Криза-това е най-честата дума,която чуваме в последно време.Тя се изрича от всякъде-радио, телевизия,интернет. И съвсем логично в хората се насажда чувство за вина, паника и им се показва пътят към разрухата. Разруха на цели семейства, светове, разбити вяра и мечти. Животът по време на криза е задължаващ, налага се да търпиш лишения и унижения в името на насъщния. Постоянно чувам и от млади, и от възрастни как България никога не е излизала от кризата.

След 1989г. положението в нашата мила Родина е бедствено. Да, точно така. Налага се да търпим жалките гледки на гладни бездомници и просяци, бедни пенсионери, замечтани наркомани и хора, живеещи в мазета. Няма развитие в статуквото на страната от 20 години насам. За което трябва да се радваме. Правилно прочетохте! Ако за други кризата дойде изневиделицаи им отне всичко, което бяха постигнали в живота си, за нас тя е просто поредната трудност. Ние сме достатъчно тренирани и подготвени. Обучението бе цели 20 години и ако можеше да се дава чин за това, щяхме да сме с най-висок.

Българинът е свикнал на немотия и лишения, свикнал е да плакне очи в чуждото богатство, което странно защо по време на криза се увеличава. О да, говоря точно за „добре облечените бизнесмени”.Един виден столичен такъв ми каза:”Нещастието на другите е бизнес за мен!”, визирайки кризата. В нашето Отечество по време на т.н „криза” понятия като средна класа в обществото започват да губят смисъла си. Хората се делят на две-бедни, немощни, търпящи лишения и добре изглеждащи, надменни, арогантни и свикнали с лукса. Много млади хора се питат :”Длъжен ли съм да търпя това?” , „Трябва ли да живея в държава, в която показните разстрели са нещо нормално?” , „Защо сбиванията в училище, заведение и дори на улицата вече не правят на никого впечатление?” Ами това е реалността! Пак ще кажем „депутатите са виновни”,просто защото е много по-лесно да предадем вината на някой друг.

Единствената ни спасителна клечка остана само Супермен, о простете за грешката, исках да кажа ген.Бойко Борисов ! Да, трябва да има виновен за всичко, но това със сигурност не сме ние. И така, казваме си „Не мога повече така!”,хващаме първия удобен полет и изчезваме от тинята. Половин България вече го направи. Ние, останалите тук тайничко им завиждаме, без разбира се да помислим за нашите сънародници, търпящи унижения, използвани и отритнати и в странство, и у нас. Но българинът си е мазохист. Колкото и да е лошо положението тук, ние изпитваме носталгия и плачем. когато чуем българска песен или химна. Рано или късно обаче почти всички се завръщат. Така държавата ни върти в омагьосан кръг, принудително ни изселва, после прибира. Кризата де факто помага да научиш чужд език, нравите на едно ново общество, да опознаеш чужди земи и съдби. И то принудително! Някой наистина би ни завидял… И в един пореден тежък за нас момент, насадено ни, че ще умрем след 2 години забелязвам как все повече и повече хора започвам да посещават кина и театри. Салоните са пълни, а билети няма с месеци напред! Още един позитив от влиянието на кризата. За финал ще кажа само, че позитивната нагласа на човек би направила и невъзможното осъществимо. За това- гледайте само нагоре, защото и без това България от 20 години си е все на дъното, по-надолу няма как да стигнем.

Автор Марина Цветанова.