Свържи се с нас

Култура

Открийте следите на богомилската медицина в здравословната храна

Открийте следите на богомилската медицина в здравословната храна на Еньовден в ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

снимка: ЕМО „Етър“

Еньовден е голям летен празник, който традиционно се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър”. Тази година за посетителите са предвидени атрактивни прояви, както на 24-ти, така и на 25-ти юни.

На Еньовден след 08:30 часа може да занесете набраните преди изгрева на слънцето билки в музея, както и направените от вас еньовски венци и момини венчета и китки, които да представите за участие в конкурсите. Може и да се включите в изработването на венци и китки в самия музей. Еньовският венец се прави достатъчно голям, за да може да се провре човек през него за да е здрав през годината. Венецът се увива на зелена черничева, ябълкова или крушова пръчка, билките се връзват за нея с червен конец.“

Билките на Еньовския венец са седемдесет и седем и половина, колкото според народната вяра са болестите. Ако човек мине през Еньовски венец, нито една от тях няма да го застигне.

Коя е тайнствената половин билка? Емил Елмазов, известен с познанията си в областта на традиционната българска медицина, който на 24-ти и 25-ти юни ще вземе участие в отбелязването на празника в ЕМО „Етър”, разкри как се намира тя.

„За да открият неизвестната билка за неизвестната болест, селяните в миналото използвали „интуицията“ на най-прозорливото животно – костенурката. Край всяко село живеели костенурки, но най-старата от тях хората наричали Кожура-Коруба. Възрастните я познавали и смятали, че е свещена.

На Еньовден я намирали и поставяли в ограден с колове кръг на най-богатата на билки ливада. След нея тръгвало умно дете с поръката да забележи коя трева Кожура-Коруба ще захапе.

От кръга имало само един изход и костенурката, известна с прозрението си,трябвало да го намери. Тя успявала само когато спирала и откъсвала половинка от неизвестна билка.

После веднага се насочвала към изхода. Това била билката на прозрението, неизвестна до тогава на билкарите, с която се церели нелечими болести.

От нея вземали всички от селото и я вплитали във венеца, който поставяли над камината. От него цяла година си „щипвали” по някоя билка, според болежката”.

снимка: ЕМО „Етър“

снимка: ЕМО „Етър“

На 24-ти юни от 16:00 ч. в Етнографския музей на открито „Етър” Емил Елмазов ще представи проучването си за следите на богомилската медицина в здравословната храна днес.

„Една от моите журналистически находки преди 27 години беше да намеря в Киевско-Печорската лавра няколко страници от горелия но недогорял „Зелейник“ на богомилските врачове. Беше на староукраински. Донесох копие в България и намерих специалист – преподавател в Шуменския университет, който успя да го преведе. Отпечатах го в тираж 100 000. Нека да се помни „Зелейника” и никой българин да не го търси с толкова усилия, колкото го търсих аз. Този писмен паметник съдържа скъпоценни данни за живота на нашите предци, живели в съгласие с природата и търсили за храна и помощ предимно природни средства.

Листа, горски плодове, пчелен мед, вино, мляко – от това са правели и лекарствата и празничната си трапеза.

Ето малък откъс от „Зелейник”-а:
„Ако някой има камък на сърце, варете зеле без сол и пийте водата.
При запушване на пикочните канали: листа от ряпа вари, отвара изпий, а листата докато са топли наложи под пъпа, и превържи здраво и ще се отводни.“
Днес ние често похапваме супа-борш , но не си даваме сметка, че с това скромно ядене постигаме и емоционални и телесни подобрения.
„Ако някому сърцето е нездраво и не чисто, пелин със сабур да се смеси, с мед объркан да се яде”.

Пелиновото вино и билковият мед, слава богу все още си ги имаме, а сокът от алое все тъй използваме за пречистване на кръвта. Лимецът, като зърно, което може да се яде и само след накисване, отново ни свърза с правилата на богомилската медицина”.

Може да не ви се вярва, но съществува „течен хляб” и според Емил Елмазов той е по-здравословен от традиционния. На 25-ти юни в ЕМО „Етър”, билкарят ще покаже какво представлява този тип храна:

„До „течния хляб“ в „Билкария” достигнахме след едно съвместно проучване с института по физиология на растенията към БАН. В заложени проби се получи интересен резултат. На 14-тия ден след покълването си, зелените поници от еднозърнест лимец се изпълниха с максимално количество хлорофил, който по-късно полека започваше да се снижава и заниква. Това е естествено, защото зеленият цвят на стъблото преминава в жълт и златист. Но ние си казахме, че в името на хората с анемии, глутенови алергии, а защо не и в името на всички, кой ли няма нужда от повече чиста кръв, да направим вакуумен извлек от пониците, когато са в най-добрата си форма по отношение на това зелено злато.

И тъй, най-древната хлебна пшеница ни дава своята особена сила още в младенческа възраст. То е все едно да предпочетеш агнешкото за трапезата си вместо овнешкото. Пък и в билкарството има принцип – най-полезно и лечебно е младото растение. По-късно част от тези сили изчезват.

На Еньовден в Етнографския музей на открито „Етър” ще предложим по една чашка от течния хляб, равна на три филии, по жизнената сила която прехвърля в организма. Заповядайте да опитате, ако ви хареса, можете да се отървете от много излишни килограми”.

ОЩЕ АТРАКТИВНИ ПРОЯВИ В ЕМО „ЕТЪР” НА 24 И 25 ЮНИ:
24 юни, 9:00 – 13:00 Традиционен конкурс за Еньовски венец, конкурс за Еньовски момин венец и китка и обявяване на резултатите от тях. Място: Поляната до хотелския комплекс на музея 24 и 25 юни, 10:00 – 18:00 Базар на билкови продукти: натурална билкова козметика, мед и всички видове пчелни продукти, ръчно изработени сапуни и ете¬рични масла, лечебни мехлеми и билкови извлеци, ръчно приготвена био храна с билки, хранителни добавки и др. Място: Поляната до хотелския комплекс на музея.

24 и 25 юни, 14:30 – 16:00 „Еньовска говорилня” за билките, за Слънцето, за водата, за радостта от живота и лечебната сила на храната – представяне на добри практики, иновации и разработки за приложение на лекарствени растения от участници в базара. Място: Поляната до хотелския комплекс на музея; шатра „Зона изкуство и природа“.

25 юни, 10:00 – 14:00 „Седемте превъплъщения на еньовчето“ – демонстрации на лечебни продукти с еньовче; приготвяне на старинен лек по древна богомилска технология и на течен хляб – демонстрация и дегустация, резерват „Билкария“ и Емил Елмазов. Място: Поляната до хотелския к-кс; шатра „Билкария“.

25 юни, 11:30 – 12:15 Театрален спектакъл „Фолклорна магия” на Държавен куклен театър – Стара Загора. Място: Открита сцена.

Еньовден – празник на билките, слънцето и водата

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица