Свържи се с нас

Новини

Миещи улиците цистерни създават трудности в движението

Published

on

„Няма габровец, който да не се зарадва, виждайки че улиците на града, макар и без шампоан, биват чистени и заприличват все повече на тези в Европа. Още повече от факта, че именно измиването на главните пътни артерии след тежката зима се извършва, в някои случаи нощно време, каквато е практиката в много европейски страни, когато интензивността на движението е по-малка. Логично.

Дотук всичко е чудесно. Само, че снощи с учудване разбрах, че миенето на улиците в Габрово може да бъде опасно и вещаещо неволи. Прибирайки се към вкъщи по еднопосочната улица „Капитан Дядо Никола“, в района на пазара на Шиваров мост, се натъкнах на две цистерни, които бяха в насрещното. Зад тях вървеше служител, пръскащ вода с маркуч и вършещ си съвестно работата.

Миенето на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово

Цистерните, миещи улицата, изобщо не бяха светлинно сигнализирани, за да известяват водачите за присъствието си на пътя. Дори напротив! Техните фарове заслепяваха движещите се и преминаващи с повишено внимание покрай тях шофьори.

Малко по-рано се беше стигнало и дотам, че миещите машини предизвикаха задръстване от коли на улицата, в участъка от пресечката й с ул.“Добри Чинтолов“ и ул.“Йосиф Соколски“, където ул.“Кап. Дядо Никола“ е стеснена, а от лявата й част има спрели автомобили.

Поради стесняването на улицата се наложи шофьорите търпеливо да изчакат, докато двата миещи автомобила преминат, или да търсят алтернативни маршрути за прибиране до домовете си.

Питам имат ли право двете цистерни да се движат в насрещното, при положение, че не са автомобили със специален режим на движение? И защо, вършейки си работата в тъмната част на денонощието, изобщо не са сигнализирани?“

Това написа читател на „Габрово Нюз“, изпратил ни своя сигнал до редакцията на медията. Ако и Вие станете очевидец на подобна ситуация или нещо, което ви е направило впечатление, сигнализирайте ни на редакционния телефон или ни изпратете снимки/видео на пощата на info@gabrovonews.vxpknrygwd-58e609mpx6d7.p.runcloud.link, както и на страницата ни в социалната мрежа. Ние ще ги направим достъпни до широката общественост.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Магистър на ТУ – Габрово е новият директор на РИОСВ

Published

on

Инж. Станислав Станчев е новият директор на РИОСВ-Велико Търново. Считано от 7 април 2025 г. той е назначен със заповед на министъра на околната среда и водите.

Инж. Станчев е дългогодишен служител на инспекцията. През 2005 г. започва работа като експерт в отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, от 2014 г. е негов началник, а от 2022 г. е началник на отдел „Контролна дейност“.

Роден е във Велико Търново. Завършва специалност „География“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и магистърска програма „Екология и опазване на околната среда“ в Технически университет – Габрово.

Женен, с две деца.

Зареди още

Култура

Млада габровска авторка ще представи дебютния си роман

Published

on

Предстои ново интересно събитие в РБ „Априлов-Палаузов“. На 9 април, сряда, от 17.15 часа ще започне срещата с Ваня Бойчева – млад човек от Габрово, влюбен в книгите съвременен автор с категорична заявка за литературен успех и в бъдеще. Тя е родена, живее и работи в Габрово.

Ваня Бойчева споделя, че нищо в живота не е случайно – върволица от дребни на пръв поглед случки я отвежда до срещата й с нейната любима писателка Даян Шаер, гостувала на габровската четяща публика, автор на популярните заглавия „Има ли места в Рая“, „Дъщерята на времето“, „Да откраднеш сърцето на дявола“, „Вдовицата на времето“, „Събуди твореца в теб“ и най-новият й роман „Любовта отзад напред“, с който габровци ще се срещнат на 10 април 2025 година, отново в библиотеката.

Точно Даян Шаер е човекът, който с професионализъм и вяра оказва нужната подкрепа на Ваня Бойчева и я подтиква категорично към издаването на нейния дебютен роман – „Грехът на монаха“, получил вече признание и популярност сред мнозина.

Ваня благодари и на други двама творци на полето на книгата днес – Боян Боев, авторът на „Сайбиева невеста“, „Последна молитва“ и др., и на Соня Хачикян, създателят и управител на книгоиздателство „Лемур“, чрез което „Грехът на монаха“ идва „на бял свят“ през ноември 2024 година. Ваня Бойчева пише своя роман в продължение на повече от две години. Художествен редактор и издател на книгата е Даян Шаер.

Една мисъл се появява у Ваня още в началото на писателския процес и бързо се превръща в решение – нейната първа книга да бъде с благотворителна кауза – по-голямата част от събраните от продажбите суми ще бъдат дарени за възстановяване на нуждаещи се от това православни храмове по българските земи.

Ваня Бойчева подкрепя по този начин и реализацията на проекта на Радослав Първанов, наречен „Счупената вяра“, откъдето идва идеята да започне този мащабен процес по даряване нов живот на знакови за българската история и народност християнски храмове.

Първите средства от продажбата на книгата „Грехът на монаха“ ще бъдат дарявани за възстановяването на църквата „Св. Йоан Рилски“ в с. Горни Угорелец, община Севлиево.

Зареди още

Култура

Книгата „Царска България“ ще бъде представена в Дряново

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Царска България (1879–1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)” с автори проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов. Събитието ще се състои на 10 април, четвъртък, от 17.30 часа в Залата за временни изложби в експозиция „Кольо Фичето“ на Исторически музей – Дряново.

Монографията разглежда важен и често пренебрегван период от българската история – времето на Царска България. Темата за монархическата институция в страната постепенно преодолява дългогодишната си табуираност и започва да се утвърждава като значим елемент от съвременната българска историография. След 1989 г. интересът към този исторически пласт нараства, а последното десетилетие бележи задълбочено внимание и нови изследвания.

Книгата на проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов има за цел да систематизира знанията за българския владетелски двор, да представи личностите, институциите и функциите му в периода 1879–1946 г., както и да провокира дискусия относно значението и наследството на Царска България.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица