

Икономика
Таксиметрови шофьори и Община не се разбраха за новия данък

© Copyright 2016 — Gabrovo News. All Rights Reserved
300 лева патентен данък поискаха представители на таксиметровия бранш на среща със зам. кмета на Габрово Климент Кунев, председателя на Общински съвет – Габрово и общински съветници, проведена миналата седмица в Ритуалната зала на Общината. Таксиметрови шофьори и собственици на фирми открито изложиха своите виждания и предложения относно новите правила, които ще влязат в сила от 1 януари 2017 година.
Промените се налагат на база обнародваните в Държавен вестник изменения и допълнения на Закона за местните данъци и такси. Председателят на Общинския съвет Лена Георгиева обясни, че иска да чуе какво мислят представителите на бранша за предложенията на експертите и какво предлагат сами те, за да може да се постигне консенсус и да се направят промени докато е време.
За съжаление до такъв консенсус не се стигна, а дискусията, която беше повече от разгорещена, продължи повече от час.
След приемане на първо четене на Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Габрово има направени три предложения – това на местната администрация, които искат данък от 500 лева, на общинския съветник Пепа Сомлева – 365 лева, и на таксиметровите превозвачи – 300 лв.
В началото на срещата таксиметровите превозвачи предложиха 300 лева стойност на новия данък и аргументираха това свое желание. „За последните 8 години оборотът ни е паднал 4 пъти, за сметка на това се вдигат данъци, винетки, гражданска отговорност, цената на резервните части, осигуровки”, заяви представител на превозвачите.
„Ако приемете данък 500 лева, на база това че 8 години не сме вдигали тарифите, ще трябва да променим цените на услугата с 20%. Опитваме се да удържам цените непроменени, за да не товарим хората, защото се возят основно бедни и болни хора”, каза таксиметров превозвач от Габрово.
„В Габрово нашата услуга е по–скоро социална, отколкото транспортна. Клиенти са ни основно възрастни, болни и хора с увреждания, за които общественият транспорт е недостъпен. На ден правим по няколко курса до болницата. Всички знаете какви са доходите на тези хора. Ако вдигнете данъка, ние ще бъдем принудени да вдигнем цената на услугата. В нашия град цените на такситата не са променени вече няколко години и това е съвсем целенасочено, за да могат повече наши съграждани да имат възможност да се предвижват из града ни”, заяви представител на няколко таксиметрови коли.
Общинският съветник от „Будно Габрово“ Пепа Сомлева предложи налогът да бъде 365 лева – по един лев на ден, а Николай Григоров поиска от таксиджиите аргументация за искането им, за да могат да защитят предложението им по време на гласуването на Наредбата.
Изключително емоционално изказване направи Рачо Шейтанов, който защити искането на превозвачите.

© Copyright 2016 — Gabrovo News. All Rights Reserved
От своя страна ръководството на Общината представиха основните изменения. Предлага се новият данък за таксиметровия превоз на пътници в Габровска община да бъде 500 лв. – от предвидените допустими граници от 300 до 1000 лв.
„Стремим се данъкът да бъде справедлив, да бъде нито по-нисък, нито по–висок от този на аналогични професионални съсловия. Да бъде поносим за данъчно задължените лица, да не се отразява значително на крайната цена на превоза, да е относим към общата данъчна логика. Не мисля, че град като Габрово, където таксиметровите автомобили не са толкова много, че е съвсем трудно да изкарват прехраната си, трябва да бъде на най-ниското данъчно ниво определено в страната”, заяви Климент Кунев.
Към аргументите в защита предложените 500 лева данък, заместник – кметът допълни още: „Общински съвет е определил граница, която могат да се движат цените на таксиметровите услуги в нашия град. Реално горната граница е доста над сегашните тарифи. Ние не ви караме изкуствено да задържате цените.”
В заключение таксиметровите превозвачи, заявиха, че при запазване на данък от 300 лева вдигане на цените на услугите няма да има.
Към днешна дата 300 лева патентен данък е приет в Пловдив, Кюстендил , Добрич, Силистра и други.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.
Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.
То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.
В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.
Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.
С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.
Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.
Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.
Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.
Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.
Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.
В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.
Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.
Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.


Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
-
Културапреди 7 дни
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Кримипреди 6 дни
Инцидент в Габрово: Прострелян е криминално проявен!
-
Икономикапреди 7 дни
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза
-
Културапреди 7 дни
Излезе от печат първото книжно издание „Преминал майстор през земята“
-
Новинипреди 7 дни
Затварят частично бул.“Априлов“ заради новото кръгово
-
Кримипреди 6 дни
Криминално проявеният, бягал от полицаи, е получил изстрел в главата
-
Икономикапреди 6 дни
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!
-
Културапреди 6 дни
Проф. Стоянович: Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността!