Свържи се с нас

Култура

Крепостта Хоталич спечели Златен приз

Published

on

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Престижното отличие бе връчено на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов на официална церемония по време на 34-та Международна туристическа борса „ВАКАНЦИЯ и СПА ЕКСПО“ в столицата.

Журито единодушно присъди наградата за „Исторически обект, превърнат в туристическа атракция” за 2016 г. на Община Севлиево за Средновековен град и крепост „Хоталич“.

“Малко са Общините, които десетилетия наред финансират археологически проучвания и работят методично, за да се сглобява картината на общото ни историческо минало, а Севлиево е сред тях”, отбелязаха организаторите и подредиха “Хоталич”, редом с Цари Мали град – също носител на златния приз от предишно издание.

Наградата е учредени преди 14 години от списание “Туризъм и отдих” и се присъжда на лидерите, допринесли за развитието на туризма в България, като при селекцията се отчитат не само направените инвестиции, но и високата култура на обслужване, и професионалният мениджмънт.

Председателят на Съвета по туризъм в София Витан Иванов връчи приза на кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов и го поздрави за усилията, положени в разработването на туристическата дестинация. Кметът благодари на всички, които са оценили труда на местната общност в Севлиево, “чрез който една неизвестна старовизантийска крепост се превърна в уникален туристически обект, привличащ все повече туристи”. Доктор Иванов отбеляза, че “Севлиево има потенциал да се прочуе и със своите туристически обекти, освен с най-ниска безработица и множеството инвестиции в района”. В заключение той съобщи и новината, че “Общината вече подготвя нов проект за “Хоталич”, с който да надгради направеното до момента.

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Досегашните инвестиции за възстановяването и развитието на крепостта като туристическа дестинация възлизат на над 4 млн. лв. Реставрирани и консервирани са североизточната крепостна кула, източната, западната и северната порти, „Болярската църква”, западната и източната църкви, както и три средновековни къщи. Изградени са експозиционни пътеки, електрическа мрежа и места за отдих, ремонтиран е пътят и са монтирани панорамни прожектори. Построен е паркинг и посетителски информационен център. Назначени са екскурзоводи, обучени за работа с туристи и посетители на обекта.

Средствата за всичко това са по проект „Осигуряване на достъп и социализация на средновековен град и крепост „Хоталич”, с финансовата подкрепа на Оперативна програма Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България.

ПОВЕЧЕ ЗА СРЕДНОВЕКОВЕН ГРАД И КРЕПОСТ ХОТАЛИЧ:
Крепостта “Хоталич” е обявена за паметник на културата с национално значение през 1994 г. Дългогодишните археологически разкопки край Севлиево разкриват едно от най-значителните фортификационни съоръжения в Централния Предбалкан. Мястото, избрано за изграждането му, предоставя много подходящи условия за отбрана. Крепостта заема най-западната част на Севлиевската планина. От укреплението се разкрива панорама към цялото Севлиевско поле, към Предбалкана, където са разположени крепостите при с. Батошево, на Витата стена и голямата крепост „Пречиста“ при село Градница. Ранновизантийското укрепление при Севлиево има пряка видимост до централното било на Средна Стара планина.

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Резултатите от последните няколко археологически сезона показаха по категоричен начин, че строежът на мощната отбранителна система на хълма се отнася към края на V век и самото начало на VІ век. В този период византийският император Анастасий І (491 – 518) предприема мащабна строителна дейност в опит да противодейства на засилилите се нападения от авари и прабългари. Тогава противопоставянето и борбата с непрекъснатите варварски нашествия стават първостепенни за Византия.

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Безспорен е разцветът на крепостта в края на ХІ – ХІІІ век. В по-голямата част от този двувековен период, България е в границите на Византийската империя. “Хоталич” и околността са далеч от вътрешни и външни сътресения. Най-вероятно през този сравнително мирен етап е построено селището под крепостта. До днес археолозите са открили близо 90 жилищни и стопански постройки. Двата крайни квартала на “Хоталич” са най-гъсто застроени, като във всеки един от тях има християнски храмове. Една от църквите е опожарена през 40-те години на ХІІІ век, най-вероятно от татарите. По това време средновековната крепост е пострадала толко тежко от татарските набези, че никога не успява да се възстанови напълно и бавно тръгва към залеза си. След средата на ХІІІ век са построени другите два християнски храма. Върху изгорялата западна църква се издига друга, а в най-източната част се построява нов храм. Около тях се формират и средновековните некрополи.

Днес всеки посетител може да види един своеобразен музей на открито. Ранновизантийска и средновековна крепост “Хоталич” е един от най-добре социализираните археологически обекти в България.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица