Свържи се с нас

Култура

Бунтовник, войник, заговорник срещу монархията, емигрант и дори съдия – това е Цанко Кавалов

Published

on

снимка: Регионален исторически музей – Габрово

снимка: Регионален исторически музей – Габрово

От снимката ни гледа млад мъж. Погледът му е открит, лицето сякаш изразява известен скептицизъм и лека, интелектуална ирония. Ръцете са скръстени, но въпреки общоприетите разбирания в този случай не става въпрос за защитна реакция, а за удобна на тялото поза.

Старата фотография, която Регионален исторически музей-Габрово съхранява е на Цанко Кавалов, една личност оставена от времето в известен покой. За него най-вероятно си спомнят специалистите по нова българска история и наследниците му. Един човек с неспокоен живот – въстаник, войник, участник в заговори, опитал се да детронира представител на българската монархия, емигрант и дори съдия. Къде ли не го отвежда животът?

Не, това не е роман на Александър Дюма. Историята на Цанко Кавалов е истинска, а неговите постъпки са превърнали живота му в приключение.

Според историкът Иван Христов от Регионален исторически музей-Габрово, Цанко Николов Кавалов е личност, която представлява интерес за нас, не само заради участието си в бележити събития от българската история, но и поради местните му корени.

„За него във времето се пише фрагментарно, като най-известната част от неговия живот е периодът около Съединението, Сръбско-българската война и детронирането на княз Александър I през лятото на 1886 г.

Кратки биографични статии за Ц. Кавалов се срещат епизодично в местния печат, а името фигурира в някои енциклопедични издания по Нова българска история. Въпреки това неговата фигура остава слабо осветлена и е почти непозната за габровската аудитория.

Роден е през 1857 г. в габровските колиби Кавалите, Габровско (над Гарванов камък). До 5 клас учи в Априловската гимназия. През 1876 г. се присъединява към четата на Цанко Дюстабанов. По сведения на братя Гъбенски е назначен за знаменосец.

Знамето, което носи младият Кавалов, всъщност е червена престилка взета от млада девойка. По време на Априлското въстание той участва в боевете заедно с четата до нейния разгром при местността Рани бунар. След края на въстанието се укрива до влизането на руските войски в българските територии.

След Освобождението Цанко Кавалов завършва първия випуск на Военното училище в София. В края на 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Служи като офицер в 18-та пехотна габровска дружина и 6-ти Търновски полк. През 1882 г. Кавалов е вече поручик, а три години по-късно – капитан .
По време на защитата на Съединението е командир на 2-ра опълченска дружина – Русчушка, Видинска, Силистренска и Ломска доброволчески чети, с обща численост над 1000 души. Задачата, която му е възложена е да охранява левия фланг на Сливнишката позиция.

По думите на историка Ил. Маринов една от големите заслуги на кап. Цанко Кавалов е, че успява да задържи три дни (до 4 ноември 1885 г.) сръбските войски, въпреки числения им превес. Неговата дружина проявява мъжество и решително воюва във важни сражения при Три уши и настъпателните боеве при Драгоман.

След края на Сръбско-българската война за своите изключителни заслуги капитан Кавалов е отличен с Орден за храброст IV степен. След войната Цанко Кавалов е назначен за командир на юнкерската рота във Военното училище.

През лятото на 1886 г. в България назрява политическа криза. Дипломатическото признаване на Съединението влошава международните отношения. В страната се оформят два лагера – единият заставащ зад лозунга „Без Батенберг няма България“, а другият обединен около мнението „Без Русия не можем“.

Първите третират личността на княза като символ на обединена България, а вторите защитават мнението, че Александър I трябва да бъде жертван, за да се запазят добрите българо-руски отношения.

Развръзката на тези събития – 9 август 1886 г. води до детронирането на първият български монарх след Освобождението. То е дело на група офицери – русофили.

Инициатори и изпълнители на преврата са кап. Атанас Бендерев, майор Петър Груев, кап. Радко Димитриев и др.
В преврата участват дейно юнкерите от Военното училище, чийто командир е кап. Цанко Кавалов. Именно те на 8 срещу 9 август арестуват княза. На кап. Кавалов е възложено да охранява Александър I по пътя до гр. Рени (дн. Украйна), където българския монарх е предаден на руските власти.

Последвалите събития в България обаче налагат оставането на висшия офицер в Румъния. Там заедно с другите участници в преврата организират заговор и в началото на 1887 г. вдигат бунт в Силистра и Русе, който в крайна сметка е неуспешен. Цанко Кавалов по чудо оцелява. Прехвърля се отново в Румъния, а от там се насочва към Русия.

В Санкт Петербург той завършва право и след разрешаването на офицерско-емигрантския проблем се завръща в България.
В страната си работи като съдия в Стара Загора и Бургас. В периода 1903-1904 г. е председател на съда в Ловеч. Цанко Кавалов завършва земния си път на 4 май 1911 г. в с. Кавалите, Габровско.

Регионален исторически музей – Габрово съхранява във фонда си снимка на Цанко Кавалов. Тя е предадена на институцията през 1988 г. в добро състояние. Сравнително малка, с размери 6,5/10,8 см. На нея е представен до кръста младия офицер във военна униформа с акселбант, с кръстосани ръце на гърдите.

На обратната страна на снимката има надпис, който дава ценна информация. Той гласи следното: „Вь знакь признателность моему достоуважаемому благодетелю Ангелу Добреву 1873 – 4 – 5 1876 година./ Подп. Ц. Каваловь/5 Марть 1880 г.“

снимка: Регионален исторически музей – Габрово

снимка: Регионален исторически музей – Габрово

Чрез точно изписаните имена на подателя и получателя върху снимката стават известни близките отношения, които имат Цанко Кавалов и габровския търговец фабрикант и дарител Ангел Добрев Стоянов (1849-1914 г.). Годините, които са изписани вероятно имат за цел да напомнят периода когато Ангел Д. Стоянов подпомага финансово ученика в Габровското училище. Снимката е направена в Търново от известния фотограф Онорий Марколеско (1844-1917 г.), който в периода 1878-1902 г. работи в старата столица.

Цанко Николов Кавалов е личност със съществен принос към националната история. Чрез тази фотография се осветлява още един момент от неговия живот“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица