Театърът е създаден е през 1979 г., като художествено-творческа формация към Дома на хумора и сатирата – Габрово с Разпореждане на Министерския съвет. Той е първият извънстоличен вариететен театър в България. Като предмет на дейността му се посочва създаване и разпространение на спектакли от вариететно-сатиричния жанр. Определеният статут на експериментален театър предполага разнообразни творчески търсения. За периода от 1979 до 1985 г. реално творческа няма дейност. Първата постановка „ПОЛЕТ ГБ-1985“ от Иван Кулеков на режисьора Николай Николаев се играе на 20 април 1985 г. Това се счита и за рождената дата на Габровското вариете. Министерството на културата е готово да експериментира с нещо ново, непознато като музикален, театрален и хореографски жанр, с цел обогатяване на българската театрална култура, облягайки се на упоритостта и дързостта на габровци да влеят традицията си в областта на хумора и сатирата в този храм.

Вариетето използва и стопанисва част от сградата на Дом на хумора и сатирата. Сградата на Веселата къща, както я наричат габровци е преустроена бивша кожарска фабрика, по проект на арх. Карл Кандулков и е открита през 1975 г. Проектирането му започва още през 1979 г., с изготвянето на идеен проект под ръководството на арх. Хр. Цветков. Първият вариететен театър използва озвучителна и осветителна техника, оборудване на сцената. Изключително модерната за времето си сцена и зрителна зала на два етажа, с кръгли сепарета е изградена от екип строители с ръководител инж. Василев. След премиерата през 1985 г. следват постановките „София, само София“ от Никман (1986 г.), „Божествена комедия“ – мюзикъл от Исидор Щок, ( 1987 г.), „Архангелите не играя флипер“, комедия от Дарио Фо, (1988 г.), „Приказки за деца от 3 до 103 години“ от Йожен Йонеско (1988 г.), „Бизнес“ от Кирил Топалов (1988 г.), „Голият крал“ сатирична комедия от Евгений Шварц (1989 г.), „Подземният“ от Христо Бойчев, (1989 г.), „Най-чудното нещо“ от Стефан Цанев (1990 г.), „Скок в леглото“ от Рей Куни (1991 г.), „Кланица“ от Славомир Мрожек (1992), „Приключение“ от Ники Априлов (1994 г.), „Чимиджимичамиджоми“ (1994 г.), „Шизофренични прояви на нормалност“, режисьор Николай Георгиев ( 1995 г.), „Мандрагора“ от Николо Макиавели (1996 г.) и др. От 1996 г. съставът на Вариететния театър е от Театър студио 4хС. Магията на изкуството и живота, чрез хумора и сатирата се качват всяка вечер на сцената. Ражда се първата вариететна публика в България. Тук работят и оставят частица от себе си творци като Николай Николаев, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев, Рада Абрашева, Вили Цанков, Димитър Стоянов, Сотир Майноловски, Бойко Илиев, Невена Митева, Едмон Сокот-Лобо, и мн. др.

Светлините на рампата в Габровското вариете осветяват театралния път на много актьори, често стъпили за пръв път на сцена: Деница Шопова, Пенко Русев, Пепа Позлатева, Дияна Лозанова, Нона Йотова, Ружена Йосифова, Теодор Елмазов, Диана Райнова, Кръстьо Вапцаров, Пламен Пеев и мн. др. Провокирани от жанра композитори като Найден Андреев, Александър Бразицов, Димитър Вълчев, Стефан Димитров, Манол Цоков, Нелко Коларов, Николай Ваклинов създават великолепни произведения. Работят хореографите Маргарита Градечлиева, Роз Мари Де Мео, Мила Искренова, Александър Чобанов, Едмонд Скот Лобо, Светослав Йорданов и др.

Важно събитие от историята на града, предопределя в известна степен и историята на Габровското вариететен театър. На 6 юли 1991 г. Габрово преживява едно от най- катастрофалните наводнения в своята история. Засегнати са десетки частни и обществени постройки, разрушена е инфраструктурата, пътища, тротоари, водата отнася мостове. Бедствието засяга и материалната база на Вариетето, което е разположено в приземието на сградата на Дома и сатирата. Целият наличен декор, реквизит и костюми, събирани с години са унищожени напълно. Ръководството в лицето на Сотир Майноловски търси подкрепа от държавата за справяне със щетите от бедствието. Артистите продължават да играят, макар и на други сцени. Въпреки всички превратности, работата на отдадените на вариететното изкуство артисти не оставя безразлични нито публиката, нито критика, нито самите тях:

„..Къде е извора на вашата безкрайна енергия и бляскавата ви импровизация? Първоначално исках да определя откъде идва тайната и мистерията на шеметния ви успех – в нещо подобно на прочутото испанско дуенде или италианското брио, но музиката с фолклорна канава и мощния тътен поддържащ ритъма ми подсказаха, че магията на вашето въздействие идва от мистиката на кръвта.“
Проф. Иван Славов

„В края на представлението българите потвърждават, че синтетичното изкуство се състои от отделни части и тези части го свързват в неговата противоречивост-между света на чувствата, сънищата и скритата лудост“ Хусам Ата, сп. „Експериментал“ – Кайро „Скъпи зрители, наши приятели, Вие притежавате уникален Сатиричен вариететен театър. Няма друг такъв в страната. Пазете го с много обич. Ние имаме нужда от вашата любов, защото нашата към вас е безспорна. Идвайте често при нас! В това мъчително време нека презрем самотата и бъдем често заедно. Благодарим ви!“
Сотир Майноловски

90-те години на миналия век са много трудно и жестоко време, особено за изкуство и култура. Време на ликвидиране, закриване. Такава е и съдбата на Вариететния театър. Една от последните постановки, която се играе е „Шизофренични прояви на нормалност“ при това не на собствена сцена. След 1997 г. постоянно намаляват средствата за финансиране на театъра. С Решение на Общинския съвет – Габрово от 25 март 1999 г., Община Габрово преустановява финансирането на театъра. Със Заповед на Министъра на културата за закриване на Вариетето на 15 април 1999 г. завесата пада.

Чрез синтеза на трите изкуства – музика, хореография и драматургия, театърът внася своя дан в обогатяването на националната ни култура. Остава и в спомените и сърцата на габровци. Представените снимки, документи и информация се съхраняват във фондовете на „Държавен експериментален сатиричен вариететен театър – Габрово“ и „Окръжен център за фотопропаганда- Габрово“ в Държавен архив – Габрово.

Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Само за една седмица 17-годишната Адриана Кънева от Габрово спечели най-високото отличие – Гран от Националния клавирен конкурс „Орфей на бъдещето“ – София 2025. Артистичен директор и председател на журито бе именитият пианист Георги Черкин, внук на композитора Георги Златев-Черкин, който лично връчи наградата на младата пианистка.

Високата оценка на журито, включващо изявени имена като Антонина Бонева, Виктория Василенко и Йордан Камджалов, подчерта нейното изключително ниво, техника, артистичност и впечатляващ репертоар.

Особено впечатляващ е фактът, че Адриана е любител-пианист и не учи в музикално училище, за разлика от повечето участници в конкурса. Освен Гран при, тя получи още няколко престижни отличия: Специална награда за концертно участие в Будапеща Покана за фестивала „МузикАртисимо“ Награди за солови участия с Камерен оркестър – Хасково и Симфониета – Шумен през сезон 2025/2026.

Адриана започва обучението си по пиано на 5-годишна възраст при преподавателката Весела Пенева. Вече е носител на множество национални и международни отличия, сред които Гран при от конкурса „Неравноделно” – София (2023), както и специални награди като „Димитър Ненов”, „Жермен Муние”, „Красимир Гатев” и др.

През май тази година Адриана ще се изяви отново във Виена – този път на концерт на лауреатите от Международния конкурс „Андрей Стоянов”, където тя спечели Първа награда и Специалната награда „Андрей Стоянов“.

Екипът на Карнавал Габрово търси артистични гении! За целта той вече обяви Конкурс за карнавална картина и награди на обща стойност 16 000 лв.

„Картината, както и всичко в карнавала не е това, което изглежда на пръв поглед. Гледаш го смешно, а всъщност като се замислиш става въпрос за някой наболял и сериозен въпрос. Всичко е въпрос на подход и конкурсната част в Карнавала дава възможност на всеки, който има какво да каже, но не винаги му стиска, да се маскира, да измисли сюжет и през забавното и смешното да представи своята идея“, коментират от екипа.

Поканата е към всеки, който има чувство за хумор, понякога самоирония, за онези които обичат да се показват, за другите, които не обичат, но ще използват момента да се маскират, за да се покажат. Добре дошли са всички, които с участието си ще се наредят в новия век от историята на карнавалните легенди.

Участието е лесно – изисква се концепция, група съмишленици най-малко 10, на възраст над 16 години, малко абсурд, много хумор, смях и най-важното да носи настроение за над 30 хилядната публика, която е гарантирана. Творчеството е радост, карнавалът – празник, а наградите – да не се лъжем, мотив!

Докажете, че въображението Ви няма граници и Вашите идеи могат да бъдат част от магията на Карнавал Габрово, с която още по-силно ще РАЗЛАЕМ КУЧЕТАТА. За участие в конкурса и повече информация посетете уебсайта на Карнавал Габрово www.carnival.gabrovo.bg и меню Конкурс Карнавал Габрово | КОНКУРС ЗА КАРНАВАЛНА КАРТИНА 2025. Нека Ви завладее карнавалният дух на креативността!

*Автор: Цветомира Иванова,
Община Габрово.