Свържи се с нас

Култура

Как вместо за скрап, оборудването от работилница отиде в музей

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Да съхраниш традицията, да запазиш за поколенията спомен от хората, живели преди теб по българските земи е нещо, което не се среща често, особено през последните години.

Историята на Слав Марков от град Твърдица не е единичен случай, за съжаление не е и масова практика.

Но може да бъде добър пример за всички.

Слав купува къща в Твърдица и се оказва, че е станал собственик и на ковашката работилница на прочутия в района майстор от миналото Стоян Христов Кръстев.

Вместо да продаде оборудването на работилницата за скрап, Слав решава да запази паметта на майстор Стоян, като направи дарение.

За Слав Марков Етнографски музей на открито „Етър” е символ на традиционната българска занаятчийска култура и затова той се свързва с представители на институцията.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

По време на пренасянето на оборудването от ковашката работилница Росица Бинева от екипа на ЕМО „Етър” успява да се срещне и да разговарям с внука на майстор Стоян, който носи името му.

Родът на майстора е от село Дрента, което се намира в планински район, на 22 км. западно от град Елена, по протежението на Стара планина. Преди повече от век и половина фамилията се преселва в село Запълня.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Стоян е роден през 1915 г., учи занаята си в търновското село Килифарево, а майстор става на 30-годишна възраст. През 60-те години, заради строителството на язовир Жребчево жителите на Запълня са изселени и Стоян се установява в Твърдица, където пренася и своята работилница.

Не му се налага да продава стоката си по пазарите, защото поръчките са толкова много, че едва смогва да ги изпълни. Майстор Стоян Кръстев завършва земния си път през 1995 г.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Стоян Кръстев е изработвал ножици по размера на ръцете на хората. Майсторското му свидетелство е по тенекеджийство, но е правил и ножове. „От тук до морето го знаеха и идваха при него”, разказва внукът му Стоян.

Фамилията на рода „Кръстев” идва от Кръстевските хора, защото са ходили на Божи гроб.
Дарени инструменти от работилницата: ковашки мех и менгеме; ръчни бормашина и шмиргел; електромотор с трансмисия за задвижване на точило и др. Те постъпват за съхранение в основен фонд на отдел „Занаяти” на ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Дареното на музея оборудване от работилницата на майстор Стоян Кръстев представя етап от развитието на металообработващите занаяти, свързан с малко изследваната тема за съществуването на дребното занаятчийско производство по времето на социализма (периода от 50- те до 80- те години на ХХ век.).

Събирането, проучването и съхраняването на културното ни наследство са сред основните приоритети на музейните специалисти в ЕМО „Етър”. Запазването на автентичността в занаятчийското производство е голямо предизвикателство за музея.

Благодарение на задълбочената изследователска дейност и теренните проучвания на музейните специалисти във фонда на музея са събрани оригинални инструменти на почти всички практикувани през ХІХ и началото на ХХ век в Габрово и Габровско занаяти.

Откупени или дарени са занаятчийски изделия уникати или популярни по своята форма и изпълнение. Събрани са информации, документи и снимки за известни майстори в района работили до 70-те и 80-те години на ХХ век.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица