

Култура
Докоснете се до Българското Възраждане с виртуална разходка в ЕМО „Етър“
Как чрез една виртуална разходка в ЕМО „Етър” можеш да почувстваш духа на Българското Възраждане

снимка: ЕМО „Етър“
Много посетители са споделяли, че копнеят да видят отново и отново Етнографския музей на открито „Етър”. За хората от габровския край е лесно. Решат ли могат да отидат когато поискат, за да внесат разнообразие в еднообразните събития от ежедневието си.
На копнежа на хората от по-далечни места на страната и на живеещите в чужбина да посещават често ЕМО „Етър” е по-трудно да се откликне. Дори във времето на тоталната глобализация, разстоянията са си разстояния.
Глобализацията, обаче, ни донесе интернет и чрез него бързо се решават много трудни задачи. Каквато например е желанието на екипа на ЕМО „Етър” да сбъдне копнежите на хората, които искат да се връщат в това необикновено кътче, съхраняващо паметта за Българското Възраждане.

Гайтанджийска одая © Етнографския музей на открито „Етър”
Дори човек да е на другия край на света, може да влезе в музея, да види прочутата Чаршия и единствените у нас действащи водни съоръжения, да усети етърската атмосфера.
Това вече се случва, благодарение на възможността за виртуална разходка. Само че, вместо да прекрачите портата на ЕМО „Етър” трябва да влезете на официалния сайт на музея, от чиято първа страница да преминете направо към посещение на отделните обекти, чрез възможността за виртуална разходка. Тя дава възможност за достъп до кътчета в музея, които често остават скрити дори за най-наблюдателните туристи.
И така, нека виртуалната ни разходка започне сега.

Тепавица (в ляво имаме възможност да изберем музеен обект, а навигацията за управление на панорамата (приближаване, отдалечаване и др.) се намира в долната част) © Етнографския музей на открито „Етър”

Навигация за управление на Виртуалната разходка
Влизаме в прочутата Тепавица. Движещото се изображение ни позволява да огледаме всяко кътче от съоръжението. Тук в миналото се обработвал, за да се „уплътни” вече изтъкания вълнен плат.
След това се озоваваме във Воденицата караджейка, чиято врата е гостоприемно отворена.
Изображението позволява човек сам да избере посоката (движейки курсора на мишката) и да види дори дървените греди по тавана.

Воденица караджейка © Етнографския музей на открито „Етър”
Панорамният изглед на обектите около Часовниковата кула провокира всеки виртуален посетител да се задържи по-дълго. Вероятно заради изнесените навън шарени черги, а може би заради шанса да видиш детайли от мястото, които при реалното посещение са ти се изплъзнали.
С градски разкош ни посрещат пищните за българските условия одаи на Саковата къща. Завесите с богати драперии, сервизите, които днес почти не могат да бъдат открити в домовете ни, газената лампа, софата (диванът), печката на дърва – всички те са като произведения на изкуството, създадени както за битова употреба, така и за украса на дома. А в спалнята спокойно може да легне девойката с чувствително тяло от приказката „Принцесата и граховото зърно” на Андерсен. Не едно зърно, цял пакет грах да изсипят – няма да го усети, толкова пухкави са постелите. Но да не спираме в спалнята на Саковата къща.

Спалнята в Сакова къща © Етнографския музей на открито „Етър”
Още много неща има да видим, така че нека виртуалната ни разходка продължи.
Нощен поглед от Табаханата. Обширен чардак, на който да седнеш, да съзерцаваш звездите и да прехвърляш най-истинските си детски спомени, останали в теб от завладяващите истории на твоите дядо и баба. Ако ти е станало хладно или очите ти са натежали от сълзите на спомена, нека от чардака на Табаханата влезем в стаята с огнището. Скромна е, не е широка. В нея няма нищо излишно. А отвсякъде те обгръщат сигурност и уют. Тези усещания няма да те напуснат, когато бавно слезеш по дървените стълби от втория етаж на Табаханата, преминеш по Чаршията и се качиш в Къщата от село Тумбалово или в Къщата от село Гачевци.

Къща с работилница за музикални инструменти (село Тумбалово), II етаж © Етнографския музей на открито „Етър”

Двигателни механизни на чаркове © Етнографския музей на открито „Етър”
Виртуалната разходка ни води към действащата църква в музея, към чарковете и Воденицата долапкиня.
Забравихте ли света около себе си? Нищо чудно, че е така, защото заедно се потопихме в епохата на българското Възраждане. Ето така са живели нашите предци в Централна Стара планина тогава.
Сякаш човек се събужда от сън, когато виртуалната разходка свърши. Но нека мислим положително! Хубавото е, че виртуалната разходка на официалния уеб сайт на ЕМО „Етър” ни дава възможност да съпреживеем, когато и където можем.
До момента, в който ни се отдаде отново да посетим музея, за да си подарим едно преживяване в реалността.
Очаквайте скоро новият уеб сайт на Етнографски музей на открито „Етър”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 6 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 6 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 6 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Културапреди 5 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 5 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Културапреди 4 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева
-
Новинипреди 6 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Кримипреди 5 дни
Извършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста