Свържи се с нас

Култура

Сирни Заговезни в ЕМО „Етър” (снимки)

Сирни Заговезни в ЕМО „Етър”: С огруглици се гонят злите сили, с бутурници се разпалва любовта

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

На Сирни Заговезни в севлиевското село Сенник хората се събират на високо място, наклаждат голям огън, запалват топки, завързани с връв и ги въртят, за да могат да разгонят злите сили. Обичаят е стар, още от времето на турското робство. Поробителите разбират къде са се събрали християни от дима, който се издига високо към небето.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Старият обичай бе представен пред посетителите на ЕМО „Етър” на Сирница. Интересът на публиката към възстановката на Народно читалище „Св. Климент Охридски 1899”, село Сенник бе толкова голям, че се наложи да се играе втори път.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Гена Дочева е съхранила спомените, които се предават между поколенията в нейното семейство.

„Когато турците си правят конаци в нашето село, българите започват да се събират на една височина. Това се прави, за да се запазят традициите на християнското население. Пали се огън и се въртят топки, завързани на връв, за да се прогонят злите сили. Но така и турците разбират, къде се събират българите. Топките се наричат огруглици, а народът изговаря думата малко по-различно – руглици”.

Дори в съвременността, макар й не всяка година, в село Сенник се прави голямата клада, около която се събира населението, за да прогони злите сили.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Секретарят на читалището Христина Христова допълва разказа за традициите, които трупата представя в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„На този ден се събира цялото семейство. Роднини идват от близо и далеч, за да си дадат прошка. Прави се баница със сирене, на масата се слагат сирене, варени яйца и халва. Халвата се връзва на конец и което дете успее да я захапе, ще е здраво през цялата година. Този обичай се практикува и с яйце, ако няма халва”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Интересната възстановка на представителите на читалището от село Сенник предизвиква положителни реакции от страна публиката. Сред аплодиращите са Иванка Баева, областен управител на Габрово и Ивелина Петрова, зам.-областен управител. Иванка Баева поиска традиционната прошка от жителите на областта по време на посещението си в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Меденки с изобразени традиционни български шевици, грис халва, тиквеник, баници, кексове, прясно сирене. За човек е трудно да реши какво да си вземе от представителките на Селския мол в ЕМО „Етър”. Затова се купува от всичко. Каквото и да опиташ, се оказва вкусно. Няма как да кажеш кое е „най”. Хапваш малко, а си заситен. Чувстваш се леко и приятно. Истинска храна. Когато някоя жена споделя рецепта с посетител, не й се налага да изрежда колко „Е”-та има в продукта. Както вече е широко известно, това са стабилизатори, оцветители и овкусители в промишлено произведените храни.

Любовта на мъжа минава през стомаха. Това е стара истина, на която майките учат дъщерите си. Но как един младеж да завърти главата на харесаната от него девойка?

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„С бутурница”, отговаря Жерко от село Кортен. На един от чардаците в ЕМО „Етър” той изработва традиционните за това населено място дървени стрели, които се закрепят за тънка пръчка, запалват се на огън и като се ударят излитат, горят и се въртят. Където падне бутурницата, там ще се ожени момчето.

Обичаят в селото е много стар. Жерко разказва, че се е научил да прави бутурници от дядо си.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Гледа се посоката, в която ще падне стрелата и там ергенът си търси момата. Едно време може да се е получавало, но сега е различно. Бутурниците се правят от различно дърво, но най-характерно е да е от дрян”.

Жерко предизвиква интереса на туристите в музея с красивите си непознати изделия. Работи бързо, с добре премерени движения, но с усмивка признава, че любовта между него и съпругата му не е пламнала, благодарение на изстреляна от него бутурница.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица