
Културапреди 7 дни„Да обичаш Гершуин“ – Хилда Казасян с концерт в Габрово на 5 декември
-
Кримипреди 4 дниПоредна седмица с над 1 000 нарушения на пътя в региона
-
Културапреди 7 дниГабровският драматичен театър празнува 95 години с номинация за престижна награда
-
Икономикапреди 3 дниСпокойствие за празниците – вземи повече с Черен петък от GetCash!
-
Икономикапреди 6 дни
Спокойствие за празниците – вземи повече с Черен петък от GetCash!