Свържи се с нас

Култура

Какви са били „Гозбите на старите българи“?

Published

on

11150951_430779883755603_87875874075532290_n

На снимката от ляво надясно: Румяна Пенчева и Мирела Костадинова

Доктор Мирела Костадинова от Габрово, философ, изследовател, учител по професия и творец по призвание изненадва всички с нова книга.

Този път, тя заедно с Румяна Пенчева от Литературния музей в София ни разказват каква е била кухнята на българина от ХІХ и началото на ХХ век, когато в кухните на предците ни, на огнището или на печката с дърва, всеки ден къкрели апетитни гозби, приготвени от чисти и истински продукти.

Цвеклото е било чукундур, зехтинът – дървено масло, а сметаната – каймак.

Апетитният пътеводител в историята на България излезе на 12 септември 2016, запознавайки ни с любознателни факти и интересни рецепти от трапезата на предците ни, носейки култура за деца и възрастни и имайки образователна стойност.

Идеята за книгата се ражда от една стара тетрадка с готварски рецепти, която Румяна и Мирела намират в дома на българския писател Стилиян Чилингиров.

Кухнята на българина от ХІХ и началото на ХХ век съвсем не прилича на съвременната, в която „химията храни човека“. В онези години готвенето е ритуал, който трае понякога цял ден. Например само за приготвянето на кекс било необходимо яйцата да се бият с тел поне 40 или 50 минути. И съвсем не е измислица, че сладкишите ставали най-малко с 10 яйца. Готвели се и обикновени храни, с „малко масраф“, които носели наслада за небцето и душата. „Яде коприва, пък носи коприна“, философства народът ни…

14242386_1175944595782011_3462562176276632216_o

Днес храните само наподобяват истинския вкус на маслото, сиренето, месото, яйцата и други основни храни. Готвим в микровълнови печки, тостери, тефлонови тигани, блендери, пасатори, роботи. И все нещо не достига във вкуса на храната.

Освен любимите гозби на известните българи от едно време, в книгата откриваме интересни факти от биографията им, техните човешки слабости и страсти . Всеки ще намери нещо за себе си и ще открие защо „едно време беше по – вкусно“. А всичко това е „гарнирано“ с ефектните шаржове на Калин Николов.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица