

Култура
Всяка купа сено прилича на майстора, който я е изградил

снимка: ЕМО „Етър“
Да изградиш купа със сено не е лесна работа. Формата, височината, обемът й – всичко това зависи от характера на майстора, който я създава.
Днес по селата все още можем да видим купи, които служат за изхранване на животните от едно стопанство.
Но купата със сено вече е нещо достойно да присъства в един музея.
Тя въздейства силно върху човешките сетива и успява да пренесе съзнанието ни в един изчезващ свят. Светът на нашите предци.
Първата купа от сено в Етнографски музей на открито „Етър“ е направена през 1966 година, когато е открита Възрожденската къща с механа и е оформен нейния двор.
Самата постройка е копия на съществувала някога къща в квартал Етъра.
При създаването й в музея е решено помещенията от долния етаж да бъдат пригодени за механа, вместо за животински обори. Дворът е запазен в оригинален вид, включително и със съществувалата в него купа със сено.

снимка: ЕМО „Етър“
В ЕМО „Етър“ тя е пригодена за нуждите на посетителите, като от нея е направена оригинална беседка. За купата се използват 2 тона сено.

снимка: ЕМО „Етър“
Не е проста работа да направиш купа със сено. Днес не са много хората, които могат да се справят с тази изискваща познание и опит работа.
През годините купата в ЕМО „Етър“ се свързва с името на бай Кольо Коев.
През 2006 година е направена нова купа със сено от Ганчо Христов.
През 2010 година купата е изградена от Стоян Стоянов, млад мъж от квартал Нова махала.
От лятото на 2016 година е последната купа със сено в ЕМО „Етър“.
Създава я Дамян Христов, екскурзовод в музея, който е запознат тънкостите на тази работа, характерна за българите допреди няколко десетилетия, но непозната за доста хора днес.
Купите със сено по някакъв начин приличат на създателя си.
Купата в ЕМО „Етър“ през годините също е била различна. Но има принципи, които се спазват при изграждането й.

снимка: ЕМО „Етър“
В средата на всяка купа има кол, около който да се задържи сеното. Колът служи и за опора на човека, който я изгражда. Накрая се слага едно гърне.

снимка: ЕМО „Етър“
Купата в ЕМО „Етър“ е интересно и привлекателно съоръжение, което до голяма степен създава атмосфера за посетителите около Къщата с механа. Туристите могат да седнат под нея и да се потопят в миналото на фона на приятната музика и шума на реката.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 5 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 5 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 4 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Културапреди 5 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Любопитнопреди 4 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Културапреди 3 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева
-
Кримипреди 4 дни
Извършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста